Герои

Настъпи мълчание и от изражението на Калдер стана ясно, че страшно много му се наслаждаваше.

— Мъртъв?

Кучето видимо посърна. Сякаш току-що научи за смъртта на скъп приятел, а не на върл враг. Понякога между двете няма почти никаква разлика, така си е.

— Защитника на Севера и аз имахме… малко недоразумение. Разрешихме спора по традиционния начин. С дуел.

— И ти победи? — попита Кучето.

Калдер сбърчи чело и потри леко с пръсти шевовете на брадичката си, сякаш сам не можеше да повярва.

— Ами аз съм жив, а Дау е мъртъв, така че… да. Странна сутрин беше. Хората започнаха да ме наричат Калдер Черния.

— Ти сериозно ли?

— Спокойно, просто име. Аз съм изцяло за мир. — Според Горст войниците на склона зад гърба му обаче бяха на съвсем различно мнение. — Това беше битка на Дау, не моя, ако питаш мен, беше всеобща загуба на време, пари и човешки живот. Според мен мирът е най-добрата част от всяка война.

— Напълно съм съгласен. — Митерик може и да беше облякъл нова униформа, но сега Баяз говореше вместо него. — Условията, които предлагам по примирието, са доста прости.

— Баща ми винаги казваше, че простите неща вършат най-много работа. Помниш ли баща ми?

Първия магус се поколеба за миг.

— Естествено. — Щракна с пръсти, прислужникът му пристъпи напред и разгъна с ловко движение картата на масата. — Северната граница на Англанд остава река Уайтфлоу. А също северна граница на Съюза, непроменена от стотици години.

— Някои неща се променят — каза Калдер.

— Не и това. — Дебелият показалец на Баяз проследи втора река, северно от първата. — Земите между Уайтфлоу и Къск, включително Уфрит, ще преминат под владението на Кучето. Те стават протекторат на Съюза, с право на шест представители в Камарата на лордовете.

— Чак до Къск? — Калдер пое рязко дъх през оголени зъби. — Част от най-добрите земи в Севера. — Погледна изпитателно Кучето. — Ще седиш в Камарата на лордовете? С протекцията на Съюза? Какво би казал Скарлинг Качулатия на това? Какво би казал баща ми?

— На кой му дреме какво биха казали мъртвите? — изгледа го невъзмутимо Кучето. — Някои неща се променят.

— А, прободен от собствения си нож! — Калдер притисна ръка към гърдите си, после сви рамене. — Но Северът се нуждае от мир. Съгласен съм.

— Чудесно. — Баяз махна на прислужника си. — Тогава да подписваме документите…

— Не ме разбра правилно. — Настъпи неловко мълчание и Калдер се примъкна напред на стола, сякаш около масата се бяха събрали все приятели, а истинският враг се спотайваше някъде отзад и надаваше ухо да чуе плановете им. — Аз съм съгласен, но не съм само аз в цялата уговорка. Старшите главатари на Дау са… придирчиви хорица. — Калдер се изсмя отчаяно. — И всичките мечове са у тях. Не мога да се съглася просто ей така с каквото и да било, иначе… — Той прокара пръст по гърлото си и цъкна с език. — И следващия път, когато решите, че пак искате да говорим, на този стол може да се окаже някой твърдоглавец като Керм Желязната глава или някоя камара от суета като Глама Златния. Успех с условията ви по примирието тогава. — Калдер почука с пръст по картата на масата. — Аз съм твърдо за това. Твърдо. Но нека отнеса въпроса до мускулестата част от щастливото ни семейство, да опитам да ги убедя, пък после ще се срещнем отново и ще подписваме каквото там трябва.

Баяз изгледа намръщен тримата северняци зад Калдер.

— Добре тогава. Утре.

— Вдругиден ще е по-добре.

— Не ме предизвиквай, Калдер.

Калдер беше самата картинка на засегната чест.

— Никого не предизвиквам! Но аз не съм Дау Черния. Аз съм по приказките, не по тиранията.

— По приказките — промърмори Кучето с такова отвращение, сякаш думите имаха вкус на пикня в устата му.

— Няма да стане.

Но самодоволната усмивка на Калдер беше като изкована от стомана. Всички усилия на Баяз не успяха да я пробият.

— Само ако знаеше колко труд хвърлих за този мир, през всичкото това време. Рисковете, които поех, за да постигна това. — Калдер притисна превързаната ръка към сърцето си. — Помогни ми! Помогни ми, за да мога аз да помогна и на двама ни. Или по-вероятно, помогни ми, за да си помогна още повече.

Калдер се изправи и протегна на Кучето здравата си ръка през масата.

— Знам, че по един или друг начин, от доста време двамата с теб бяхме на различни страни, но ако ще сме съседи, смятам, че не трябва да има хлад помежду ни.

— На различни страни. Случва се. Идва време да забравиш и погребеш миналото. — Кучето също стана, без да откъсва очи от тези на Калдер. — Но ти уби Форли Слабака. Това момче никому не беше сторило нищо лошо. Дойде да те предупреди, а ти го уби.

За пръв път усмивката на Калдер изчезна и лицето му се натъжи.

— Няма ден, в който да не съжалявам за това.