Фурията на Академа

Който и да беше крадецът, очевидно парите не го интересуваха. Всъщност като се имаше предвид списъкът от най-разнообразни предмети, които бяха откраднати, човек оставаше с впечатлението, че кражбите са били извършвани импулсивно, за развлечение. Но непрекъснатите набези над кухни и килери за храна показваха, че крадецът и планинските елени имаха поне нещо общо.

Гладът.

Веднага щом Тави го осъзна, останалото не беше чак толкова трудно. Той просто изчака гостилниците да започнат да подготвят ястията за вечеря и се остави на обонянието си да го отведе до най-вкусно ухаещата сграда. Намери си местенце, откъдето да може да наблюдава входа ѝ, и се настани да чака гладния елен.

Тави нито чу, нито видя крадеца да се приближава, но косъмчетата по врата му настръхнаха и по гърба го полази странен, щипещ хлад. Той замръзна, затаи дъх и миг по-късно забеляза една фигура с тъмно наметало да се промъква бавно и тихо по покрива на Домус Малеус и да скача ловко на земята до кухненската врата.

Тави също се спусна на земята и се стрелна към тясната уличка зад гостилницата. Навлезе навътре и се притаи в сенките, в очак­ване на плячката си.

Секунда или две по-късно крадецът изскочи от кухнята, пъхайки нещо под наметалото си. Той тръгна безшумно по уличката в посока към Тави и мина почти на крачка от скривалището му. Младежът го изчака да отмине, после изскочи от сенките, сграбчи го за наметалото и дръпна силно. Крадецът реагира със скоростта на бдителна котка. Обърна се рязко в мига, когато Тави свали наметалото му, и хвърли към главата му глинено гърне с гореща супа. Тави бързо отскочи встрани, а крадецът запрати по него чиния с остатъци от печено, която го удари в гърдите. Изгубил равновесие, младежът залитна назад и падна. Крадецът бързо се обърна и побягна по уличката.

Тави се надигна и го подгони. Крадецът летеше напред с невероятна скорост и младежът едва успяваше да го следва. Двамата тичаха мълчаливо по сумрачните улички, преминавайки покрай цветните топли сфери на фуриените улични лампи. Докато минаваше покрай дюкяна на бъчваря, крадецът метна една каца зад гърба си и Тави трябваше да я прескочи. Въпреки това бързо скъси разстоянието помежду им и се метна върху гърба на крадеца. Пропусна, но успя да го хване за крака и го дръпна към себе си. Човекът се олюля и падна на земята.

Последвалата мълчалива, отчаяна схватка продължи само няколко секунди. Тави се опита да извие едната ръка на крадеца зад гърба му, но противникът му беше твърде бърз. Той се изви на една страна и се опита да удари Тави с лакът в главата. Младежът избегна удара, но крадецът бързо се обърна и нанесе удар с длан в брадичката му. Пред очите на Тави просветнаха искри и той пусна крадеца, който скочи и се изгуби в сумрака, преди Тави да успее да се изправи на крака.

Той хукна след него, но напразно. Крадецът бе успял да се измъкне. Тави изръмжа една ругатня и се затича обратно по тъмната уличка към Домус Малеус. Реши, че след всичките положени усилия заслужаваше поне една добра вечеря.

Излезе намръщен на главната улица и веднага се сблъска с един едър пешеходец.

– Тави? – рече Макс изненадано. – Какво правиш тук?

Тави погледна съквартиранта си и примигна.

– А ти какво правиш тук?

– Нападат ме разни намръщени академи от Калдерон – отвърна Макс с весела нотка в гласа.

Той придърпа тъмното си наметало около раменете и изтупа туниката си.

Над града се беше спуснала гъста, студена мъгла. Когато вечерният хлад докосна запотената му кожа, Тави усети, че започва да трепери. Той поклати глава.

– Извинявай. Като че ли днес съм много разсеян. Но сериозно, какво правиш тук?

Макс се ухили.

– Две пресечки по-нататък има една млада вдовица. В такива мъгливи нощи се чувства много самотна.

– По това време на годината всяка нощ е мъглива – отвърна Тави.

Макс грейна.

– И аз го забелязах, да.

– Точно затова те мразят толкова много хора.

– Ревността се среща често у незначителните хора – съгласи се незлобливо Макс. – Сега е мой ред. Ти какво правиш тук? На златното момче на Гай не би му отивало да се разхожда по улиците след вечерния час.

– Имам среща – отвърна Тави.

– Щом си рекъл – съгласи се дружелюбно Макс. – С кого?

– Ти не си единственият, който се измъква от Академията по тъмно.

Макс избухна в гръмък смях. Тави го погледна намръщено.

– Какво му е смешното?

– Определено не се срещаш с момиче.

– Откъде знаеш? – тросна му се Тави.

– Защото дори някой девственик като теб щеше да се издокара по-добре за среща. Баня, чисти дрехи, сресана коса и така нататък. А ти изглеждаш така, сякаш си се въргалял по улицата.

Тави се изчерви от смущение.

– Млъквай, Макс. Върви си гледай вдовицата.

Вместо това Макс се облегна на стената на гостилницата и скръсти ръце.

– Можех да те фрасна по главата, вместо да те оставя да се блъскаш в мен. Дори нямаше да разбереш какво става – рече той. – Държиш се странно. Добре ли си?

– Просто съм много зает – отвърна Тави. – След изпита тази сутрин цял ден писах домашното по аритметика...

Макс потрепна.