Герои

— Ефрейтор Тъни! — Форест оглозга докрай ябълката и хвърли настрани огризката. — Виждам, че си буден.

— За най-голямо съжаление, сержант, да. Някакви новини от славния ни командир?

— Малко. — Форест посочи с палец през рамо към конете на пътеката. — Ще останеш доволен да научиш, че си получаваме отново конете.

— Превъзходно — изръмжа сърдито Тъни. — Точно навреме да ги яхнем и да се върнем откъдето дойдохме.

— Нека никой не се съмнява в това, че Негово Величество се грижи за всички нужди на верните си войници. Потегляме утре сутрин. Или най-късно вдругиден. Към Уфрит, където ни чака един хубав, топъл кораб.

Тъни установи, че се усмихва. Беше му дошло до гуша от Севера.

— И към дома, а? Най-любимата ми посока за пътуване.

Форест забеляза усмивката на Тъни и се нахили двойно повече насреща му.

— Съжалявам, че ще те разочаровам. Отплаваме за Стирия.

— Стирия ли? — промърмори Жълтен и сложи ръце на кръста.

— Към великолепния Уестпорт! — Форест преметна ръка през рамото на Жълтен, а с другата описа дъга пред себе си, сякаш им показваше великолепната гледка на града, а не просто камара гниещи дървета. — Кръстопътят на света! Там ще застанем рамо до рамо с нашите дръзки съюзници от Сипани и ще размахаме справедлива десница срещу онова изчадие Монцаро Муркато, Змията от Талинс. Тя, както се говори, е демон в човешка кожа, враг на всяка свобода и най-голямата заплаха за Съюза!

— След Дау Черния. — Тъни притвори очи, разтри с два пръста носа си и усмивката му посърна. — С когото вчера сключихме мир.

— Ех. — Форест плесна Жълтен по гърба. — Красотата на войнишката професия, а, боецо. Злодеите никога не свършват. И маршал Митерик е тъкмо човекът, който да ги накара да треперят от страх!

— Маршал… Митерик? — На лицето на Жълтен се изписа смайване. — Какво стана с Крой?

— Неговата е изпята — изсумтя Тъни.

— Колко си сменил вече? — попита Форест.

— Осем, мисля… по бързи сметки. — Тъни започна да отброява на пръсти. — Френген, след него Алтмойър, после онзи ниският…

— Крепски.

— Крепски. След него другият Френген.

— Хм, другият Френген — изсумтя Форест.

— Изключителен глупак, дори за главнокомандващ. След това беше Варуз, след него Бър, после Уест…

— Свестен човек беше Уест.

— Свестен човек и като повечето свестни хора, отиде си рано. След него имахме Крой…

— Лорд-маршалите изначало са преходно явление — започна да обяснява Форест и посочи Тъни, — но ефрейторите… Ефрейторите са вечни.

— Сипани, значи? — Тъни се излегна бавно в хамака, вдигна един крак, а с другия започна да се полюшва леко напред-назад. — Никога не съм бил там. — Като се замисли, изведнъж започна да осъзнава предимствата. Добрият войник винаги се оглежда за предимствата. — Хубаво време, предполагам?

— Отлично време — каза Форест.

— Също така чувал съм, че имат най-добрите курви в цял свят.

— Откакто се разчу заповедта, дамите от града бяха споменати няколкократно.

— Значи, поне две неща ще чакам с нетърпение.

— Което е с две повече, отколкото получаваш в Севера. — Усмивката на Форест беше по-голяма от всякога досега. Повече от необходимото. — А междувременно, понеже отрядът ти е така оредял, имам нещо друго за теб.

— О, не — изпъшка Тъни.

Всички мисли за слънце и курви бързо взеха да се изпаряват от главата му.

— О, да! Насам, момчета!

И ето ги и тях. Четирима. Новобранци, по вида им — току-що слезли от кораба от Мидърланд. Изпратени на доковете с целувки от мама, любимата или и двете. Нови униформи, без една гънка по тях, гладки ремъци и колани, лъснали катарами — готови за славния войнишки живот. Те зяпнаха Жълтен — по-пълна тяхна противоположност в момента надали съществуваше — с изпито, остро като на плъх лице, с протрита, изцапана с кал куртка, с една счупена катарама от колана за снаряжението му, която той умело беше заменил с усукана през ремъка връв. Форест посочи към Тъни, като циркаджия към невиждано досега изчадие на природата, и зарецитира обичайната си реч.

— Това, момчета, е известният ефрейтор Тъни. Един от сержантския състав на дивизията на генерал Фелниг с най-дълга служба в армията. — Тъни изпусна една дълга, тежка въздишка — Ветеран от бунта в Старикланд, Гуркулската война, предишната война в Севера, обсадата на Адуа, скорошното сражение за Осранг и куп мирновременни военни кампании — достатъчно войниклък, че да отегчи до смърт човек с по-проницателен ум. Но той оцеля. — Тъни разви капачката на малката бутилка на Жълтен, отпи и я подаде на първоначалния ѝ собственик, който сви рамене и също отпи глътка. — Преживял е търчане, мръсотия, несгоди и студ, ласките на северните ветрове и пердаха на южняшките жени, хиляди мили марш и години войнишки порцион. Видял е дори истинска битка. И всичко това, за да застане — в този случай да полегне — пред вас днес…

Тъни преметна един връз друг протритите си ботуши, опъна се в хамака, затвори очи и остави слънцето да пече лицето му и да грее, розово, през притворените му клепачи.

Ветерани