Фурията на Академа

– Казах „струва ми се“ – намигна му Макс.

***

Общо взето, можеше да е и по-зле.

„Гай“ прие Съвета на говорителите в своята лична приемна, която по размери не отстъпваше на аудиторията в Академията. Там се събраха членовете на Съвета, съпругите им, помощниците и техните жени – общо петдесет или шейсет души. Плюс дузина членове на Кралската гвардия. Макс изигра ролята си добре, обикаляше между гостите и разговаряше учтиво с тях, докато Тави наблюдаваше и слушаше от незабележимото си място зад завесата в една ниша. Макс се запъна само веднъж, когато един особено настойчив млад говорител повдигна някакъв доста сложен технически въпрос от призователството, но Тави бързо се намеси, пъхвайки в ръцете на фалшивия Първи лорд сгънат лист хартия, върху която му бе надраскал някаква бележка. Макс разгъна хартията, прочете я, извини се учтиво и отведе Тави настрани, сякаш за да му даде допълнителни инструкции.

– Благодаря – рече той. – Проклятие, какво означава обратнопропорционално предразположение?

– Всъщност нямам представа – отвърна Тави, кимайки, сякаш в потвърждение на заповедите му.

– Поне вече не се чувствам като пълен глупак. Как се справям?

– Стига наднича в корсажа на лейди Еразъм – каза Тави.

Макс повдигна вежди и изсумтя.

– Не съм надничал.

– Разбира се, че си. Престани.

Макс въздъхна.

– Тави, аз съм млад мъж. Някои неща просто не мога да ги контролирам.

– Научи се – каза Тави, поклони се, отстъпи две крачки назад и се оттегли в нишата си.

С изключение на това, всичко останало мина сравнително добре, докато не удари камбаната за полунощ, сигнализирайки на гостите, че е време да си тръгват. Гости, прислуга и накрая стражата напуснаха приемната, където се възцариха приятна тишина и спокойствие.

Макс въздъхна силно, взе бутилка вино от една от масите и се тръшна в едно кресло. Отпи една голяма глътка, намръщи се и се протегна, разкършвайки изморения си гръб.

Тави надникна иззад завесата.

– Какво правиш?

– Протягам се – изръмжа Макс и собственият му глас прозвуча странно от устата на Първия лорд. – Гай е висок горе-долу колкото мен, но раменете му са по-тесни. След известно време всичко започва ужасно да ме боли. – Той отпи още една глътка вино. – Проклети врани, толкова ми се иска да се накисна хубавичко в гореща вода.

– Поне първо се преоблечи, преди да се държиш по този начин. Някой може да те види.

Макс издаде неприличен звук с устни и език.

– Това са личните покои на Първия лорд, Тави. Никой няма да тръгне да влиза непоканен.

Той още не бе довършил изречението си, когато Тави чу стъпки и тихото изщракване на завъртаща се брава откъм незабележимата врата в дъното на стаята. Той реагира, без да се замисли; шмугна се обратно зад завесата и надникна през тесния процеп.

Вратата се отвори и в стаята спокойно влезе Първата лейди.

Кария Гай, съпругата на Първия лорд, беше около десетина години по-голяма от Тави и Макс. Всички знаеха, че бракът ѝ с Гай е политически, а не по любов, и Гай го използваше, за да разруши съюза между Върховните лордове на Калар и Форция, който зап­лашваше Короната.

Самата Кария беше жена с безупречен произход, призователка с изключителна сила и поразяваща, елегантна красота. Дългата ѝ права коса, заплетена на плитка, бе преметната през рамото ѝ, а в черните кичури проблясваха огнени перли. Роклята ѝ от най-фина коприна с приятен кремав цвят бе обшита с кант в синьо и алено, който показваше принадлежността ѝ към дома на Гай. На пръстите на лявата ѝ ръка, на двете китки, шията и ушите ѝ проблясваха скъпоценности – сапфири и кървавочервени рубини, които си пасваха с цвета на роклята ѝ. Кожата ѝ беше много бледа, очите – тъмни, а устните ѝ бяха свити в твърда, невещаеща нищо добро линия.

– Милорд съпруже – каза тя и приклекна в реверанс пред фалшивия Гай.

От цялото ѝ същество бликаше едва сдържана ярост.

Сърцето на Тави се качи в гърлото му. Глупак, глупак. Разбира се, че съпругата на Първия лорд ще влиза без покана. Личните им покои бяха свързани чрез множество коридори и врати, както бе прието от векове в дома на Гай.

И враните да го изкълват, след всичко, което се случи, той ни веднъж не се сети, че на Макс ще му се наложи да се преструва пред съпругата на Гай. Сега щяха да бъдат разкрити. Тави вече се гласеше да излезе от скривалището си и да разкаже всичко на Първата лейди, преди тя първа да разбере истината.

Но се поколеба. Интуицията му го предупреждаваше за опасността и макар да нямаше никакви причини да си мисли нещо подобно, той не се и съмняваше, че ако признае за измамата, ще нас­тъпи истинско бедствие.

Затова той остана зад завесата, без да помръдва. Дори едва дишаше.

Макс успя да заеме по-прилична поза на стола, преди Първата дама да влезе в стаята. На лицето му се появи сдържано, много сериозно изражение, когато той се изправи и я поздрави с лек учтив поклон, който напълно отговаряше на стила на Гай.

– Милейди съпруго – отвърна той.

Тя сведе поглед от лицето му към бутилката и после отново го погледна.

– Обидила ли съм ви с нещо, милорд?

„Гай“ се намръщи и замислено присви устни.

– И защо мислите така?