Герои

— Или пък може да слезеш кротко с останалите от хълма, като не спираш през това време да благославяш името на Кърнден Гушата, задето постъпи човешки и ни остави да си вървим без стрели в задниците.

— Хубаво — каза намусен Червения гарван и се обърна да върви.

— Пфу — изду бузи Сухара и се извърна към Гушата. — Можеш ли ги разбра младите в днешно време? Бяхме ли и ние такива глупаци навремето?

— Много вероятно — сви рамене Гушата.

— Не бих казал обаче, че някога ме е гонила същата жажда за кръв, каквато тях сега.

— Такива са времената — сви отново рамене Гушата.

— Вярно, вярно и пак вярно. Оставяме ви огъня, нали? Хайде, момчета.

Тръгнаха към южната страна на кръга, като прибираха няколкото им останали по земята вещи в движение, после един по един изчезнаха в тъмнината.

Племенникът на Сухара спря в пролуката между два каменни блока, обърна се и показа на Гушата среден пръст.

— Ще се върнем, шибани копелета! — Чичо му го перна по тила на чорлавата глава. — Ау! Какво?

— Покажи малко уважение.

— Не сме ли във война?

Сухара отново го перна и момчето изписка.

— Това не е причина да се държиш невъзпитано, дребно лайно такова.

Гушата остана загледан по посока на постепенно заглъхващия ропот на младежа, преглътна насъбраната кисела слюнка в устата си и свали палци от колана. Ръцете му трепереха. Разтри ги, сякаш беше просто от студа. Всичко свърши, каза си наум, и всички още дишат, значи, мина добре.

Веселяка Йон явно не беше на същото мнение. Пристъпи до Гушата и навъсен като буреносен облак, се изплю в огъня.

— Един ден може да съжаляваме, че не ги избихме тия.

— Да не убия никого, не тежи на съвестта ми и наполовина, колкото обратното.

Брак подсвирна от другата страна на Гушата.

— Истинският войник не може да си позволи толкова съвест.

— Не може да си позволи и толкова голямо шкембе. — Уирън беше свалил Меча от раменете си и сега опря върха на ножницата в земята. Топката на края на дръжката стигаше почти до брадичката му, докато замислено я въртеше, загледан в проблясъците на огъня по гарда на острието. — Всеки носи някаква тежест на раменете си.

— Моята си е точно толкова, колкото трябва, кльощаво копеле — сопна се планинецът и погали огромния си корем като горд баща главата на сина си.

— Главатар.

Агрик влезе в осветения от огъня кръг с лък и стрела в едната ръка.

— Тръгнаха ли си? — попита Гушата.

— Наблюдавах ги, докато не отминаха Децата. Сега вече прекосяват реката. Вървят към Осранг. Атрок остана да ги държи под око, за всеки случай. Ще знаем, ако решат да се върнат.

— Мислиш ли, че ще го направят? — попита Прекрасна. — Сухара е верен на старите порядки. Може и да се усмихваше, ама надали е останал много доволен. Имаш ли му вяра на дъртото копеле?

— Не повече отколкото на кой да е друг в днешно време — отвърна Гушата и се загледа, намръщен, в тъмнината.

— Толкова малко? Най-добре да сложим часови, значи.

— Ъхъ — намеси се Брак. — И по-добре нашите да не заспиват.

— Колко хубаво, че поемаш първата смяна доброволно.

Гушата го плесна дружески по рамото.

— Тъкмо ще си правите компания с търбуха ти — обади се Йон.

— Радвам се, че на драго сърце приемаш да стоиш втори.

Сега Гушата плесна неговото рамо.

— Мамка му!

— Дрофт!

Отдалече личеше, че къдравият младеж бе най-новото попълнение в дузината, в походката му имаше неподправен устрем, когато се завтече напред.

— Да, главатар?

— Вземаш ездитния кон и тръгваш обратно по пътя за Яус. Не съм сигурен на кого ще се натъкнеш първо — на момчетата на Желязната глава, може би на тези на Десетократния. Кажи им, че на Героите сме заварили една от дузините на Кучето. Най-вероятно просто съгледвачи, но…

— Просто съгледвачи. — Прекрасна откъсна със зъби коричката от едно от кокалчетата на ръката си и я изплю. — Онези от Съюза са на мили оттук, пръснати, разтеглени, опитват се да напредват в прави редици по терен като този, без нищо право в него.

— Най-вероятно да, но въпреки това скачай на коня и отнеси вестта.

— Сега ли? — На лицето на Дрофт се изписа объркване. — В тъмното?

— Не, следващото лято също става — сряза го Прекрасна. — Да, сега, глупако. Просто следвай проклетия път.

— Работа за герои, няма що — въздъхна Дрофт.

— Няма работа, недостойна за герои, момче — каза Гушата.

В интерес на истината, той по-скоро би пратил друг, но това щеше да означава препирня до зори защо новият не свърши тази работа. Има си начини да се вършат нещата, което е редно — не можеш просто да го заобиколиш.

— Разбрано, главатар. До след няколко дни, като се върна, тогава. С протрит задник.

— Защо? — Прекрасна направи няколко движения с таза във въздуха. — Да не би с Десетократния да сте си близки?

Това искрено развесели момчетата. Разнесоха се боботещият смях на Брак и кикотът на Скори, дори каменното изражение на Йон поомекна, сигурен знак, че вътрешно се пръска от смях.

— Ха-ха, мамка му.

Дрофт тръгна в тъмното да търси коня.

— Чувала съм, че малко мас помага нещата да минат по-гладко — провикна се след него Прекрасна и кикотът на Уирън отекна между камъните.