Фурията на Академа

– Очаквах да ме поканите на приема, милорд. Говорихме за това преди няколко седмици. Но поканата така и не дойде.

Макс повдигна вежди, макар лицето му да изразяваше повече умора, отколкото изненада.

– Ах, да. Забравих.

– Забравили сте – каза Кария и в гласа ѝ прозвуча презрение. – Забравили сте.

– Аз съм Първи лорд на Алера, милейди – напомни ѝ Макс, – а не календар, където са записани всички срещи.

Тя се усмихна и наклони глава, макар на лицето ѝ да бе изписана обида.

– Разбира се, милорд. Убедена съм, че всички ще разберат защо сте обидили собствената си съпруга пред очите на цялата държава.

Тави потрепна. Никой не беше задал въпрос за отсъствието на Първата лейди. Всъщност ако Първият лорд ѝ беше забранил да се появи редом с него на такъв сравнително маловажен прием, слухът за това щеше веднага да се разпространи.

– Нямах намерение да ви унизя, Кария – каза Макс, изправи се и се приближи до нея.

– Вие никога не правите нещо без причина – отвърна рязко тя. – Щом не сте имали намерение, защо постъпихте така с мен?

Макс леко наведе глава на една страна и я погледна преценяващо.

– Може би съм искал да запазя тази прекрасна гледка само за себе си. Роклята ви е чудесна. Бижутата са изключителни. Макар и не толкова, колкото жената, която ги носи.

Кария застина на място, разтворила леко устни от изненада.

– Аз... благодаря ви, милорд.

Макс ѝ се усмихна и пристъпи напред. Той протегна ръка и леко повдигна брадичката ѝ с пръст.

– Може би съм искал да дойдете тук, когато ще мога да разполагам с цялото ви внимание.

– Ми... милорд – заекна тя. – Не разбирам.

– Ако сега ни обкръжаваше грамадна скучна тълпа – каза Макс, гледайки я в очите, – аз не бих могъл да направя това.

Той се наведе и целуна Първата дама на Алера, съпруга на най-могъщия човек в света, право в устата.

Тави стоеше и зяпаше Макс. Какъв идиот!

Целувката продължи неприлично дълго време, а ръката на Макс се плъзна зад тила на Кария в напълно собственически жест. Когато той се отдръпна от Първата дама, бузите ѝ пламтяха и тя дишаше учестено.

Макс срещна погледа ѝ и каза:

– Извинете ме. Сбърках, милейди. Ще се опитам да поправя вината си пред вас.

Докато говореше, очите му се плъзнаха по копринената ѝ рокля, а после отново я погледна, топло и изпълнен със страст.

Кария облиза устни и като че ли известно време не можа да намери нужните думи.

– Много добре, милорд.

– Пажът ми ще пристигне всеки момент – каза той и я погали с палец по бузата. – Имам още малко работа, но ако ми провърви, когато приключа с нея, може бе все още ще разполагам с част от нощта.

Той повдигна вежди в безмълвен въпрос.

Кария се изчерви още по-силно.

– Ако дългът ви позволи, милорд. За мен ще бъде удоволствие.

Макс се усмихна.

– Надявах се да го кажете. – Той свали ръката си и леко ѝ се поклони. – Милейди.

– Милорд – отвърна тя, приклекна в реверанс и излезе през същата врата, през която беше влязла.

Тави почака известно време, преди да изскочи от нишата и да впери поглед в Макс. Останал без сили, приятелят му се строполи в най-близкото кресло, взе с треперещата си ръка бутилката вино и я пресуши на големи глътки.

– Ти си се побъркал – каза тихо Тави.

– Не можех да се сетя какво още да направя – каза Макс и тембърът на гласа му се промени в неговия собствен. – Проклети врани, Тави. Дали ми повярва?

Тави се намръщи и погледна към вратата.

– Знаеш ли, мисля, че може да е повярвала. Тя беше напълно потресена.

– Дано – измърмори Макс и затвори очи. Лицето му започна да се изменя, но толкова бавно, че беше трудно да се проследят промените. – Приложих с такава сила способностите си на призовател на земя, че бих накарал и кастриран гаргант да хукне да се чифтосва.

Тави леко поклати глава.

– Враните да го изкълват, Макс. Това е жена му!

Макс поклати глава и след няколко секунди отново приличаше на себе си.

– Какво друго можех да направя? – попита настоятелно той. – Ако бях тръгнал да споря, тя щеше да си спомня разни предишни разговори и обиди, а аз нямаше да знам какво да отговоря. За пет минути щеше да ме разкрие. Единственият ми шанс беше да сграбча инициативата.

– Нея ли сграбчи? – попита Тави сухо.

Макс потрепна, отиде при нишата, свали дрехите на Първия лорд и облече своите.

– Налагаше се. Трябваше да се погрижа да не започне да мис­ли много, защото щеше да забележи нещо. – Той нахлузи туниката си през глава. – Фурии, Тави, ако има нещо, което мога да върша като Върховните лордове, това е да целувам красиви жени.

– Може би си прав – не възрази Тави. – Но... тя сигурно знае как се целува собственият ѝ мъж.

Макс изсумтя.

– Да бе, да.

Тави се намръщи и повдигна въпросително вежда. Макс сви рамене.

– Не е ли очевидно? Те са почти непознати.

– Наистина ли? Как разбра?

– Мъжете с власт, като Гай, имат два типа жени в живота си. Политическите им другарки и онези, които действително желаят.

– Откъде си толкова сигурен?

Изражението на лицето на Макс стана някак безцветно и отнесено.