Империя в черно и златно

Грийнуайз Артектор беше само с няколко години по-възрастен от него. Талията му беше по-стройна заради корсет, главата — по-голяма заради перука. При първата им среща младият Грийнуайз си прошарваше с боя косата и носеше състаряващ го грим заради модерните по онова време мъдрост и зрелост. Сега, когато беше достигнал по естествен начин зрялата възраст, той се носеше като младеж, защото натам се бяха променили вкусовете на елита. Дрехите му бяха по-пищни и отпреди — палтото му беше от червен брокат със златна украса, а дръжката на меча му лъщеше от редки метали и скъпоценни камъни, нищо че самият меч едва ли беше напускал някога ножницата си. Така де, имаше други, които да размахват оръжие при нужда. Трима такива се мотаеха на дискретно разстояние от вратата на шоколадената сладкарница — бръмбарородни биячи с боздугани, арбалети и метални ризници под дългите палта.

Единствено изражението на Грийнуайз не се беше променило, а именно то беше причината Стенуолд да се сближи с него преди години и да го потърси сега. Излъчваше най-вече ленив цинизъм и черно чувство за хумор, а това обикновено подсказваше честност в приемливи количества.

— Ти си като шило в торба, Стен — избумтя магнатът. — Появиш ли се в града, по уличките започват да се валят трупове. Ще си помисли човек, че си изкарваш хляба като наемен убиец. Или като брокер на наемни убийци по-скоро предвид възрастта ти. Така ли е?

— Едва ли.

— Жалко. Иначе от познанството с теб би имало някаква полза. Напоследък добрите наемни убийци са ценна стока.

Лицето на Тисамон цъфна пред вътрешния взор на Стенуолд и той побърза да го прогони.

— Аз съм само един загрижен гражданин, Грийн.

— Гражданин на Колегиум, бих казал — отбеляза Грийнуайз.

— Ако Хелерон пострада, същото ще сполети и Колегиум. Както и обратното. Не забравяй, че ние създаваме онова, което на вас ви носи печалба. Всяко ново устройство, всеки пробив в металургията, всички талантливи технолози и минни инженери, които Колегиум обучава, рано или късно идват в Хелерон. Виждал съм сметките на Великата академия и знам, че хелеронските магнати се грижат да не ни липсва нищо. Не мисли, че не съм виждал и твоето име в списъка на дарителите.

— По-тихо. Разчуе ли се, че давам пари за благотворителност, свършено е с мен. — Грийнуайз вдигна рамене. — Ти ме потърси и ето ме тук, Стен. Правил си ми услуги в миналото. Какво мога да направя аз за теб, без да накърня твърде собствените си интереси?

Възможно най-накратко Стенуолд му изложи онова, което знаеше за намеренията на осоидите, за прилива в златно и черно, за имперските гарнизони във всеки град и имперското знаме на всяка кула.

— А сега са тук, на прага ви — завърши той. — Сигурно говорят за мир и взаимна изгода, но това е само прах в очите.

Грийнуайз кимна.

— Добре е, че се обърна към мен, защото споделям мнението ти за осоидите, но ако беше изнесъл тази информация пред Съвета, сега сигурно щеше да лежиш на дъното на миньорска шахта. Неотдавна осородните преподписаха Железния договор. Тоест неколцина техни дипломати се явиха пред Съвета с нов договор и ние го подписахме с широки фалшиви усмивки. Естествено, в новия договор, както и в стария, те се задължават да не навлизат в Равнините с въоръжени сили или враждебни намерения.

— И как се връзва това с похода им към Тарк? — попита Стенуолд.

— Е… — каза сухо Грийнуайз. — Сигурно знаеш, че Тарк не е град от Равнините.

— И откога?

— Откакто е в сила новият договор и предвид картата на трийсет и втора страница. Излиза, че онези недостойни мравкородни открай време лъжат, че са равнинци, когато всъщност са част от Ръбатата пустиня, от Паешките земи или нещо друго. Представяш ли си какво нахалство? — По лицето на Грийнуайз нямаше и следа от хумор. — И толкова по-добре, че осоидите ще им шлевнат едно шамарче, казваме ние, да им е урок за това тяхно безподобно притворство.

— Значи Съветът просто е отписал Тарк?

— Със споменатите вече усмивки. Защото в главите на всички имаше място само за огромните количества мечове, автовозила, експлозиви и летателни машини, които ще продадем на Империята. Въпросът е какво ще правим, ако стоката ни се окаже дефектна и осоидите решат да я върнат за поправка… с острието напред?

Стенуолд кимна мрачно.

— Което така или иначе ще се случи. Рано или късно. Магнатите не обсъждат ли поне мобилизирането на армия или как да подсилят защитата на града?

— И за това стана дума — призна Грийнуайз. — По-точно, че ако започнем да дрънчим с мечове и да строим бойни машини, Империята най-вероятно ще се запита защо крием част от стоката си, вместо да я продаваме на тях, а това със сигурност ще доведе до неприятности. Между другото, знаеш ли какъв е основният износ на Империята според повечето ми колеги? Парите. А начинът, по който харчат осородните напоследък, наистина навежда на такива мисли. Всички преживяхме неприятен шок покрай появата им пред портите на града, но се оказва, че както шокът, така и здравият разум са разтворими субстанции при наличието на достатъчно количество пари.