Империя в черно и златно

Сега вече Ултер се усмихна, макар усмивката да не стигна до очите му.

— Ни най-малко,

майоре

, макар че ти… можеше просто да ме помолиш. И кога ще ми бъде върната, ако смея да попитам?

— Върната? — вдигна вежди Талрик. — Трудно е да се каже, но ми се струва, че когато приключа с нея, тя най-вероятно ще знае повече, отколкото се полага на една робиня. Всички трябва да правим жертви, губернаторе, за доброто на Империята.

Ултер кимна сърдито.

— Е, това мога да го разбера, майоре. — Когато се обърна и пое към стълбището и светлите горни нива, усмивката все още беше на лицето му, но на Талрик не му се мислеше какво ли изражение я е сменило след това.

Преди да се отдалечи на свой ред, Талрик погледна за последно Кимене. Тя го наблюдаваше внимателно. За миг в очите й се мерна нещо, което твърде много наподобяваше съучастничество. „Току-що приключилата сцена явно е била балсам за душата й.“

Тръгна след Ултер с пълното съзнание, че погледът й го следва неотклонно.

26.

— Името й е Кимене — обясни Чисис. Стенуолд беше чул много минаски имена през последния половин час, но веднага усети, че това име е специално.

— Ръководела е вашата клетка? — предположи той. „Че и Салма са на първо място“ — напомни си Стенуолд, но толкова отдавна се занимаваше с шпионаж и подривна дейност, че мисълта за минаската съпротива не го напускаше. Империята посягаше към Равнините, но успехът й в голяма степен зависеше от стабилността на основите, тоест на Мина.

— Тя е в центъра на цялата съпротива — подчерта Чисис. — Повече от година се опитваха да я заловят. Червеният флаг също е нейна идея — символът, който внушава страх в сърцата на осоидите. Тя е най-добрата сред нас.

— Как са я хванали тогава?

Чисис се усмихна горчиво.

— Не с помощта на тъпоглавите си войници, във всеки случай. Дебелака нае ловци на глави от цялата Империя и на един му излезе късметът.

От разговора дотук вече беше станало ясно, че Червенофлагците наричат така губернатора.

— И я държат вече две десетници, така ли?

Чисис кимна.

— Под строга охрана в занданите на двореца. Мислят си, че не можем да стигнем до нея.

— Но грешат? — „Значи можете да измъкнете Че и Салма.“ Мисълта остана неизречена, но беше толкова очевидна, че сигурно му беше като дамгосана на челото.

— Издигнаха онази грозотия, губернаторския дворец, по най-бързия начин, за да ни покажат, че вече не сме свободен народ. — Чисис удари юмрук в дланта на другата си ръка, както правеше често. — Не се замислиха особено какво лежи отдолу. Виждаш ли това? — Той посочи древната зидария в основата на просторното мазе. — Мина лежи върху останките на друг град. Никой не помни кой го е построил, било е много отдавна, още преди революцията, но местните хора определено са си падали по тунелите. Нашата канализация лежи на техните улици. А те са навсякъде, включително под двореца. И ние ще влезем оттам.

— През канализацията? — Стенуолд хвърли поглед към Тиниса и Тото, които седяха наблизо и слушаха разговора им. — Прекрасно.

Чисис не обърна внимание на сарказма му.

— Работата е там, че без Кимене сме уязвими, разпокъсани. Ако Дебелака ни нападне сега, ако се е добрал до надеждна информация за явките и убежищата ни, тогава…

— Тогава ще ви е трудно да координирате отстъплението си — довърши вместо него Стенуолд.

— А ако се опитаме да освободим Кимене, Дебелака ще стисне целия град за гушата, както го направи преди няколко години, по време на бунтовете в Мейнис.

— С други думи, можете да стигнете до нея, но народът ви ще плати висока цена за това — заключи Стенуолд. — За революционер като теб това е едно изненадващо благоразумно отношение.

Чисис го изгледа гневно.

— Ако зависеше от мен, майсторе бръмбароид, лично бих запалил огньовете, щом димът им ще изкара минасци на улицата — изрече с равен глас той. — Тя обаче не би одобрила. Самият аз не бих преклонил глава нито пред губернатор, нито пред император, но заради Кимене…

— Разбирам. Разбирам и съображенията, и логиката ти. — Този тип му харесваше все по-малко, но имаха нужда от него, а само това беше от значение. — Ако минаската съпротива се раздвижи, ако червени флагчета цъфнат навсякъде, осоидите ще се стоварят отгоре ви като парен чук. Но ако група чужденци се развилнее из двореца, освобождавайки затворници, сред които и вашата Кимене…

— Виждам, че наистина се разбираме. — Чисис свали ръката си от дръжката на меча. Стенуолд си даде сметка, че дори не го е видял да я слага там. Младият мъж беше на нокти, сякаш го сърбяха ръцете да убива. Човек, чиито запаси от човечност са се изчерпили. „Колкото по-скоро си върнат водачката, толкова по-добре.“ Революция не се организираше за два дни, но и нашествието в Равнините нямаше да започне утре. „Трябва да се срещна с тази жена, с този неоспорим лидер на съпротивата… Възможно ли е да сме попаднали на оръжието, което търся от толкова време?“

— И вие ще ни осигурите?… — подсказа той.

— Карти на канализацията, водачи, които да тръгнат с вас, въоръжено подкрепление без издайнически цветове. Херметични лампи, специален шперц…

— Доста добре сте екипирани май?