Гонитбата на Шута

Когато шайсим се появи, Слугите трябва да са готови да посрещнат детето гостоприемно. Родителите често ще са изпълнени с тъга от това, че трябва да предадат детето, което са хранили и подслонявали години наред. Когато родители доведат шайсим до портите, нека да бъдат посрещнати гостоприемно и да им се предложи отдих, храна и освежителни напитки. Трябва и подаръци да се предложат, но не бива да се създава впечатление, че подаръците се дават в замяна на детето. Никой шайсим не бива да бъде купуван, нито взиман насила. Ако родителите изпитват неохота да предадат детето, оставете им толкова време, колкото им е нужно. Ако детето е невръстно бебе, нежно им напомнете, че за такова дете може да са нужни години усилни грижи. Ако детето е по-голямо, говорете за нуждите на детето да бъде отгледано там, където ще бъде прието, образовано и обичано.

Ако не могат да понесат незабавното предаване на детето, бъдете търпеливи. Предложете им подслон за нощта, позволете им да се разходят в градините и да видят библиотеките. Позволете им да разберат, че колкото и голямо да е бебето или детето, то ще бъде ценено тук, образовано и да, обичано от Слугите, които ще се грижат за него. Не забравяйте, че всяко Бяло дете е дар, поднесен от семейството на света. Бъдете благодарни.

Над всичко, бъдете търпеливи. Помнете, че предопределението на детето е да дойде при нас и че това предопределение е неотменно. Може да се случи по начин, който никой от нас не е предвидил, но ще се случи. Прекалената намеса може да постави живота на детето на непредвидена и нещастна пътека. Дойде ли детето при нас, важно е да оставим живота на шайсим да се разгърне по своя собствена воля. Бъдещето не може да бъде пришпорвано. Оставете времето да наложи волята си над всички нас.

Буфини, Слуга от Третата линия

Не знам колко дълго бях болна. Беше като някакво ужасно виене на свят, от което никой не можеше да ме спаси. Неведнъж повърнах върху себе си или се подмокрих. Шън се грижеше за мен ожесточено, без нежност и определено не защото ѝ се искаше да го прави. Бореше се неумолимо за интимност, в която ме измиваше със студена вода от разтопен сняг. Даваше оцапаните ми дрехи на бледите хора да ги изперат и да се опитат да ги подсушат. Беше безкомпромисна в настойчивостта си, че само тя може да се грижи за мен. Не беше от някаква преданост към мен, макар да го твърдеше. Беше чисто и просто страх. Мислеше, че ако разберат, че съм момиче, няма повече да имат полза от мен. Нито от нея.

Тъй че се грижеше за мен по най-добрия възможен начин. Не ѝ помагаха. Нямаше чай от върбова кора, сварен за треската ми, нито отдих в пътуването. Просто продължавахме пътя си. Всяка вечер Шън ме носеше от палатката до шейната. Пътувахме през цялата нощ. На разсъмване вдигаха бивак и тя ме местеше от шейната в палатката. Не приготвяха никаква специална храна за мен, никаква супа или овесена каша. Шън усилваше нещастието ми, като настояваше да ям и да пия, понякога тикаше насила лъжицата в устата ми. Устните ми бяха напукани и подпухнали от треската. Кървяха от прислужването ѝ.