Фурията на Академа

Тави също се забърза надолу и все пак успя да стигне края на стълбите малко след Майлс, който застина смаяно на място при вида на все още лежащия на пода Гай. Капитанът се хвърли нап­ред, провери пулса на Първия лорд, а после повдигна единия му клепач. Гай дори не помръдна.

– Кървави врани! – въздъхна Майлс. – Какво се случи?

– Той припадна – обясни задъхано Тави. – Каза, че се е старал с всички сили, но това се е оказало недостатъчно. Показа ми градче на брега на океана, разрушено на парчета от бурите. Той беше... Никога не съм го виждал такъв, сър Майлс. Крещеше. Сякаш не беше...

– ...Способен да се контролира – каза Майлс тихо.

– Да, сър. Освен това кашляше. И пиеше вино с подправки.

Майлс се намръщи.

– Това не е вино с подправки.

– А какво е?

– Това е тонизираща отвара. Средство за притъпяване на болката и преодоляване на умората. Той се е претоварил до крайност и е бил наясно с това.

– Ще се оправи ли?

Майлс погледна към Тави и поклати глава.

– Не знам. Може и да се оправи, след като хубаво си почине. А може и да не преживее нощта. Но дори и да остане жив, може да не се събуди.

– Враните да ме изкълват! – помърмори Тави и стомахът му се сви от болка. – Не постъпих правилно. Трябваше първо да повикам лечител.

Майлс вдигна вежди.

– Какво? Не, момче, постъпил си точно както трябва. – Опитният войник прекара пръсти през косата си. – Никой не трябва да разбира какво се е случило тук, Тави.

– Но...

– Казах никой – повтори Майлс. – Разбра ли ме?

– Да, сър.

– Килиан – промърмори капитанът. – И... враните да го изкълват, не знам кой друг би могъл да помогне.

– Да помогне, сър?

– Нужен ни е лечител. Килиан не може да призовава вода, но има известен лечителски опит, а и може да му се има доверие. Но аз трябва да подготвя легиона за участието му във фестивала. Отсъствието ми ще предизвика твърде много въпроси. А Килиан не може да се погрижи за Гай сам.

– Аз ще му помогна! – възкликна Тави.

Майлс леко се усмихна.

– Знаех си, че ще поискаш да помогнеш. Но ти не можеш внезапно да изчезнеш от Академията през седмицата на годишните ти изпити. Отсъствието на любимия паж на Първия лорд няма да остане незабелязано.

– В такъв случай ще ни трябва помощта на още някого – каза Тави.

– Знам – каза Майлс, мръщейки се. – Само че не знам на кой друг мога да имам пълно доверие.

– Няма ли на кого? – попита Тави.

– Всички, на които можех да се доверя, умряха преди двайсет години – отвърна Майлс с горчивина.

– А Курсорите? – предложи Тави. – Сигурно на тях може да се разчита.

– Като на Фиделиас? – подхвърли Майлс. – Само на един човек бих рискувал да се доверя – на графиня Амара, но тя сега не е в града.

Тави погледна лежащия в несвяст Първи лорд.

– А на мен имате ли ми доверие?

Майлс повдигна едната си вежда.

– Кажете от какво се нуждаете. Може да познавам някой, способен да помогне.

Майлс бавно въздъхна.

– Не, Тави. Ти си умен и Гай ти се доверява, но си твърде млад, за да осъзнаваш колко опасно е това.

– А какви опасности ни заплашват, ако не намерим някого, който да ни помогне, сър? Какво, ще го оставим да си лежи тук и ще се надяваме нещата да се оправят? Нима не е по-безопасно да се доверите на моята преценка?

Майлс отвори уста, после я затвори и зъбите му изтракаха.

– Враните да го изкълват. Прав си. Това не ми харесва, но си прав.

– И така, от какво имате нужда?

– Болногледач. Някой, който ще бъде постоянно около него, ще го храни и ще се грижи за него. А също така и двойник, ако можем да намерим такъв.

– Двойник?

– Имитатор – поясни Майлс. – Човек, който да се появява на събития, на които трябва да присъства Гай. За да го виждат хората. Да присъства на масата на приеми и други подобни неща. За да изглежда, че всичко си върви нормално.

– Значи, ви е нужен силен призовател на вода. Някой, който умее да променя външността си.

– Да. Но не са много мъжете, който са толкова силни призователи на вода. Дори и да имат необходимите умения... това просто не се смята за мъжка работа.

Тави приклекна, без да откъсва поглед от Майлс.

– Познавам двама, които биха могли да помогнат.

Майлс повдигна вежди.

– Първият е роб – каза Тави. – Името му е Фейд. Той работи в кухнята и в градините на Академията. Познавам го още от раждането ми. Не създава впечатление, че е много съобразителен човек, но почти никога не разговаря и умее да остава незабележим. Гай го докара тук заедно с мен, когато постъпих в Академията.

Майлс прехапа устни.

– Наистина ли? Хубаво. Ще го прехвърля при мен, за да ми помага в последните приготовления. Никой няма да обърне внимание на подобно нещо преди фестивала. А другият?

– Антилар Максим – каза Тави. – Никой в Академията няма на шнурчето си повече водни мъниста от него, при това той е изгубил част от своите.

– Копелето на лорд Антил?

– Да, сър – кимна Тави.

– Наистина ли мислиш, че може да му се има доверие, Тави?

Тави си пое дълбоко въздух.

– Бих заложил живота си, сър.

Майлс се засмя хрипливо.

– Да. Точно за това става въпрос. А има ли умения да променя вида си?

Тави се намръщи.