Герои

В подножието им имаше овощна градина, чиито чепати, натежали от червенеещи ябълки дървета хвърляха шарена сянка по рядката трева и изпопадалите от вятъра и вече започнали да гният плодове по земята. Яленхорм се пресегна, откъсна си ябълка от един нисък клон и отхапа.

— Пфу, киселоч. — Той потрепери и хвърли плода настрани. — Само за готвене.

— Генерал Яленхорм, господине!

По реда между дърветата към групата препускаше останал без дъх вестоносец.

— Говори, човече! — отвърна Яленхорм, но не забави ход да го изчака.

— Майор Калф е при Стария мост, господине, с две роти от Четиринайсети. Пита дали да продължи още напред до някаква ферма, където да сформира защитна линия.

— Естествено! Напред. Трябва да се разгърнем, трябва ни пространство! Къде са останалите му роти? — попита той, но отговор не получи. Вестоносецът вече бе отдал чест и препускаше на запад. Яленхорм се огледа озадачено, после се извърна намръщен към щаба си. — Къде са останалите роти на Калф? Къде е целият Четиринайсети?

Гробна тишина и опъстрени от шарената сянка озадачени физиономии. Един офицер понечи да каже нещо, но застина с отворена уста. Друг сви рамене.

— Може би е задържан в Адуейн, господине, голяма неразбория е по тесните пътища… — поде трети, но бе прекъснат от друг вестоносец, който долетя в галоп на разпенен кон от другата страна на генерала.

— Господине! Полковник Винклър иска да знае дали да изсели местните жители на Осранг и да окупира къщите…

— Не, не, изселване? Не!

— Господине!

Младежът понечи да обърне коня.

— Чакай! Да, да ги изсели. Окупирайте всяка постройка. Чакай! Не. Не. Умовете и сърцата на хората, нали така, полковник Горст? Трябва да печелим сърца и умове, не мислите ли? Какво мислите, полковник?

— Мисля, че приятелството ти с краля е причината за едно повишение, надхвърлящо далече ранга, на който би бил максимално ефективен. Мисля, че от теб би излязъл отличен лейтенант, приемлив капитан, посредствен майор и жалък полковник, но като генерал си ходещо бедствие. Също така мисля, че ти добре знаеш това, защото нямаш никаква увереност в себе си, а то от своя страна те кара да се държиш, против всякаква логика, сякаш преливаш от такава. Мисля, че едни от решенията си вземаш след крайно недостатъчно обмисляне, други отхвърляш без всякакво такова, а за трети се вкопчваш като удавник за сламка, защото смяташ, че промяната на решение е признак на слабост. Мисля, че се мотаеш с подробности, вместо да ги прехвърлиш на подчинените си, защото те е страх да се заемеш с по-големите проблеми, и така вместо щабните офицери, ти вземаш дребните решения, но макар и такива, пак успяваш да ги оплескаш. Мисля, че си свестен, доблестен и смел мъж. Освен това мисля, че си глупак. Сърцата и умовете — отвърна Горст.

Яленхорм грейна от щастие, а вестоносецът препусна, предполагаемо, да спечели симпатиите на населението на Осранг, като им позволи да останат в домовете си. Щабът излезе от сянката на градината и се озова пред обраслия с висока трева, огрян от слънцето склон на Героите.

— След мен, момчета, след мен!

Яленхорм смушка жребеца си право нагоре. За него явно не представляваше трудност да поддържа равновесие на седлото, но същото не можеше да се каже за свитата му — един оплешивяващ капитан едва се закрепи на коня, след като на излизане от градината удари главата си в един по-нисък клон.

Недалече от билото, ниската стена от свободно натрупани камъни опасваше хълма. Беше цялата обрасла в бурени и стигаше на едва крачка-две от земята дори откъм ниската част на склона. Един надъхан младши лейтенант реши да се изперчи, като я прескочи, но конят му се подплаши, закова току пред камъните и едва не го хвърли през глава. Уместен пример за цялото ни начинание в Севера — самата суета и напереност, а накрая срам.