Изгубена завинаги

1 В Куонтнко, Западна Вирджиния, се помещава Академията

да присъства на разпита ти. Ще бъда честен с теб. При­

на ФБР. - Б. пр.

съствието на адвоката ти ще ни накара да помислим, че си

54

55

виновен. Освен това много ме дразниш. Така че, съветвам

- Капитан съм на бригада за разкриване на криминални

те да не го викаш. Междувременно, чувствай се като у

престъпления. Това е моят екип. Сядай.

дома си.

- Как, тук ли?

Остави ме сам. Помъчих се да премисля, преди да реша

- Разбира се. Бюрото е на Льофевр. Седни на стола му.

как да постъпя. Дюшекът лепнеше и направо не ми се мис­

- Няма ли да ме водиш в стаята за разпити?

леше от какво ли. Вонеше на гранясало - ужасяващо съче­

- Все си мислиш, че си в Америка. Провеждаме разпи­

тание от пот, страх и, ъъъ, някои други телесни секрети.

тите в стаята на групата.

Вонята влезе в ноздрите ми и сякаш се засели в тях. Измина

Останалите полицаи не ни обръщаха внимание. Двама

час. Чух шума от микровълновата фурна. Един пазач ми

от тях пиеха кафе и си бъбреха. Другите тракаха на пише­

донесе храна. Измина още един час.

щите си машини. Седнах. Върху бюрото имаше кутия със

Когато Берлеан се върна, аз се бях облегнал на сравни­

салфетки. Той издърпа една и започна отново да си трие.

телно чистото място, което бях открил върху стъклената

ръцете.

стена.

- Разкажи ми за връзките си с Териса Колинс - започна

- Убеден съм, че си се настанил удобно.

той.

- Храната - казах аз. - Очаквах да е по-вкусна, като се

- Защо?

има предвид, че се намирам в парижки затвор.

- Защото обичам да съм в течение на последните клюки.

- Лично ще говоря с главния готвач.

В хумористичните нотки на гласа му се четеше твър­

Берлеан отключи стъклената врата. Тръгнах след него

дост.

по коридора. Мислех, че ще ме вкара в стаята за разпити, но

- Разкажи ми за отношенията ви.

уви. Спряхме пред една врата, на която пишеше: „ГРУПА

- Не я бях виждал цели осем години - казах.

БЕРЛЕАН". Погледнах го.

- И все пак ето ви и двамата тук.

- Група ли е първото ти име?"

- Така е.

- И какво му е смешното?

- По каква причина?

Влязохме. Съобразих, че вероятно „Група Берлеан"

- Тя ми се обади и ме покани да прекарам няколко дни

означаваше „Групата на Берлеан" и по обзавеждането на

във вашия град.

стаята разбрах, че съм на прав път. В стаята, която би била

- А ти захвърли всичко и долетя?

тясна дори само за едно бюро, бяха наблъскани цели шест.

Повдигнах вежди вместо отговор. Берлеан се усмихна.

Сигурно се намирахме на последния етаж, защото по-голя­

- Разпръснах още една представа за французите, а?

мата част на тавана бе скосен. На влизане трябваше да се

- Тревожиш ме, Берлеан.

наведа.

- Значи пристигна, за да се срещнеш с любимата?

Четири от шестте бюра бяха заети, както разбрах, от

- Не е така.

останалите офицери, членове на „Групата на Барлеан". Ви­

- Тогава?

дях старовремски монитори, от онези, които заемат почти

- Не знаех защо ме вика. Просто усетих, че може да е в

половината писалище. Семейни фотографии, флагчета на

беда.

любими отбори, рекламен афиш на кока-кола, календар с

- И искаш да й помогнеш?

разголени жени - атмосферата бе присъща не на първо­

-Да.

класна щабквартира на полицията, а по-скоро на склад на

- Знаеше ли какво трябва да направиш, за да й помог­

оръжейно магазинче в малко провинциално градче.

неш?

- Група Берлеан - обадих се аз. - Значи, ти си шефът?

- Преди да дойда? Не.

56

57

- А сега?

Берлеан ме зяпна.

- Сега да.

- Долна - продължих аз, - мръсна пачавра. Ясно ли е?

- Ще ми кажеш ли?

Берлеан бе смазан. Не бих могъл да го коря.

- Имам ли избор? - попитах.

- Обичаш ли Териса Колинс? - попита той.

- Не, всъщност нямаш.

Ами сега?

- Бившият й съпруг е изчезнал. Позвънил й по телефона,

- Не знам.

заявил, че има да обсъжда с нея нещо много важно, а после

- Приблизително?

се изпарил.

- Не съм я виждал от години.

Берлеан изглеждаше изненадан или от отговора ми, или

- Това променя ли нещо?

от факта, че съм склонен да му отговарям. Не бях сигурен

- Не - отвърнах. - Мисля, че не променя нищо.

кое е по-вярно.

- Познаваш ли Рик Колинс?

- Значи, госпожица Колинс те повика, за да й помогнеш

Не знам защо, но като го чух да произнася името му, аз

да го открие, така ли?

се учудих, че Териса е взела фамилията на съпруга си, но

- Точно така.

после си рекох: разбира се, та нали са се запознали още в

- И защо тъкмо теб?

колежа? Съвсем естествено, казах си аз.

- Според нея аз съм добър в подобни неща.

-Не.

-Мислех, че си агент. Че представляваш актьори и спор­

- И никога не си го виждал?

тисти. Как така си добър в издирване на изчезнали хора?

- Никога.

- Бизнесът ми е такъв, че се налага да се занимавам с

- Какво можеш да ми кажеш за него?

личния живот на клиентите ми. Карат ме да върша какво

- Нищо.

ли не за тях.

Льофевр постави ръка на рамото ми и го стисна съвсем

- Ясно - каза Берлеан.

леко.

В стаята влезе Льофевр. Продължаваше да дъвче клеч­

- Лъжливо копеле.

ката за зъби. Потърка брада и застана от дясната ми страна,

Погледнах го.

като заби очи в мен. Дами и господа, запознайте се с Ло­

- Моля те, кажи ми, че това не е същата клечка за зъби,

шото ченге. Погледнах въпросително към Берлеан, сякаш

която преживяше и на аерогарата. Защото ако е същата,