Гонитбата на Шута

— Не му знам името! Не го каза! — Мъжът дишаше болезнено. — Какво направи с краката ми? — Опита се да се вдигне, но Сенч го бутна грубо назад. Изгледах критично стареца. Течеше му кръв, червеното топеше снега до него. Скоро трябваше да се намеся, макар и само за да го превържа.

— Какво ти каза да направиш? Колко ти предложи да го направиш?

— Да те убия. Пет златни за мен и по две за всеки, който помогне. Дойде при нас в една кръчма в Бъкип. Всъщност дойде при капитана, но той го наруга и отказа. Мъртъв ли е? Капитан Храбри?

Не можах да разбера дали имаше страх или съжаление в гласа му.

— Само мен ли? — попита Сенч.

— Да те убия. Да те убия бавно, ако може, но да те убия и да му занеса ръката ти. Да го докажа.

— Кога? — прекъснах разпита на Сенч. — Кога получи работата?

Той завъртя очи към мен.

— В Бъкип. Преди да тръгнем. Точно след като ни съобщиха, че тръгваме, че ще пропуснем Зимния празник, за да дойдем тук. Никой не се зарадва от това.

Заговорих.

— Не е свързано, Сенч. Който и да ги е подкупил, няма как да е знаел, че ще си тук. Сигурно се е надявал, че ще могат някак си да те убият в Бъкип. Пчеличка и Шън бяха отвлечени същия ден, в който тия са били подкупени. И защо да праща тези изменници, ако вече е разполагал със сила, тръгнала насам? Различни неща са. Убий го и ме остави да видя раната ти.

Сенч ме прониза с поглед, който ме накара да замълча.

— Как изглеждаше? Човекът, който ти предложи парите?

— Ох, толкова боли, че не мога да мисля. Доведете лечител… — Надигна глава и веднага я смъкна в снега. — Убили сте всички? И четиримата?

— Как изглеждаше той? — Сенч беше неумолим. Мъжът вече умираше от загуба на кръв. Със Сенч го знаехме, но Ловки, изглежда, не го осъзнаваше.

— Висок мъж, но не слаб. Висок, но с корем като буре. Просто мъж от Бък, като всеки друг. Не знам. Беше лесна сделка. Донасяме ръката ти с пръстена ти на нея, ханджията на „Мръсната грозница“ ни дава парите. Когато се появи, беше все едно боговете те тикнаха в ръцете ни. Толкова скапано лесно. Ако капитанът се беше съгласил, щеше да си мъртъв, и той също.

— Кажи ми за зъбите му.

— Нищо повече не казвам, докато не ме закарате при лечител. Изстивам, страшно ми е студено. Какво направи с краката ми?

Сенч опря върха на ножа си на ноздрата му.

— Казвай ми, или ти режа носа — каза хладно. Пъхна острието в ноздрата, дълбоко.

Ловки се облещи.

— Зъбът му, един от предните, беше сив. Това ли имаш предвид?

Сенч кимна на себе си.

— Спомена ли момиче?

— Момичето, което ти открадна. Аха. Каза, че ако я намерим с тебе, може да я изчукаме. Ако я няма, да те накараме да кажеш къде е. Каза, че от нея щяло да стане добра курва. Аааах!

Носът е чувствителен. Много чувствителен. Сенч винаги твърдеше, че е толкова добър обект за изтезание, колкото мъжките гениталии… или даже по-добър. Не само има болка, но и обезобразяването на лицето на човека ще му влияе до края на живота му. Ловки се гърчеше в снега, едната му ноздра бе срязана и кървеше обилно. Започна да плаче. Изведнъж ми се прииска това да свърши.

— Той го каза. — Кръвта и болката от срязания нос удебеляваха гласа му. — Не аз. И никой дори не видя момичето, тъй че нищо не ѝ направихме. Еда, помогни ми!

Зовеше богинята, както едва ли го беше правил някога, пъшкаше и пръскаше кръв.

Бях почти сигурен, че всичко това е заради Шайн и кървавата вражда на Сенч с пастрока ѝ, но трябваше да се уверя.

— Той спомена ли за едно малко момиче? — попитах. — Дете?

Ловки спря да се мята и се вторачи в мен.

— Малко момиче? Не. Богове, не сме чудовища!

— Лъжец — каза Сенч. Ловки се беше претърколил в снега, по-далече от него. Сенч се приближи и много бавно, почти нежно, прокара острието на ножа по гърлото му. Очите на Ловки се отвориха широко, с внезапното осъзнаване, че е мъртъв. Устата му се раздвижи, но звуците, излизащи от нея, не бяха думи. Прерязването на нечие гърло не е мигновена смърт, но е сигурна. Сенч знаеше това. Ловки също. Още мърдаше, когато Сенч ми каза:

— Подай ми ръка.

Протегнах му ръката си.

— Всичко това за да потвърдиш каквото вече знаеше?

— Получих нещо повече. Името на хана. — Хвана ръката ми. Неговата беше хлъзгава от кръвта. Изгърбих се, прихванах го с другата и го дръпнах нагоре. Изпъшка от болка, щом се вдигна на крака. — Не беше за информацията, Фиц. Беше разплата. За капитан Храбри. Предателството заслужава голяма болка. — Изпъшка отново. Останах съвсем неподвижен, докато си поеме дъх. — И дръзна да си помисли, че може да се опита да ме убие.

Оголената ми длан усещаше топлината на кръвта по дрехите му.

— Ще те сложа да седнеш и ще хвана кон. Има един знахар в…

— Камъкът — каза твърдо Сенч. — По-добре лечителите в Бъкип.