Герои

Дау прихна. Златния се изхили. Желязната глава се усмихна едва-едва. Десетократния се задави и слюнката се проточи по брадичката му, но Калдер не даваше пет пари за последствията. Сега беше по-добре да трупа актив с онези, които все още не бяха напълно загубена кауза. Трябваше някак да успее да привлече на своя страна поне един от копелетата.

— Не мислех, че някога ще го кажа — Дау въздъхна дълбоко и изтри избилите от очите му сълзи, — но ми липсваше, Калдер.

— И ти на мен. Предпочитам да рия конски лайна в обора, отколкото да стоя в Карлеон и да целувам жена си. Какво има за вършене?

— Ами знаеш. — Дау хвана с два пръста топката на дръжката на сивия меч и я завъртя наляво-надясно. Голямата сребриста буква под гарда на острието проблесна. — Война. Битка тук, нападение там. Ние откъснем част от колоната им, те запалят някое село. Война. Брат ти им раздава здрав пердах на южняците. Полезен човек, умее да ги жегва, дето най боли.

— Жалко, че баща ти няма друг син — озъби се Десетократния.

— Говори си колкото искаш, старче — отвърна Калдер. — Ако реша, мога цял ден да те правя на глупак.

Десетократния се наежи, но Дау го спря с махване на ръка.

— Достатъчно сте си ги мерили. Имаме война за водене.

— И колко победи имаме досега?

— Никаква битка досега — изръмжа Желязната глава след кратко, неловко мълчание.

— Тоя Крой — презрително подметна Златния от другия край на хамбара, — оня, дето води Съюза.

— Маршал го наричат.

— Както щат да го наричат, предпазливо копеле е.

— Пъзльо, пълзи едва-едва, шибаното копеле — изръмжа Десетократния.

— Нищо лошо не виждам в предпазливото пълзене — сви рамене Дау. — Ако имах толкова войска, колкото той, не бих се мотал така, но… — Той се усмихна на Калдер. — Баща ти казваше навремето: „Във войната само победата е от значение. За останалото глупаците пеят песни край огъня“. Та така, Крой пристъпя лека-полека, надява се да ни изкара от нерви. В края на краищата ние, северняците, не сме известни с търпение. Разделил е армията си на три части.

— Бая големи части — каза Желязната глава.

— Десет хиляди всяка — съгласи се с него като никога Златния. — При това само войниците, без да броим носачи и тям подобни.

Дау се наведе напред от стола и заговори кротко, като дядо, който учи внуците си.

— На запад имаме Яленхорм. Смел, но муден и нескопосан. В средата е Митерик. Най-умен от тримата, спор няма, но прибързва и не му мисли много. Чувам, че държал много на конницата си. На изток е Мид. Този дори не е войник, просто мрази северняците като свинята касапина. Лесно можем да му хвърлим прах в очите. И накрая, Крой има свои северняци, предимно пръснати на дузини като съгледвачи, но немалко в редиците. Има кадърни момчета сред тях.

— Хората на Кучето — каза Калдер.

— Шибан предател е тоя — изсъска Десетократния и понечи да се изплюе.

— Предател ли? — подскочи на стола Дау и стисна с всичка сила подлакътниците. — Ти, тъп, пъпчив шибаняк! Той е сигурно единственият човек в Севера, който винаги е стоял на една и съща страна! — Десетократния вдигна глава, преглътна внимателно насъбраната в устата плюнка и се покри в сянката покрай стената. Дау се отпусна отново на стола. — Жалко само, че е на грешната страна.

— Е, ще се наложи да потегляме скоро — каза Златния. — Тоя Мид може и да не е войник, но е обсадил Олесанд. Градът има висока ограда, но не знам колко дълго може да…

— Вчера сутринта Мид вдигна обсадата — прекъсна го Дау. — Тръгна на север. И Кучето е с него.

— Вчера? — изгледа го намръщен Златния. — Откъде знаеш…

— Имам си начини.

— Аз нищо не съм чул.

— Ето защо аз давам заповедите, а ти ги изпълняваш. — Желязната глава прие с доволна усмивка скастрянето на върлия си враг. — Мид върви на север и бърза с всички сили. Предполагам, че ще обедини сили с Митерик.

— Защо? — попита Калдер. — Всичките тези месеци напредваха едва-едва, защо изведнъж се разбързаха така?

— Може би им е писнало от предпазливост. Може на онзи, дето им дърпа конците, да му е писнало. При всички положения идват насам.

— Сега имаме шанс да ги спипаме със свалени гащи.

Очите на Желязната глава проблеснаха като на прегладнял просяк при вида на печено.

— Ако наистина са се наточили за битка — продължи Дау. — Не ми се ще да им отказвам. Имаме ли някой на Героите?

— Кърнден Гушата е там с дузината си — обади се изотзад Сцепеното стъпало.

— Сигурен човек — промърмори Калдер.

Почти му се прищя да бе на върха на Героите с Гушата, отколкото тук с копелетата на Дау. Далече от властта и командването, но много по-забавно.

— Всъщност, като стана дума, получих вест от него преди час-два — каза Желязната глава. — Натъкнал се горе на съгледвачи на Кучето и ги разкарал от хълма.

Дау заби поглед в земята и остана за момент така, потривайки замислено с пръст устни.

— Тръпка? — каза накрая.

— Главатар? — дрезгаво прошепна Тръпката.

— Иди до Героите и кажи на Гушата, че искам да държи хълма на всяка цена. За всеки случай, ако на ония копелета от Съюза им хрумне да наминат натам и прекосят реката при Осранг.

— Добър терен за битка — отбеляза Десетократния.