Гонитбата на Шута

— Разбира се, че ми е дъщеря! Иначе защо щях да дойда в тоя пущинак? Иначе защо щях да я пратя тук, при теб, единствения човек, на когото мислех, че мога да се доверя, че ще я опази? Само за да я изоставиш. Знам кой направи това! Проклетата ѝ майка и братята ѝ, но най-лошото, пастрокът ѝ! Имат семейното чувство на змии! Години наред съм плащал на семейството на Шън и им плащах добре, за да се грижат за нея. Но никога не им стигаше. Никога. Винаги искаха повече. Повече пари, почести в двора, поземлени дарения, повече, отколкото изобщо можех да им дам. Майка ѝ никога не бе имала никакви чувства към детето! И щом си отидоха дядо ѝ и баба ѝ, майка ѝ започна да я заплашва. Онази свиня, съпругът ѝ, се опита да посегне на Шън, когато беше още малко момиче! После, когато я прибрах и отрязах парите, се опитаха да я убият! — Млъкна разпенен. На вратата се почука. Той забърса очите си с ръкав и лицето му се успокои.

— Влез — извиках и Тавия влезе и каза, че ни очаква топла храна и пиене. Макар и с притъпени сетива, като че ли усети напрежението в стаята, защото се оттегли бързо. Сенч се вторачи в отеклото ѝ лице. След като тя излезе, погледът му остана впит във вратата; мислите му блуждаеха някъде.

— И така и не намери за редно да споделиш това с мен? — попитах.

Вниманието му се върна рязко към мен.

— Така и нямаше добър момент да поговоря с теб! Вече не се доверявам на Умението, че разговорът ще е насаме, а онази първа вечер в хана, когато имах нужда да поговоря с теб, ти толкова бързаше да напуснеш…

— Да се върна вкъщи при моята дъщеря, ако не възразяваш! — Угризението ми отстъпваше на гнева. — Сенч. Чуй ме. Това не е нападение от семейството на Шън. Освен ако не са способни да наемат халкидци, които да свършат мръсната работа. И да имат конюшня, пълна с бели коне, и цял отряд бели хора, които да ги яздят. Вярвам, че който е дошъл тук, всъщност е преследвал Шута. Или пратеничката, която дойде преди него.

— Пратеничка? Каква пратеничка?

— Има много неща, които аз нямах добър момент да споделя с теб. Тъй че ме чуй. Двамата трябва да оставим гнева си и да овладеем страха си. Ще споделим всяка троха информация, която имаме, и след това ще действаме. Заедно.

— Ако има нещо, по което да действам. Вече ми каза, че моята Шайн3 може да е мъртва.

Шайн. Не Шън. Сияние на Звездопад… Не беше усмивка, но му показах зъбите си.

— Ще открием истината. И ще се изправим пред нея. И каквато и да е тя, ще тръгнем след тях. И ще ги избием. Нали сме копелета. Мръсни копелета.

Вдишах раздрано и изправих рамене. Исках да му кажа, че според мен може би Шън — Шайн — е взета с Пчеличка. Но не исках да му кажа, че го вярвам, защото една котка е казала, че може да е така. Не може да се разчита на думата на котка.

Ново почукване на вратата и влезе Фицбдителен.

— Не искам да се натрапвам, но бих искал да ме включите.

Зяпнах го. Колко сляп съм бил! И колко глупав. Разбира се, че точно това бе специалното у него. Погледнах Сенч и казах безразсъдно:

— И той ти е син, нали?

Сенч се вцепени.

— За твой късмет, с това невнимателно говорене, той знае, че ми е син.

— Ами, щяха да ми се изяснят доста неща, ако го знаех!

— Мислех, че е очевидно.

— Обаче не беше. За нито един от двамата.

— Щеше ли да има разлика? Дадох ги под твоя опека. Щеше ли да се грижиш по-добре за тях, ако го знаеше?

— За тях? — намеси се Фицбдителен. Погледна баща си и в профила му видях, че Сенч е прав. Очевидно. Ако човек знае къде да гледа. — Кои тях? Имаш друг син? Имам брат?

— Не — отвърна късо Сенч, но не бях в настроение да тая повече тайните му.

— Не, нямаш брат. Имаш сестра. И доколкото знам, може да имаш други братя и сестри, за които да не съм уведомен.

— А защо да си уведомен? — ядоса се Сенч. — Защо това е толкова изненадващо за теб, че имах любовници, че се родиха деца? Години наред живях в почти пълна изолация, плъх зад стените на замък Бъкип. Когато най-сетне можех да изляза навън, когато най-сетне можех да ям изящни блюда, да танцувам и да, да се радвам на компанията на хубави жени, защо не? Кажи ми, Фиц. Не е ли чист късмет от твоя страна това, че нямаш някое и друго дете от миналото си? Или остана целомъдрен през всичките онези години?

Затворих уста.

— Не мисля — каза Сенч хапливо.

— Ако имам сестра, къде е тя? — настоя Лант.

— Наистина имаш сестра, Шайн Звездопад, позната за теб като Шън. Колкото до това къде е, точно това искаме да открием. Беше тук, уж в безопасност, под опеката на Фиц. А сега е изчезнала. — Горчивината в думите на Сенч ме ужили.

— Както и моята дъщеря, много по-малко и не толкова способно дете — изтъкнах ядосано. След това се зачудих дали Пчеличка наистина е по-неспособна от Шън. Тоест Шайн. Изгледах го навъсено.

В този момент на вратата отново се почука. Двамата със Сенч отпуснахме лицата си. Беше рефлекс.

— Влез — извикахме в един глас и Настойчивост отвори вратата и застана объркан на прага. Изглеждаше донякъде по-добре, въпреки че все още носеше зацапаната с кръв риза.