Герои

— Ако ще ти олекне, Бремър дан Горст те откри и отнесе до лечебницата. Аз само подтичвах до него и плачех.

— Лесно се разплакваш, това е едно от нещата, заради които те обичам. — Очите му започнаха да се затварят. — Мисля, че ще преживея това, че Горст… ме е спасил…

Финри стисна ръката му.

— Хал, чуй ме, случи се нещо. Нещо прекрасно.

— Чух. — Очите му се отместиха бавно. — Мир.

— Не — въздъхна Финри, — не това. Е, да, това също, но… — Тя се наведе над него, сложи и другата си ръка върху неговата. — Хал, чуй ме. Получаваш мястото на баща ти в Камарата на лордовете.

— Какво?

— А също част от земите. Те искат ние… ти… кралят иска да заемеш мястото на Мид.

Хал примига неразбиращо.

— Командир на дивизията му ли?

— Лорд-губернатор на Англанд.

За момент имаше вид на ударен от гръм, после се вгледа в лицето ѝ и на неговото се появи тревожно изражение.

— Защо аз?

— Защото си добър човек. — И разумен компромис. — Ти си герой очевидно. Кралят е чул за теб и командването ти.

— Герой? — изсумтя Хал. — Как го направи?

Опита да се надигне на лакът, но тя натисна нежно гърдите му и го върна обратно по гръб.

Сега беше моментът да му каже истината. И идеята да го направи почти ѝ мина през ума.

— Ти го направи. Беше прав през цялото време. Упорит труд, вярност и всичко останало. Командване от първа линия. Ето така човек успява в живота.

— Но…

— Шшш. — Финри целуна едното крайче на устните му, после другото, накрая в средата. Дъхът му беше лош, но това не я интересуваше. Нямаше да го остави да се изпречи на пътя ѝ и да развали всичко. — Ще говорим за това по-късно. Сега си почивай.

— Обичам те — прошепна той.

— И аз те обичам.

Финри погали нежно лицето му, докато той потъваше отново в сън. Вярно беше. Той е добър човек. Един от най-добрите. Честен, смел, верен до гроб. Двамата си подхождаха, допълваха се. Оптимист и песимист, мечтател и циник.

Всъщност какво е любовта, ако не това, да намериш човека, който ти подхожда? Който те допълва.

Някой, с когото да работиш. И върху когото да работиш.

Условия

— Закъсняват — каза сърдито Митерик.

Около масата имаше шест стола. Един от тях беше зает от новоназначения лорд-маршал на Негово Величество, който се беше напъхал в парадна униформа — цялата накичена с ширити и прекалено тясна около врата. На съседния седеше Баяз и барабанеше нетърпеливо с пръсти по масата. Кучето седеше свлечен на третия. Гледаше свъсено към Героите и едното му слепоочие потрепваше.

Горст стоеше на крачка зад стола на Митерик, скръстил ръце на гърдите. До него стоеше прислужникът на Баяз, с навита в ръка карта на Севера. Зад тях, застанали мирно в каменния кръг, но достатъчно далече, че да не чуват нищо от ставащото около масата, се бяха събрали оцелелите най-висши офицери в армията. За беда, доста е оредяла групичката. Мид, Уетърлант и Винклър, и още много други не можаха да се присъединят. Яленхорм също. Горст погледна към Героите. Както изглежда, това, човек да е на малко име с мен, е равносилно на смъртна присъда. Дванайсети полк на Негово Величество обаче беше в пълен състав. Беше строен като за парад от южната страна на Децата и лъчите на студеното слънце блестяха по върховете на гората от изправените им алебарди. Малка подсказка, че днес може и да сме дошли да говорим за мир, но иначе сме повече от готови за алтернативите му.

Въпреки зле ударената си глава, парещата рана на скулата и хилядите други порязвания, ожулвания и синини по цялото тяло, Горст определено беше готов за алтернативите. Всъщност ръцете го сърбяха за тях. В края на краищата каква работа има за мен в мирно време? Да обучавам млади, нафукани офицери на фехтовка? Да се мотая по цял ден в залите на властта и да прося корички хляб като престаряло куче? Да служа като кралски наблюдател в някоя дупка като Келн? Или просто да спра да тренирам, да надебелея и да се превърна в досадно пиянде, което разказва стари войнишки, почти славни, истории. Хей, знаете ли, че онова там е Бремър дан Горст, някогашният командир на Дворцовата стража? Дайте да го черпим пискливия кретен едно питие! Не, дайте да го черпим десет, за да го гледаме как се напикава в гащите!