Гонитбата на Шута

— О, Фиц — промълви тя и зачервените ѝ от студ страни пламнаха. Облегнах се на нея без свян. Щеше да ми помогне. Винаги ми беше помагала, никога не ме беше предавала. Всички те. Просто отворих ума си към Копривка и Предан и оставих разказа си да потече от мислите ми към техните. Бях твърде изтощен и всичко беше твърде сложно, за да затая каквото и да било. Предадох им го цялото, всичко, което се беше случило, откакто бях напуснал Бъкип. Колко по-лесно беше предаването с Умение от говоренето. Завърших с най-ужасната истина, която знаех. Ти беше права, ти и Ридъл. Аз съм ужасен баща. Трябваше да я дам на теб. Това изобщо нямаше да се случи, ако те бях послушал и ти бях дал Пчеличка.

Видях как Копривка се отдръпна от мен. Вдигна ръце, за да запуши ушите си, и след това изведнъж стана по-трудно да стигна до нея. Заопипвах слепешком, но тя се помъчи да ме прегради със стените си. Не можа. Проникнах. Бавно извърнах погледа си към Предан. Друга стена. Защо?

— Тече ти кръв. — Кетрикен тръсна копринената си кърпа и я притисна до челото ми.

— Стана само преди няколко мига — отвърнах. Знаех, че не е участвала в споделянето на мисли.

— Ден, най-малко — напомни ми тя. Взрях се в нея. Осезание или Умение? Каква е разликата, зачудих се внезапно. Не бяхме ли всички ние животни в някакъв смисъл на тази глупава дума?

— Не съм сигурен, че времето е едно и също за нас — казах на глас и се зарадвах, когато силната ръка на Ридъл ме хвана за китката и ме издърпа във фургона. Той се наведе към мен.

— Пусни Кетрикен. Стените горе, Фиц — каза ми тихо. — Нямам Умението, но дори аз мога да усетя, че разливаш. — След това ме остави, за да помогне на Предан да нагласят Сенч. Старецът лежеше на една страна, притиснал раната си, и стенеше. Коларят подвикна на конете, те дръпнаха рязко напред — и аз припаднах.

Свестих се някъде по стъпалата в замък Бъкип. Някакъв слуга ми помагаше да вървя нагоре. Не го познавах. Изпитах тревога, а след това вълна на Умение от Предан ме увери, че всичко е наред. Трябваше просто да продължа изкачването си по стъпалата. Не се опитвай да ми връщаш с Умението. И на никой друг. Моля те, вдигни стените си и се опитай да не изливаш. Можех да усетя умората на Предан. Като че ли помнех, че ме беше помолил да се погрижа за стените си няколко пъти. Не беше с мен. Зачудих се защо.

В стаята ми друг слуга, когото никога не бях виждал, ме обиди, като настоя да ми помогне да смъкна кървавите си дрехи и да облека чиста нощница. Не желаех да ми досаждат повече, но в стаята ми влезе лечител и заяви, че трябва да почисти и раната на рамото ми, и среза на челото ми, а след това заши челото ми с многобройни „моля за извинение, принц Фицрицарин“ и „ако принцът бъде така любезен да обърне лицето си към светлината“, и „с прискърбие ви моля да изтърпите тази болка, принц Фицрицарин“, докато едва можех да понасям мазненето му. Когато всичко това приключи, ми предложи чай. От първата глътка разбрах, че има прекалено много валериан, но нямах воля да се възпротивя на настояванията му да го изпия. А след това трябва да съм заспал отново.

Когато се събудих, огънят беше догорял и стаята бе тъмна. Прозях се, разкърших рамене против болката в мускулите и се загледах вяло в пламъчетата, които лениво облизваха последната цепеница в камината. Бавно, много бавно, намерих себе си в пространство и време. А след това сърцето ми подскочи и заблъска в гърдите. Сенч ранен. Пчеличка отвлечена. Шутът най-вероятно издъхваше. Бедствията се надпреварваха да ме завладеят, кое от кое по-ужасяващо. Заопипвах слепешком с Умението и докоснах едновременно Копривка и Предан.

Сенч?

Тихо, Фиц. Тихо. Овладей се. Това не е добре, отвърна ми Предан. Жив е. Изгубил е много кръв и е объркан от преживяването си в стълба-Умение. Единственото усещане, което получихме от него, е, че ти е ядосан, че си издал, че той също има дъщеря, която е била отвлечена. Все още се опитвам да осъзная тази новина!

Потиснах уморените си мисли. Бях ли издал тайната на Сенч? Вероятно, когато бях изливал, тя се беше изсипала навън. Ужасих се, че съм бил толкова невнимателен, но не можех да се коря за това. Трябваше да е било когато дадох на Копривка и Предан достъп до ума ми, за да обясня положението. Чувствах се твърде изтощен за подробен разговор. Копривка добре ли е? Изглеждаше толкова похабена…