Герои

Ричи всмукна от лулата, изпусна няколко кафеникави кръгчета дим и се загледа в тях, докато се вдигаха над главата му.

— Как е дъщеря ми?

— Тя е най-добрата жена на света.

За това дори не му се наложи да лъже.

— Винаги знаеш какво да кажеш, а, Калдер? За това спор няма. А внукът ми?

— Още е малък да помага със Съюза, но расте. Вече се усеща как рита.

— Още не мога да повярвам. — Ричи се загледа в огъня и поклати глава, после се почеса по наболата бяла брада. — Аз, дядо? Ха! Сякаш довчера аз самият бях дете. Тази сутрин пък гледах Сеф да рита в корема на майка си. Как бързо лети времето. Как се изплъзват годините, без дори да забележиш, носят се като листа по водата. Наслаждавай се на малките неща, сине, това мога да те посъветвам. Те са важни в този живот. Всичките малки неща, които ти се случват, докато чакаш нещо голямо. Чувам, че Дау Черния те иска мъртъв.

Калдер не успя да скрие изненадата си от рязката смяна на темата.

— От кого?

— От Дау Черния.

Не беше кой знае каква изненада, но казано така направо, с нищо не повдигна и бездруго сринатия дух на Калдер.

— Е, той най-добре знае.

— Мисля, че те доведе отново тук, за да си намери повод да те убие. Или пък някой друг да свърши работата, надявайки се така да си спечели благоразположението му. Мисля, че очаква, че като те върне обратно, ще започнеш да заговорничиш зад гърба му и ще настройваш хората против него, за да му откраднеш стола на Скарлинг. И тогава, като те хване да го правиш, ще е в правото си да те обеси и никой нищо няма да каже насреща му.

— С две думи, че ако ми даде нож, аз сам ще го забия в гърдите си.

— Нещо такова.

— Може пък да се окажа по-ловък, отколкото ме мисли.

— Надявам се да си. Мисълта ми е, ако си намислил нещо подобно, знай, че Дау точно това и чака, ще те дебне да стъпиш накриво. И така до момента, в който не му писне да се мотае и не каже на Коул Тръпката да си наточи секирата в черепа ти.

— Малко ще са недоволните от подобен завършек.

— Вярно. Половината Север и бездруго вече роптае. Много война се насъбра. Много данък за плащане. Естествено, войната винаги ще е на голяма почит по тези земи, но данъците никога няма да бъдат. В последно време Дау трябва да внимава много с чувствата на хората и той го знае. Но само глупакът би очаквал голямо търпение от Дау Черния. Не е от хората, дето много му мислят, не е създаден за предпазливост.

— Но аз съм, така ли?

— Няма нищо срамно в леката стъпка, момче. Тук, в Севера, обичаме големите и глупавите мъже, дето се валят в кръв и така нататък. За тях пеем в песните. Но те нищо не са постигнали и това е самата истина. На нас ни трябват хора от друг тип. Хора с мисъл в главата, с идеи. Хора като баща ти. Като теб. Трябват ни много от тях. Искаш ли съвета ми?

Ричи можеше да вземе съветите си и да си ги завре един по един в задника, не за тях бе дошъл Калдер. Трябваха му мъже, мечове и корави сърца, готови на предателство. Но той отдавна беше научил, че повечето хора дават мило и драго някой да слуша думата им. Особено мъжете с власт. А Ричи беше един от петимата главатари в най-близкото обкръжение на Дау Черния — на повече власт в днешно време човек в Севера не можеше да се надява. Затова Калдер направи онова, в което го биваше най-много.

— Именно за него съм дошъл — излъга той.

— Тогава остави нещата, както са. Вместо да се бориш с високите вълни и да рискуваш всичко в леденостудената дълбока вода, поседни на брега, не бързай. И кой знае, може един ден морето да изхвърли в краката ти каквото ти трябва.

— Мислиш ли?

Според Калдер след смъртта на баща му морето не бе изхвърляло нищо освен лайна в краката му.

Ричи се наведе към него и сниши глас.

— Дау Черния не е седнал така здраво на стола на Скарлинг, колкото и да му се иска и колкото и да го влачи навсякъде със себе си. За момента е най-доброто за всички, вярно, но освен оня гнусен дърт шибаняк Десетократния, никой не му е истински верен. Или поне много по-малко, отколкото беше на баща ти. А мъжете в днешно време, такива като Желязната глава и Златния? Пфу! — Той изсумтя презрително. — По-непостоянни и от вятъра. Хората се страхуват от Дау Черния, но това ще свърши, когато страховитостта му се изчерпа. Ако нещата се проточат още и той не започне да се бие… мъжете имат къде по-приятни неща за вършене от това, да бездействат, да гладуват и серат в дупки като животните. Само миналия месец загубих повече хора, отколкото събрах при това набиране на войска — връщат се да си гледат прибирането на реколтата. Дау трябва да тръгне на битка, при това скоро, в противен случай, или ако загуби, е, тогава всичко може да се обърне с главата надолу.

Ричи всмукна доволно от лулата.

— Ами ако тръгне на битка и победи?

— Е… — Възрастният войн присви очи към звездите и издуха дима. — Това е добър въпрос. Ако победи, ще стане всеобщ любимец.