Град на изгубени души

— Не мисля, че Джейс е мъртъв — заяви тя най-сетне. — Според мен просто не иска да бъде

открит.

Сега вече Джордан я погледна.

— Да не се опитваш да кажеш, че трябва да престанем с търсенето?

— Не. — Мая се поколеба. Бяха стигнали до реката и сега поеха покрай невисока стена; тя

прокарваше пръсти по ръба й, докато вървяха. От водата ги разделяше единствено тясна

асфалтова ивица. — Когато избягах от къщи и дойдох в Ню Йорк, не исках да бъда открита.

Но би ми било приятно да знам, че някой ме търси толкова упорито, колкото всички

издирват Джейс Лайтууд.

— Харесваше ли го? — Тонът на Джордан бе неутрален.

— Дали го харесвах? Не и по този начин.

Джордан се засмя.

— Нямах това предвид. Макар всеобщото мнение да е, че той е поразително привлекателен.

— Да не се опитваш да ми излезеш с номера, че понеже си хетеросексуален, не можеш да

прецениш дали някой мъж е привлекателен или не? Джейс и косматият тип от деликатесния

магазин на Девето авеню — и двамата ти се струват еднакви, така ли?

— Е, косматият тип има брадавица, така че Джейс е с едни гърди напред. Ако си падаш по

русокоси, с изваяни черти, бих— могъл— да— съм— модел— на— луксозно— мъжко—

облекло… — Той я погледна през мигли.

— Открай време предпочитам тъмнокоси момчета — тихо отвърна Мая.

Джордан погледна към реката.

— Като Саймън.

— Ами… да. — От доста време не беше мислила за Саймън по този начин. — Предполагам,

че да.

— И освен това си падаш по музиканти. — Той се пресегна и откъсна едно листо от клона,

надвиснал над главата му. — Искам да кажа, че аз съм певец, Бат беше диджей, а Саймън…

— Обичам музиката. — Мая отметна косата от лицето си.

— Какво друго харесваш? — Джордан накъса листото на парченца. После, след миг

колебание, седна върху ниската стена и се обърна с лице към Мая. — Искам да кажа, има ли

нещо, което толкова харесваш, че би могла… ами, да си изкарваш хляба с него?

Мая го погледна изненадано.

— Какво имаш предвид?

— Помниш ли кога си ги направих?

При тези думи той разкопча пуловера си и го свали. Тениската, която носеше отдолу, беше с

къси ръкави. Около бицепсите му на санскрит бяха изписани мантрите Шанти. Мая ги

помнеше много добре. Беше му ги нарисувала приятелката им Валъри, в продължение на

часове и без да им вземе пари, в своето студио за татуировки в Ред Банк. Мая направи крачка

към него. Както бе седнал, а тя бе права, очите им бяха почти на едно ниво. Пресегна се и

колебливо прокара пръсти по буквите, изрисувани върху лявата му ръка. При допира й

Джордан затвори очи.

— Води ни от неистинското към истинското — прочете тя на глас. — Води ни от мрак към

светлина. Води ни от смърт към безсмъртие. — Кожата му бе гладка под пръстите й. — От

Упанишадите.

— Идеята беше твоя. Ти беше тази, която непрекъснато четеше и която знаеше всичко… —

Джордан отвори очи и я погледна. Очите му бяха с един нюанс по-светли от водата зад него.

— Мая, каквото и да искаш да направиш, аз ще ти помогна. Спестил съм повечето от

заплатата си на претор. Мога да ти дам парите… сигурно ще покрие таксата в Станфорд. Е,

поне по-голямата част от нея. Ако все още искаш да отидеш.

— Не съм сигурна — отвърна тя, в главата й препускаха безброй мисли. — Когато се

присъединих към глутницата, мислех, че не можеш да бъдеш едновременно върколак и нещо

друго. Мислех, че глутницата е всичко и че преставаш да бъдеш отделна личност. Така се

чувствах по-сигурна. Ала Люк си има свой живот. Притежава книжарница. Ти пък си член

на Претор Лупус. Значи… можем да бъдем повече от едно нещо.

— Ти винаги си била — гласът на Джордан беше нисък, прегракнал. — Помниш ли какво

каза преди малко — че когато избяга от къщи, си искала да знаеш, че някой те търси. — Той

си пое дълбоко дъх. — Аз те търсех. Никога не се отказах.

Мая срещна погледа на лешниковите му очи. Той не помръдваше, ала кокалчетата на

пръстите му, стиснали коленете му с всичка сила, бяха побелели. Мая се приведе напред,

достатъчно близо, за да види едва наболата брада по линията на челюстта му и да долови

уханието му — миризма на вълк, паста за зъби и момче. Тя сложи ръце върху неговите.

— И ме намери.

Лицата им бяха на сантиметри едно от друго. Почувства дъха му върху устните си, преди той

да я целуне, и се притисна в него, затворила очи. Устните му бяха точно толкова меки,

колкото ги помнеше, и нежният им допир я накара да потръпне. Вдигна ръце, за да ги обвие

около врата му, да прокара пръсти през тъмните му къдрици, да докосне лекичко голата

кожа в основата на тила му и ръбчето на износената яка на ризата му.

Джордан я придърпа още по-близо до себе си. Той също трепереше. Мая усети горещината,

която се излъчваше от силното му тяло, когато ръцете му се плъзнаха по гърба й.

— Мая — прошепна, без да откъсва устни от нейните, докато повдигаше ръба на пуловера й;

сега пръстите му почиваха на голия й кръст. — Обичам те. Никога не съм преставал да те

обичам.

Ти ми принадлежиш, винаги ще ми принадлежиш.

С разтуптяно сърце, Мая се отскубна от него и дръпна пуловера си надолу.

— Джордан… спри.

Той я погледна замаяно и притеснено.