Град на изгубени души

Странно, помисли си Изабел. Често й казваха, че прилича на майка си, макар самата тя да не

го забелязваше, и сега се запита дали приликата им е същата като тази на Клеъри и

Джослин. Еднакъв цвят на косата, така е, но също така еднакви черти, еднаква извивка на

главата, една и съща упорита челюст. Едно и също усещане, че човекът насреща ти може и да

изглежда като порцеланова кукла, ала под тази външност се крие стомана. Макар че на

Изабел й се искаше и тя да бе наследила сините очи на родителите си, както Клеъри бе взела

зелените на майка си — в крайна сметка синьото бе много по-интересно от черното.

— Също като с Града на тишината, има само една Елмазена цитадела и много врати, през

които може да бъде открита — каза Магнус. — Най-близката до нас е старият августински

манастир на Граймс Хил в Статън Айлънд. Двамата с Алек ще ви придружим до там с

помощта на портал и ще ви изчакаме, но не можем да отидем с вас до края.

— Знам — отвърна Изабел. — Защото сте момчета. Въшки.

Алек размаха пръст.

— Приеми го сериозно, Изабел. Железните сестри не са като Мълчаливите братя. Те са

много по-недружелюбни и не обичат да ги безпокоят.

— Обещавам, че ще се държа безукорно — заяви Изабел и постави празната си чаша върху

масата. — Да вървим.

Магнус я изгледа подозрително, ала после сви рамене. Днес бе оформил косата си във

формата на милион стърчащи иглички, а размазаното черно около очите му им придаваше

още по-котешки вид от обикновено. Като мърмореше нещо на латински, той мина покрай

Изабел, за да застане пред стената; много скоро познатите очертания на портала, обрамчени

от проблясващи символи, започнаха да приемат форма. Надигна се вятър, студен и остър, и

отвя косата на Изабел от лицето й.

Джослин първа пристъпи напред и мина през портала. Донякъде бе като да видиш как някой

е погълнат от вълна — сребриста мъгла я обгърна, притъпявайки цвета на червената й коса,

и тя се изгуби в нея с едно бледо проблясване.

Изабел я последва. Свикнала бе с начина, по който преминаването през портал караше

стомаха й да се свива. Беззвучен рев отекваше в ушите й, в дробовете й нямаше и глътка

въздух. Затвори очи и ги отвори едва когато вихрушката я пусна и тя се строполи насред

изсъхнали храсталаци. Изправи се, изтупвайки сухата трева от коленете си, и видя, че

Джослин я гледа. Майката на Клеъри отвори уста… но я затвори миг по-късно, когато Алек

тупна в храстите до Изабел, последван от Магнус. Проблясващият портал, който едва се

виждаше, се затвори зад него.

Дори пътуването през портала не бе развалило прическата на Магнус и той гордо подръпна

една от игличките.

— Виж само — похвали се на Изабел.

— Магия?

— Гел за коса. 3,99 долара от „Рики”.

Изабел извъртя очи и се огледа наоколо. Намираха се на хълм, чийто връх бе обрасъл със

сухи храсталаци и повехнала трева. По-надолу имаше потъмнели от есента дървета, а в

далечината Изабел зърна безоблачно небе и най-горната част на моста Веразано— Нероуз,

свързващ Статън Айлънд и Бруклин. Обърна се и видя манастирът да се издига над

умърлушените листа — голяма сграда от червени тухли с изпочупени или заковани

прозорци, нашарена тук— таме с графити. Няколко лешояда, обезпокоени от тяхната поява,

летяха в кръг около порутената камбанария.

Изабел присви очи, чудейки се дали има магически прах, през който погледът трябваше да

проникне. Ако имаше, значи бе доста силен, защото колкото и да се мъчеше, виждаше

единствено разнебитената сграда пред себе си.

— Няма магически прах — обади се Джослин, който стоеше до нея. — Виждаш го такова,

каквото е.

И Джослин пое натам, мачкайки изсъхналата трева по пътя си. След миг Магнус сви рамене

и я последва, Изабел и Алек сториха същото. Нямаше пътека; клоните над главите им се

преплитаха, тъмни на фона на ясния въздух, а сухата трева пращеше под краката им. Когато

се приближиха до манастира, Изабел забеляза, че на доста места имаше обгорени кръгове,

където не растеше нищо и където някой беше нарисувал пентаграми и рунически кръгове.

— Мундани — отбеляза Магнус и отмести един клон от пътя й. — Играят си на магия, без

изобщо да я разбират. Често ги рисуват на места като това — средоточия на сила — без сами

да знаят защо. Пият, мотаят се и драскат по стените, сякаш е възможно да оставиш човешки

знак върху магията. — В този миг се озоваха пред закована врата в тухлената стена. —

Пристигнахме.

Изабел се вгледа изпитателно във вратата. И този път не усещаше да има магически прах,

макар че като се съсредоточи силно, май зърна едва забележимо проблясване, като слънчеви

лъчи, отразяващи се във вода. Джослин и Магнус се спогледаха, а после Джослин се обърна

към нея:

— Готова ли си?

Изабел кимна и без да губи нито миг, Джослин пристъпи напред и се изгуби между

напречно закованите дъски. Магнус погледна Изабел очаквателно.

Алек се наведе към нея и тя усети ръката му върху рамото си.

— Не се тревожи — каза той. — Всичко ще бъде наред, Из.

Изабел вирна брадичка.

— Знам — заяви тя и последва Джослин през вратата.

Клеъри рязко си пое дъх, но преди да успее да отговори, по стълбите се чу шум от стъпки и в