Изгубена завинаги

празни обороти, така ли? Току-що бях подписал рапорта.

Тя кимна с глава, ала не ми отговори. Няколко минути

Повече нищо не ме интересуваше. Прибрах си жалката пен-

изминаха в мълчание, после Териса се наведе напред и рече:

сийка. Вече нищо не могат да ми сторят. Да, спомням си,

- Оставете ни на следващата пряка.

разбра ли? Отидох на местопроизшествието. Приятелката

Шофьорът се подчини. Тя тръгна надолу по улицата.

й беше богато момиче, но не помня името й. Съобщи го на

Бил съм в Лондон само няколко пъти, така че не можех да

някого по-горе. Един от началниците ми вече бе пристиг­

твърдя, че познавам района, но това не бе адресът на Карън

нал - скапанякът на име Реджиналд Стъбс, ала не си прави

Тауър. Териса застана на ъгъла. Слънцето бе започнало да

труда да му се обаждаш, защото ракът го разяде преди три

прежуля. Тя засенчи с длан очите си. Аз чаках.

години, слава на Бога. Отнесоха тялото на малкото моми­

- Ето тук се случи - каза Териса.

ченце. Откараха майката в болницата. Това е всичко, което

Едва ли имаше по-безлично място от това.

знам.

- Не съм идвала оттогава.

Не виждах защо би трябвало да е идвала, но не казах

- Ти видя ли момиченцето? - попитах го аз.

нищо.

Той вдигна очи от чашата си.

- Излязох от тази стръмна улица. Карах твърде бързо.

- Какво?

Един камион навлезе в платното, в което карах - посочи с

- Каза, че са отнесли тялото на малкото момиченце. Ти

пръст тя. - Опитах се да отбия встрани, но...

наистина ли го видя?

Огледах се, сякаш се стараех да зърна някоя дреболия,

- Беше в найлонов чувал, за бога! - отвърна. - Но, съ­

останала от трагедията преди цяло десетилетие - следи

дейки по количеството кръв, нямало е какво толкова да

от спирачки или нещо от този род. Нямаше нищо. Териса

видя, дори да бях надникнал в чувала.

тръгна по улицата. Аз я настигнах.

- Домът на Карън - е, да, домът на Рик и Карън, нали

така? - се намира долу на колелото вляво - каза тя.

112

113

- Как предпочиташ да постъпим?

малко време да си поплаче. След няколко минути Териса

- Какво имаш предвид?

дойде на себе си. Пак ме хвана за ръката.

- Искаш ли аз да отида при нея? - попитах.

Отправихме се към всекидневната. Петнайсетина души

- Защо?

се бяха подредили един след друг и чакаха реда си да изка­

- Може би като съм сам, ще измъкна повече информа­

жат съболезнования.

ция.

Шушуканията и любопитните погледи започнаха в мига,

Териса поклати глава:

в който прекрачихме прага. Не се бях замислял, но Териса

- Няма. Просто бъди до мен, става ли?

бе бившата съпруга на починалия, изчезнала от близо десе­

- Става.

тилетие, а сега се намираше в дома на настоящата му жена.

Пред къщата на „Роял Кресънт" се бяха събрали десети­

Езиците започнаха да се въртят на пълни обороти, че как

на души. Опечалени. Не го бях предвидил. А би трябвало,

иначе?

Рик Колинс бе мъртъв. Ще идват хора да утешават вдови­

Хората направиха път и една жена, облечена в елегантна

цата и да изкажат съболезнованията си. Териса колебливо

черна рокля - според мен вдовицата, - се приближи към

застана пред стъпалата пред къщата, но миг след това здра­

нас. Беше хубаво миньонче и с големите си зелени очи

во ме стисна за ръката.

приличаше на кукла. В нея имаше нещо и от Тюзди Уелд1.

Когато влязохме, Териса се вцепени. Проследих погледа

Не знаех какво да очаквам, ала щом зърна Териса, очите й

й към кучето - космато коли; разпознах го, тъй като Еспе-

заблестяха. Лицето на Териса също засия. Двете се усмих­

ранца имаше същото - свито на кравай върху черджето в

наха тъжно една на друга - това бе усмивка, която дарявате

ъгъла. Кучето изглеждаше старо и болно и лежеше непод­

на обичан човек по скръбен повод.

вижно. Териса пусна ръката ми и се наведе да го погали.

Карън разтвори обятия. Двете се прегърнаха и останаха

- Хей, момиче - прошепна тя. - Това съм аз.

дълго време така, без да помръднат. За миг се запитах какво

Кучето с огромно усилие размаха опашка. Ала тялото

трябва да е било тяхното приятелство и си отговорих, че

му не помръдна. В очите на Териса се появиха сълзи.

вероятно е било много, много дълбоко.

- Това е Кейси - ми каза тя. - Взехме я за Мириям, кога­

Когато се откъснаха една от друга, Карън леко кимна с

то беше на пет години.

глава. Двете жени излязоха от стаята. Но Териса се обърна

Кучето успя да повдигне глава. Близна Териса по ръка­

към мен и ме улови за ръката, така че трябваше да изляза

та. Териса бе коленичила до него.

заедно с тях. Отправихме се към помещението, което англи­

Очите на Кейси бяха побелели от старчески пердета.

чаните вероятно наричат „гостната стая", и Карън затвори

Престарялото куче се помъчи да изправи крака под тялото

плъзгащите се врати след себе си. Двете се настаниха една

си и да стане. Териса го успокояваше с милувки зад ушите.

до друга на дивана, сякаш го бяха правили милион пъти и

Кучето извиваше глава, сякаш искаше да надникне в очите

знаеха коя къде ще седне. Нямаше и помен от неудобство.

й. Териса се придвижи напред, за да го улесни. Моментът

Териса обърна поглед към мен и каза:

бе твърде интимен и за миг ми се стори, че съм най-обик­

- Това е Майрън.

новен натрапник.

Протегнах ръка. Карън Тауър я пое в малката си длан.