Империя в черно и златно

Усети ръцете му върху голите си рамене и си пое рязко дъх, неспособна да се сдържи. Пръстите му подхванаха отново движенията си, бавно и грижливо чертаеха пътеки по кожата й, изглаждаха и успокояваха възлите и болежките, които влачеше със себе си още от Мина, по лопатките на раменете и по извивката на гърба. Как би могла да медитира, когато цялото й внимание бе съсредоточено върху тези ръце? Деликатни, но и със силата на стрелец в тях. Ръце, които бавно заглаждаха пътя си към самото й съзнание. Как да се концентрира, когато тялото й тъне в разкошна леност, а неговото е толкова близо?

— Легни — прошепна в ухото й той и преди да се е усетила, Че вече лежеше по корем на килимчето, отпуснала буза на меката му тъкан. Ахеос я възседна през ханша и продължи да мачка нежно гърба й, надолу и надолу, докато не стигна до талията. Напълно забравила за целта на цялото това упражнение, Че лежеше със затворени очи, откъснала се от всичко, близо до границата на несъзнателното.

И постепенно я завладя усещането, че в полумрака на стаята има и трето присъствие, може би от другата страна на стените или някъде зад огъня. Нещо огромно и неопределено, далеч отвъд прага на нейните възприятия, но което въпреки това я познава и я обича така, както обича всичките си деца.

А после ръцете му се плъзнаха назад към раменете й — ръце, които трепереха леко, — Че усети дъха му отстрани на врата си, устните му се плъзнаха покрай ухото й и я целунаха по бузата. И от дълбините на шеметната си омая тя го чу:

— Изгубил съм ума си по теб. Давя се в теб. Помогни ми.

С лениво движение, побрало в себе си екстаза на лавината от отделни усещания — допира на неговата кожа до нейната, допира на нейната кожа до мекия килим, — тя се обърна по гръб с лице към него и го чу как затаява дъх онемял. А после Че отвори очи да срещне неговите и дори в празната им белота прочете копнеж, който звънтеше в пълна хармония с нейния.

Задърпа туниката му, но бавно, за да се наслади глътка по глътка на тънката му снага, на съдбоносната рана отстрани, вече почти заздравяла. Прокара лениво пръст по белега и Ахеос потръпна. Може той да беше мистикът от двама им, но в този момент вълната, която я носеше, беше пулсът на света, и тя го повлече безпомощен със себе си.

— Ахеос — промълви Че. Все още се рееше замаяна по вълшебното море, създадено от неговия допир или от неговата магия, или от каквото там го беше създало. Изпълваше я такава любов към него, че по страните й се отрониха сълзи, които той изтри с целувка, после Че го притисна към гърдите си и се разтвори за вселената… и за него.

Събуди се на зазоряване. Ахеос спеше до нея, преметнал една ръка през гърдите й сякаш се боеше, че ще му избяга.

Че се измъкна нежно, стана и се облече. Огънят беше изгаснал и само нажежени въглени светеха в огнището, но тя изобщо не чувстваше нощния хлад.

Излезе на терасата, разпери криле и полетя.

36.

Сред тринайсетте магнати, които управляваха Хелерон, добрата воля беше в недостиг повече отвсякога. Ако апокалиптичните предупреждения на Стенуолд идваха не от него, а от някой непознат, щяха да го изхвърлят моментално на улицата, ако не и нещо по-лошо. Дори така, единият от двамата съветници, на чиято подкрепа Стенуолд уж разчиташе, даде ясно да се разбере, че нито познава, нито би приел да се срещне с човек на име Стенуолд Трудан.

Но в града все пак беше останал един почтен магнат, макар че да стигне до него през всичките му лакеи и подчинени се оказа трудна задача. Но ако не друго, междувременно Стенуолд се убеди, че това е човекът, който му трябва. Името му беше Грийнуайз Артектор. И ако някога предците му си бяха изкарвали прехраната с проектиране на сгради, както подсказваше фамилното име, сега семейното богатство се дължеше на търговията с недвижими имоти и отдаването им под наем на тълпите новопристигнали, които задръстваха улиците на Хелерон с надежда да намерят по-добър живот тук. Цели улици в бедняшките квартали бяха собственост на семейство Артектор. Бизнес като този говореше за съмнителна морална основа, върху която да се гради взаимно доверие, но Стенуолд нямаше друг избор, защото Грийнуайз беше единственият, съгласил се на среща с него.

Срещнаха се в шоколадена сладкарница на три булеварда от Камарата на съветниците. Явно това беше последната мода сред градските богаташи — да пиеш шоколад, внесен на баснословна цена от Паешките земи, се беше превърнало в запазена марка на всеки уважаващ себе си джентълмен. Стенуолд благоразумно остави Грийнуайз да плати сметката.