Изгубена завинаги

да го попитам: „Необходимо ли е и той да е тук?". Берлеан

загазил си сериозно с хигиената.

сви рамене.

- Права ли е госпожица Колинс? - попита Берлеан.

- Държиш на госпожица Колинс, нали?

Обърнах се отново към него.

- Така е.

- За какво?

Льофевр, който продължаваше да играе ролята си, ме

- Вярно ли е, че си добър в издирване на хора?

загледа още по-строго. Бавно извади клечката за зъби от

Свих рамене.

устата си и каза:

- Мисля, че знам къде е Рик Колинс.

-Лъжливо копеле!

Берлеан хвърли поглед към Льофевр. Льофевр изпружи

- Моля?

гръб.

- Ти - произнесе той със засиления френски акцент на

- Така ли? И къде е?

разярен човек. - Ти си едно лъжливо копеле!

- В най-близката морга - отвърнах. - Някой го е убил.

- А пък ти - заявих му в отговор, - си една долна изтри­

валка.

58

59

С Е Д М А Г Л А В А

- Напротив.

Спрях се и ги погледнах. Една тъмносиня раздрана риза

бе покрита с петна от кръв.

- На Рик Колинс ли е?

Берлеан ме изведе от стаята на „Групата на Берлеан" и

- Върви.

сви вдясно.

Отвори един прозорец и излезе на покрива. Обърна се и

- Къде отиваме? - поинтересувах се аз.

ме подкани с поглед да го последвам.

Той изтри длани в крачолите на панталоните си и от­

- Шегуваш се, нали? - повторих аз.

върна:

- Оттук се разкрива най-хубавата гледка към Париж.

- Върви след мен.

- От покрива на „Ке дез'Офевр" 36 ли?

Тръгнахме по един коридор, от който можеше да се

Стъпих на плочата - леле! Той беше прав за гледката:

слезе пет етажа по-надолу. Бе преграден с предпазна сто­

Берлеан запали цигара, дръпна дима толкова дълбоко, че за

манена мрежа.

миг си помислих, че цялата цигара ще се превърне в пепел,

- Защо е тази мрежа? - попитах аз.

после го изпусна на облак през ноздрите си.

- Преди две години докарахме заподозрян в терорис­

- Често ли провеждате разпитите си тук, горе?

тични действия. Всъщност беше жена. Докато я карахме

- Честно казано, за първи път - отвърна той.

по коридора, тя сграбчи един от пазачите и се опита да се

- Можеш да заплашиш някой заподозрян, че ще го бут­

хвърли през парапета заедно с него.

неш от горе.

Берлеан сви рамене.

Погледнах надолу. Скокът е щял да бъде голям.

- Не е в стила ми.

- Загинаха ли?

- Защо тогава ме качи тук?

- Другият полицай ги хвана за глезените. Но поставихме

- Вътре не ни разрешават да пушим, а аз съм отчаян

мрежа.

пушач.

Изкачи две стъпала към онова, което бях взел за таван­

Той дръпна още веднъж.

ско помещение.

- Знаеш ли, навремето не ми пречеше. Палех само на­

- Внимавай да не си удариш главата - предупреди ме

вън. Тичах нагоре-надолу по стълбите от първия до петия

Берлеан.

етаж, сякаш правех физически упражнения за добра форма.

- Заподозряна в терористична дейност?

Но с годините започнах да се уморявам.

-Да.

- Или едното, или другото - забелязах аз.

- С тероризъм ли се занимавате, момчета?

- Точно така.

- С тероризъм, убийства, границата между двете е доста

- Не може да не си помислял да оставиш цигарите.

размита. Занимаваме се с по малко от всичко.

- Но в такъв случай няма да имам причина да тичам

Той навлезе в таванското помещение. Сега вече трябваше

надолу по стълбите и няма да упражнявам физиката си.

да се прегъна едва ли не на две. На едно въже съхнеха дрехи.

Следиш ли мисълта ми?

- Тук ли се перете, момчета?

- Дотолкова, доколкото ми се нрави, Берлеан.

-Не.

Той седна и се огледа наоколо. Махна ми с ръка да на­

- Тогава чии са дрехите?

правя същото. И ето ме, на покрива на един от най-извест­

- На жертвите. Тук ги провесваме.

ните полицейски участъци в света, тръпнещ пред възхити­

- Шегувате се, нали?

телната гледка към парижката „Света Богородица".

60

61

- Погледни натам.

- И нямаше представа къде може да е била?

Той посочи зад дясното си рамо. Погледнах над Сена и

- Нямах.

я видях - Айфеловата кула! Знам колко е тъпо да останеш

Той се усмихна и размаха пръст към мен.

без дъх при вида на Айфеловата кула, но не можах да скрия

- Какво?

възхищението си.

- Каза: „Нямах". В минало време. Което означава, че

- Удивително, нали?

вече знаеш.

- При следващия си арест, ще дойда с фотоапарат.

- Английският ти наистина е добър - забелязах аз. - Не­

Той се засмя.

прекъснато ми го доказваш.

- Английският ти е доста добър - забелязах аз.

- И така?

- Обучават ни от малки. На младини изкарах и един се­

- В Ангола - отговорих аз. - Поне така ми каза.

местър в Амхърст Колидж и работих две години в Куанти-

Той кимна с глава. Писна типично френска полицейска

ко по специална програма. О, да, имам и пълната колекция

сирена. Сирените на французите не приличат на нашите -

дискове на „Семейство Симпсънс" на английски.1

те са по-настоятелни, по-страховити, досущ като свирката

- Това обяснява нещата.

в евтиното камионче на любимото ви дете, която все не

Отново дръпна от цигарата.

можете да спрете. Тя разцепи тишината и ние почакахме

- Как е бил убит? - попитах.

дразнещият звук да се разсее из въздуха.

- Тук не трябва ли да възкликна: „Аха! Откъде знаеш,

- Обадил си се тук-там, нали? - попитах аз.

че е бил убит?"

- Да, на някои места.

- Както вече ми обясни, групата ти не се занимава с гло­

-И?

би за неправилно паркиране - свих рамене аз.

- Какво можеш да ми кажеш за Рик Колинс?

Той не каза нищо повече.