Герои

Тъни се огледа и забеляза ужасените погледи на новобранците, приковани в него. Всички, с изключение на Жълтен, който, надигнат на пръсти, се бореше да свали копието си от седлото на коня — по нещастно за него стечение на обстоятелствата, може би най-високият в целия полк.

— Както и да е — отсече Тъни. — Чака ни тресавище за прекосяване. — Обърна им гръб и потупа нежно шията на кобилата си. — Е, момичето ми. Май ще трябва още малко да ме почакаш.

Сей паника и…

Когато се върна при дузината, Скори подстригваше наред. Дузина ли, помисли си Гушата, по-скоро седмината останали. Осем с него. Замисли се дали някога някъде е имало дузина с цели дванайсет човека. Той със сигурност не беше имал такава. Агрик седеше на един повален, целият обрасъл в бръшлян дънер и гледаше намръщено в празното пространство пред себе си, докато ножиците кълцаха покрай лицето му.

Уирън се беше облегнал на едно дърво, опрял върха на Меча в земята пред себе си и стиснал дръжката в сгъвката на едната си ръка. По незнайно каква причина беше свалил ризата си и носеше на голо кожения елек. По двете му жилести ръце ясно личаха сивите петна от застояла пот. Явно колкото по-напечено ставаше, толкова по-малко дрехи му трябваха. Гушата се притесни, че както вървяха нещата в долината, сигурно не беше далече времето, когато ще си свали и панталоните и ще лъсне по гол задник.

— Гуша! — провикна се дрезгаво той и размаха Меча за поздрав.

— Хей, главатар — обади се Дрофт от един от клоните на дървото.

Седеше облегнат на ствола, дялкаше стрела и ръсеше стърготини под себе си.

— Значи, Дау Черния не те е убил още, а? — попита Прекрасна.

— Не, поне не намясто.

— Каза ли ти какво има за правене? — Йон кимна към другите в гората наоколо. Сега имаше значително по-малко коса, отколкото, когато Гушата тръгна, и изглеждаше някак по-стар. Преди сякаш не беше забелязал бръчките покрай очите му, нито прошареното по слепоочията. — Имам чувството, че Дау се готви да тръгва нанякъде.

— Много си прав.

Гушата примижа от болка, докато приклякаше в храсталака, и се загледа в долината на юг. Светът изглеждаше различно в гората. Притъмнял и спокоен под клоните на дърветата. И притихнал, сякаш го гледаш потопен в приятната прохлада на вода. А отвъд — цялата долина, огряна от яркото слънце. Златистокафяви ечемични ниви под яркосиньо небе, яркозеленият масив на Героите с продължаващите безсмислената си стража на върха древни каменни блокове.

Гушата посочи наляво, където върховете на дървената палисада на Осранг и няколкото по-високи сиви кули се подаваха едва над нивята в далечината.

— Ричи тръгва пръв и напада Осранг. — Въпреки че линиите на Съюза бяха на стотици крачки, на билото на Героите, и дори да викаше, пак нямаше да го чуят, Гушата осъзна, че шепне. — Ще носи всички знамена, за да изглежда, че всички нападаме натам. Ще се опита да примами част от онези на Героите.

— Мислиш ли, че ще се вържат на това? — попита Йон. — Доста очевидно, а?

— Всеки номер изглежда така само ако го очакваш — вдигна рамене Гушата.

— Не че има кой знае какво значение ще тръгнат ли надолу, или не — намеси се Уирън. Беше препасал Меча на гърба си, висеше на един клон под дървото и полюшваше крака. — Нас ни чака все същото катерене нагоре по склона.

— Няма да е зле обаче да са наполовина по-малко, като стигнем горе — подхвърли Дрофт от своя клон.

— Значи, се надяваме да се вържат, нали? — Гушата посочи надясно сега, към полята и пасищата между Осранг и Героите. — Ако изпратят част от хората си надолу, ето там ще ги удари конницата на Златния. Ще ги спипат със смъкнати гащи и ще ги пръснат по полето, чак до реката.

— Да ги издавят дано, проклетите копелета — обади се Агрик.

Подобна проява на кръвожадност не беше типична за него.

— В това време Дау ще води основната атака. Право към Героите, с всичките си хора, плюс тези на Желязната глава и Десетократния.

— И как точно смята да го направи? — попита Прекрасна, докато почесваше новия белег на главата си.

— Знаеш го Дау, ще хукне право нагоре и ще прати при пръстта всичко по пътя си, дето вече не е в нея.

— Ами ние?

— Ъхъ — преглътна тежко Гушата. — Ще сме точно там.

— Първата редица в средата, а?

— Обратно нагоре по проклетия хълм? — изграчи сърдито Йон.

— Направо да ти се прииска да бяхме останали горе — отвърна Уирън и тръгна, полюшвайки се, от клон на клон.

Гушата премести показалец още по-надясно.

— Скейл е ей там, в гората под Солени хълм. Тръгне ли Дау към Героите, той напада с конницата си по пътя за Устред и завзема Стария мост. Той и Калдер.

Йон определено не остана доволен от чутото и Гушата не можа да повярва как успя да вложи толкова много неодобрение само в едно клатене на глава.

— Хм, старото ти приятелче Калдер, казваш? — подхвърли той.

— Точно така — изгледа го право в очите Гушата. — Старото ми приятелче Калдер.

— И тогава тази прекрасна долина и голямото нищо в нея ще са наши! — каза с патос в гласа Уирън. — Отново.

— Имаш предвид, на Дау — поправи го Прекрасна.