Герои

— Хубаво, признавам, малко. Дъщеря ми е нежна душа, Калдер, и те обича. Опитах да ѝ обясня що за таралеж в гащите си, но тя не искаше да чуе и дума. Беше готова на всичко за тебе. Но така стана, че с Дау започнахте да не виждате нещата по един и същи начин. Тия твои приказки за мир за никого не бяха от полза. И накрая дъщеря ми остана в залог за теб, нали? Просто не можех да оставя детето си да се излага на такъв риск. Или ти, или Дау, един трябваше да изчезне. — Той изгледа спокойно Калдер през дима на лулата. — Съжалявам, но това е положението. Ако се случеше да си ти, жалко, но Сеф щеше да си намери друг мъж. Ако ли не, още по-добре, винаги имаше шанс ти да изместиш Дау. И сега мога да кажа, радвам се, че стана точно така. Всичко, което исках, беше за доброто на рода ми. Срам ме е да си го призная, но да, аз разръчках огъня между двама ви.

— Като през цялото време си се надявал аз да победя Дау.

— Естествено.

— Значи, не ти изпрати онези тримата да ме убият в лагера ти?

Лулата замръзна пред устата на Ричи.

— Че защо ми е да правя подобно нещо?

— Защото Сеф остана в Карлеон като залог за мен, защото взех много да приказвам как ще се разправям с Дау и ти си решил да разръчкаш още малко огъня.

Ричи притисна език в пролуката между зъбите си, захапа лулата и дръпна, но тя беше угаснала. Той изтръска пепелта върху един от камъните край огъня.

— Винаги съм смятал, че тръгне ли човек да разръчква огньове, трябва да го направи както трябва… здравата.

— Защо просто не каза на дъртите си главорези да ме убият още при огъня ти? — поклати бавно глава Калдер. — Да си сигурен, че работата е свършена както трябва?

— Трябва да се грижа за репутацията си. Когато става дума за нож в гърба, наемам други, гледам името ми да остане настрана. — Ричи нямаше вид на виновен. По-скоро недоволен. И леко обиден дори. — Не ми стой така и не гледай така обидено. Сякаш ти не си правил по-лоши неща. Какво ще кажеш за Форли Слабака, а? Уби го просто ей така, за нищо, нали?

— Аз съм аз! — каза Калдер. — Всички знаят, че съм лъжец! Но просто… — Стори му се глупаво сега, като си го помисли. — От теб очаквах повече. Мислех те за право острие. Мислех, че правиш нещата постарому.

— Постарому? — изсумтя презрително Ричи. — Ха! На хората все им се насълзяват очите, като говорят за едно време. За епохата на героите и така нататък. Е, аз го помня това едно време. Видял съм го с очите си и мога да ти кажа, че не беше по-различно от сега. — Наведе се и посочи Калдер с мундщука на лулата. — Грабвай каквото можеш и както можеш, това е! Хората просто си плямпат за това, как баща ти променил всичко. Трябва им някой, когото да обвиняват. Не, той просто беше по-добър в това от всички останали! Победителите пеят песните. И си избират която мелодия им хареса.

— Чудя се коя ще изберат да пеят за теб! — изсъска Калдер. Усети как гневът се надига в гърдите му. Но „гневът е лукс, който мъжете на високите столове не могат да си позволят“. Това казваше баща му. Милост, милост, винаги търси начин да покажеш милост. Калдер пое пълен с горчилка дъх и го издиша, пълен с примирение. — Но сигурно на твое място нямаше да постъпя по-различно. Освен това в момента нямам много приятели. Истината е, че ми е нужна подкрепата ти.

— И ще я имаш — усмихна се Ричи. — До гроб, за това не се безпокой. Ти си от семейството, момче. Със семейството може невинаги да се разбираш, но в края на краищата те са единствените, на които можеш да се довериш.

— Така казваше и баща ми. — Калдер се надигна бавно и въздъхна дълбоко. — Семейство.

Тръгна между огньовете към шатрата, която довчера беше принадлежала на Дау Черния.

— Е? — изграчи Тръпката, изравнявайки се с него.

— Прав беше. Дъртото копеле се е опитало да ме убие.

— Да му върна ли услугата?

— Мътните го взели, не! — Калдер понижи глас. — Не и докато не се роди детето. Не искам жена ми да се разстройва. Ще оставя всичко да се размине, да се уталожи, после ще се оправим с него тихомълком. И така, че пръстите на хората да сочат към някой друг. Глама Златния например. Ще можеш ли да го направиш?

— Става ли дума за убиване, мога да го направя по какъвто начин кажеш.

— Винаги съм знаел, че Дау можеше да намери много повече приложения за уменията ти. Жена ми ме чака. Върви се позабавлявай.

— Така и ще направя.

— Всъщност ти как се забавляваш?

Тръпката се обърна към него и окото му проблесна, но това май ставаше при всяко обръщане, нищо специално в случая.

— Остря ножовете си.

Калдер не беше напълно убеден, че той се шегуваше.

Новобранци