Изгубена завинаги

парче торта в магазин за здравословна храна.

пушенето на обществени места. Обзалагам се, че на тази

Постоянните клиенти - някои от които носеха под­

улица в сила бяха влезли много малко закони.

плънки и тесни кожени вратовръзка, с пригладени назад с

брилянтин коси - го гледаха на кръв. Винаги ставаше така.

Кръчмата бе част от Новата вълна, което ще рече Ста­

Бяхме наясно с очевидните предразсъдъци и стереотипи

рата вълна, и се гордееше с това. На широкоекранния те­

и Уин не предизвикваше съчувствие, но още щом го зър­

левизор се бе настанило киселото лице на Джъд Нелсън2.

неха, хората го намразваха. Нищо чудно, защото съдим за

Сервитьорките маневрираха сред веселата тълпа - носеха

околните по външния им вид. В лицето на Уин останалите

черни рокли, ярко червило, косите им бяха мазни и приг­

виждаха незаслужено привилегирован човек. Искаше им се

ладени назад, а лицата им бяха тебеширенобели като на из­

да го наранят. През целия му живот все същото. Дори аз не

пълнителки на кабуки3. На шиите им висяха китари. Пред­

знаех историята на живота му - „произхода" на Уин, ако

полагаше се, че трябва да приличат на моделите от онзи ви­

прибегнем към лексикона на супергероя, - ала боят, който

деофилм на Робърт Палмър4 „Пристрастен към любовта",

бе изял в детството си, го бе съкрушил напълно. Той не же­

ала тези тук бяха доста по-зрели и не тъй привлекателни.

лаеше да се страхува. Никога повече. Затова бе използвал

парите и дарбите си и години наред бе упражнявал своите

1 Джордж Майкъл и Ендрю Риджли създават много успешния

способности. По времето, когато се запознахме в колежа,

през осемдесетте години на XX век дует, известен в САЩ като

вече можеше да бъде смъртно опасен.

Michael-George-WHAM. - Б. пр.

Уин мина под кръвожадните им погледи, като усмихна2 Американски актьор и писател, роден в 1959 г., участвал във

то кимаше с глава. Кръчмата бе стара и запусната и прили­

филма „Клуб Закуска". - Б. пр.

чаше на декор, което я правеше още по^автентична. Жените

3 Традиционен японски театър. - Б. пр.

4 Робърт Палмър (1949-2003) - известен английски певец и

1 Бананарама - култова женска група, създадена в Лондон и зав­

тексгописец. - Б. пр.

ладяла чартовете през осемдесетте години на миналия век. — Б. пр.

106

107

бяха едри и гьрдести, а прическите им напомняха на птичи

Споменах и името Териса Колинс. Ала той ме прекъсна по

гнезда. Мнозина носеха блузи само с една презрамка като

средата на изречението.

в мюзикъла „Флашданс". Една от тях му намигна. Някол­

- Не помня - рече.

ко зъба в устата й липсваха. В косите си бе заплела тънки \

- Беше известна телевизионна водеща. Детето й загина

панделки, които не допълваха кой знае колко звездния й

при инцидента. Било е на седем години.

стил „а la Madonna", а гримът й сякаш бе нанесен на тъмно

- Не мога да си спомня.

в дрешника.

- Толкова много ли са случаите във вашата практика, в

- Виж ти, виж ти - заговори му тя. - Много си хубави­

които умират седемгодишни деца?

чък.

Извъртя се на стола си и застана с лице към мен.

- Да - отвърна Уин. - Хубавец съм си аз.

- Наричаш ме лъжец, така ли?

Когато се приближихме до бара, барманът ни кимна за

Знаех, че театралничи, че говори като в пиеса, но в

поздрав. Носеше тениска, на която пишеше: „ФРАНКИ

чувствителните ми уши акцентът му прозвуча така, сякаш

РЕЧЕ ОТПУСНИ СЕ".

слушах Дик Ван Дайк1 в мюзикъла „Мери Попинс". Очак­

- Две бири - поръчах аз.

вах всеки миг да ме нарече „гус'ине".

Уин поклати глава:

Казах му в кой район е станала катастрофата и каква

- Имаше предвид две пинти „Лагър".

марка е бил автомобилът. Чух възклицание и се обърнах

Пак тази терминология.

наляво. Някой играеше „Спейс Инвейдърс" на игралната

Попитах кой е Найджъл Мандърсън. Барманът не мигна.

машина.

Знаех, че е безполезно да чакам отговор. Обърнах се към

- Пенсионирах се - каза той.

присъстващите и извиках:

Залепих се за него - търпеливо повтарях всички подроб­

- Има ли сред вас човек на име Найджъл Мандърсън?

ности, които ми бяха известни. Телевизионният екран бе

Мъж с бяла риза с жабо и четвъртити плещи вдигна ча­

зад гърба му - признавам, че обичният ми филм, който се

шата си. Сякаш бе току-що излязъл от „Спандау Балет"1.

въртеше в момента, малко ме разсейваше. „Клуб Закуска".

- Наздраве, момчета!

Не разбирам защо харесвам този филм. Актьорите трябва­

Размазаният глас идваше от единия край на бара. Ман­

ше да разсмиват публиката - „як атлетичен борец? Ами да,

дърсън бе обгърнал чашата си с длани, сякаш държеше

ето го мекотелото Емилио Естевес!2 Убедителен и здрав

птиче-голишарче, което бе изпаднало от гнездото и се

училищен пънкар? Изпълнител Джъд Нелсън!" Същият

нуждаеше от закрила. Очите му - за щастие, незащитени

онзи Джъд Нелсън. Кой идва след тях? Сякаш, като имаме

от тъмни очила - бяха влажни. На носа си имаше паяжина

предвид аналогията със „Златните момичета", са направили

от капиляри - сякаш някой бе стъпил върху паяк и го бе

римейк на филм на Мерилин Монро с Беа Артър3 в главна­

размазал.

та роля. И все пак Нелсън и Естевес ставаха, филмът също

- Хубава кръчма - казах.

ставаше и толкова ми харесваше, че бях научил репликите