Гонитбата на Шута

Това е сънят за огнените коне. Зимна вечер е. Не е нощ, но е тъмно. Ранна луна изгрява над брезите. Чувам тъжна песен без думи и тя е като вятър в дърветата. Пищи и стене. После конюшните лумват в пламъци. Цвилят коне. А после два коня препускат навън. Те са в пламъци. Един е черен и един е бял, а пламъците са оранжеви и червени, люшкат се от преминаването на конете. Черният внезапно пада. Белият препуска напред. После изведнъж луната отваря уста и глътва белия кон.

Този сън е съвсем непонятен за мен и колкото и да се опитвам, не мога да нарисувам картина за него. Тъй че този сън е записан само с думи.

Дневник на сънищата на Пчеличка Пророчица

Събудих се на пода на кабинета, недалече от мястото, където спеше конярчето. Не бях искал да спя и със сигурност нямаше да мога да понеса да спя в стаята си. Но бях взел одеяла от леглото си и дневника на Пчеличка от скривалището ѝ, и се върнах в кабинета на имението. Добавих дърва в огъня и след това постлах одеялата. Седнах и отворих дневника. Беше ли това злоупотреба с доверието на Пчеличка в мен? Възхитих се на красивия ѝ почерк, на точните ѝ илюстрации и колко много страници беше запълнила.

Обзет от странна надежда, че може да е имала време да остави някакво описание на нападението, отворих на последната страница от дневника ѝ. Спираше обаче много преди пътуването ни до Крайречни дъбове. Имаше скица на котка. Черният котарак с кривнатата опашка. Затворих дневника, пъхнах го под главата си — и съм заспал.

Бяха ме събудили стъпки в коридора. Надигнах се, схванат, и тежестта на тревогите ми ме налегна отново. Обзе ме отчаяние. Бях се провалил и не можех да направя нищо, за да променя нещата. Пчеличка беше мъртва. Шън беше мъртва. Или бяха по-зле от мъртви. Беше по моя вина, а не можех да намеря в себе си нито гняв, нито сили да направя нещо за това.

Отидох до прозореца и дръпнах пердето. Небето най-после беше чисто и синьо. Опитах да се овладея. Сенч щеше да дойде днес, с Шишко. Опитах се да съставя планове, да реша дали да отида да ги посрещна, или да направя приготовления за пристигането им. Не можех да реша нищо. Настойчивост все така спеше до камината. Отидох и добавих дърва в огъня. Синьото небе беше добре дошло, но знаех, че това означава, че дните ще са по-студени.

Излязох от кабинета и отидох до стаята си. Намерих чисти дрехи. Отидох в кухнята. Ужасяваше ме мисълта, че ще видя кой го няма вече, но готвачката Нътмег си беше там, и Тавия, и двете малки кухненски слугинчета, Елм и Лея. Тавия беше с посиняло око и подута долна устна, но като че ли не знаеше и за двете. Елм накуцваше някак странно. Призля ми, но се въздържах да задавам въпроси.

— Колко е хубаво, че отново сте си у дома, холдър Беджърлок — поздрави ме готвачката Нътмег и обеща да ми поднесе закуска много бързо.

— Трябва да очакваме скоро компания тук — предупредих ги. — Лорд Сенч и неговия човек, Шишко, ще пристигнат до няколко часа. Пригответе нещо за ядене за всички ни, когато дойдат. Ще ви помоля да уведомите другите слуги, че очаквам да се отнасят към Шишко със същото уважение като към лорд Сенч. Външността и държането му може да ви оставят с впечатлението, че е малоумен. Но той е крайно необходим и верен слуга на трона на Пророка. Отнасяйте се с него като с такъв. Засега, ако пратите поднос с малко храна и горещ чай в кабинета ми, ще съм благодарен. О, и пратете горе достатъчно храна за конярчето Настойчивост. Той ще закуси с мен тази сутрин.

Готвачката Нътмег се намръщи, но Тавия ми кимна.

— Много сте добър, сър, да вземете онова нещастно глупаво момче за конярче. Това, че ще има работа, може да успокои ума му.

— Да се надяваме. — Само това намерих воля да ѝ кажа. Оставих ги, взех наметало, излязох и отидох при доскорошните конюшни на Върбов лес. Студен и свеж въздух, синьо небе, бял сняг, почерняло дърво. Обиколих останките. Успях да видя поне един конски труп, полуизпечен и накълван от врани, проснат в развалините. Огънят, изглежда, беше горял необуздано. Огледът на терена около конюшнята не ми показа нищо повече от онова, което бях видял през нощта. Единствените дири бяха от човешки крака, най-вероятно хора от Върбов лес, тръгнали по задачите си.