Гонитбата на Шута

— Виждал ли е някой, някога, в който и да е сън, Винделиар да се весели на празник?

Той вдиша късо и раменете му се смъкнаха.

— Не.

Дуалия се наведе към него. Милото изражение се беше върнало на лицето ѝ.

— Тогава, мой лурик, няма никакъв празник на пътеката на Винделиар. Да отиде Винделиар на празник би било Винделиар да остави пътеката, или да я изкриви. А тогава какво би бил Винделиар? Слуга?

Той поклати бавно кръглата си глава.

— Какво тогава? — Беше безмилостна.

— Препятствие. — Той вдигна глава и преди тя да е успяла да го притисне още повече, добави: — Да се избегне. Да се отстрани. Или унищожи. — Сниши глас и наведе очи при последната дума. Зяпнах го. Никога не бях виждала човек, който да вярва толкова пълно, че някой, който уж го обича, би го убил за нарушаване на правило. Мраз полази по гърба ми, щом разбрах, че аз също го вярвам. Тя щеше да го убие, ако се отклонеше от пътеката.

Каква пътека?

Смятаха ли, че аз имам пътека? Бях ли в опасност, ако се отклоня от нея? Изместих погледа си към Дуалия. Щеше ли да убие и мен за отклоняване от пътеката?

Погледът на Дуалия засече моя и не можех да го извърна настрани. Тя заговори тихо, мило:

— Затова дойдохме, Шайсим. Да те спасим и да те опазим. Защото ако не го бяхме направили, щеше да се превърнеш в препятствие на пътеката. Ще те отведем у дома, на безопасно място, където не можеш да напуснеш пътеката неволно, нито да я промениш. Като те пазим, ще пазим пътеката и ще пазим света. Докато светът е в безопасност, и ти си в безопасност. Не бива да се страхуваш.

Думите ѝ ме ужасиха.

— Какво е пътеката? Как мога да разбера дали стоя на пътеката?

Усмивката ѝ се разшири. Тя кимна замислено.

— Шайсим. Доволна съм. Това е първият въпрос, който винаги се надяваме да чуем от Слуга.

Замръзнах. Слуга? Виждала бях живота на слуги. Никога не си бях представяла, че ще бъда такава, и изведнъж разбрах, че изобщо не искам да съм такава. Смеех ли да кажа това? Беше ли това напускане на пътеката?

— Тъй че да го чуя от шайсим на твоите години е забележително. Шайсимите често са слепи за идеята, че може да са пътека. Те виждат възможности и пътища, които водят до толкова много разклоняващи се пътеки. Шайсимите, родени по широкия свят, често имат затруднение в приемането, че има само една истинска пътека, пътека, която е била видяна и очертана. Пътека, която всички ние трябва да се стремим да донесем в света, тъй че да може светът да е по-добро място за всички нас.

Значи „шайсим“ не беше собствено, а нарицателно име?!

Разбирането на това, което говореше, се надигна в мен като вълна. Беше ли нещо, което винаги бях знаела? Спомних си съвсем ясно как просякът на пазара ме беше докоснал и изведнъж бях видяла безкрайност от възможности за бъдещето, всички зависещи от решението на една млада двойка, която бях зърнала мимоходом. Дори бях помислила да тласна бъдещето в посока, която ми изглеждаше разумна. Щеше да означава младият мъж да бъде убит от разбойници, а жената да бъде изнасилена и убита, но бях видяла как братята ѝ препускат на конете си да отмъстят за нея и окуражават други да тръгнат с тях, и как бяха направили пътищата безопасни за пътници десетилетия след като сестра им беше умряла. Два живота, отишли си в болка и мъчение, но толкова много спасени.

Върнах се в настоящето. Одеялата, в които се бях вкопчила, се смъкнаха от мен и зимният студ ме сграбчи.

— Виждам, че ме разбираш — каза с медения си глас Дуалия. — Ти си шайсим, скъпи. В някои места биха те нарекли Бял пророк, въпреки че изобщо не си толкова бял, колкото трябва да е един от тях. Все пак вярвам на Винделиар, че си изгубеният син, когото търсим. Ти си рядко същество, шайсим. Може би не си осъзнал това. Малко са хората, на които е дадена дарбата да виждат онова, което би могло да бъде. Още по-редки са тези, които могат да погледнат и да видят връхчетата, малките местенца, където дума или усмивка, или бърз нож, тласкат света в различна посока. Най-редките от всичките са тези като теб. Роден, изглежда, почти по случайност, от хора, които не знаят какво си. Те не могат да те предпазят от правенето на опасни грешки. Не могат да те спасят от напускането на пътеката. И тъй, ние дойдохме да те намерим. Да те опазим, теб и пътеката. Защото ти можеш да видиш мига, в който всички неща се променят, преди да се случи. И да видиш кой, в дадения цикъл, ще бъде Катализаторът за това време.

— Катализатор. — Нещо в тази дума ме наведе на мисълта за подправка или целебна билка. Неща, които променят други неща. Подправка, даваща вкус на ястие, или билка, която спасява живот. Катализатор. Някога така бяха наричали баща ми, в някои от свитъците му, които бях чела.

Дуалия използва думата, за да изкопчи нещо от мен.

— Онзи, когото би могъл да използваш, за да изместиш света на различна пътека. Твоят инструмент. Твоето оръжие в битката ти да оформиш света. Виждал ли си го вече? Или нея?