Изгубена завинаги

- Кейси спеше под леглото на Мириям. Лягаше по ко­

- Съжалявам за загубата ви - рекох аз.

рем и се промъкваше отдолу, после се обръщаше така, че

- Благодаря - отвърна Карън и отново се обърна към

изпод кревата стърчеше само главата й. Истински страж.

Териса. - Това ли е твоят... ?

Докато милваше кучето, Териса неочаквано заплака. За­

станах така, че да я предпазя от чуждите погледи и да й дам

1 Американска актриса. - Б. пр.

114

115

- По-сложно е - отвърна Териса.

Териса й разказа за спешния си телефонен разговор

Карън кимна с глава.

с Рик. Лицето на Карън, което и без това имаше цвят на

Посочих с палец зад гърба си.

мъртвец, пребледня още повече.

- Момичета, да ви почакам в съседната стая?

- Рик ти е казал да отидеш в Париж?

- Не - каза Териса.

-Да.

Останах на мястото си. Никоя от двете не знаеше какво

- Какво искаше?

да каже, но пък аз в никакъв случай нямаше да проговоря

- Надявах се, че ти може да знаеш - каза Териса.

пръв. Стоически издържах на напрежението.

Карън поклати глава.

Карън мина направо на въпроса:

- Напоследък не споделяхме много. Преминавахме през

- Къде беше, Териса?

доста тежък период. Рик се бе оттеглил вътре в себе си.

- На много места.

Мислех, че просто е попаднал на сюжет за голям материал..

- Липсваше ми.

Нали знаеш какъв става?

- И ти ми липсваше.

Териса кимна с глава.

Мълчание.

- От колко време се държеше така?

- Исках да ти се обадя - каза Карън. - Да ти обясня. За

- От три-четири месеца - откакто почина баща му.

мен и Рик.

Териса се сепна:

- Щеше да е напразно - отвърна Териса.

-Сам?

- И Рик така каза. Всичко стана постепенно. Ти изчезна.

- Мислех, че знаеш.

Започнахме да прекарваме времето си заедно, да си правим

- Не знаех - рече Териса.

компания. Измина много време, преди нещата между нас

- Помина се през зимата. Взел приспивателни.

да се променят.

- Сам се е самоубил?

- Не си длъжна да ми обясняваш - каза Териса.

- Беше болен. Неизлечимо. Дълго го е крил от нас.

-Да, така е.

Рик нямаше представа колко се е влошило положението

Тя не се извиняваше, не очакваше прошка или разбира­

му. Предполагам, че се е чувствал доста зле и е решил да

не. И двете бяха приели фактите.

ускори неизбежния край. Рик изпадна в паника, ала после

Териса каза:

започна някакво ново разследване. Понякога изчезваше със

- Ще ми се краят да беше по-добър, и за двама ви.

седмици. Когато го питах къде е бил, ще ми се озъби, след­

- Имаме син, казва се Матю - каза Карън. - На четири

ващия миг ще се държи много мило, ала няма да ми каже.

години е.

Или ще ме излъже нещо.

-Чух.

Териса продължаваше усилията си да се ориентира в

- А как разбра за убийството?

обстановката.

- Бях в Париж - обясни Териса.

- Сам бе толкова сладък - каза тя.

Думите й предизвикаха реакция у Карън. Тя запремигва

- Всъщност не го познавах много добре - забеляза Ка­

с очи и изправи гръб.

рън. - Посещавали сме го един-два пъти, а той беше болен

- И през цялото време си била там?

и не можеше да идва у нас.

- Не е така.

Териса тежко преглътна и се опита да се върне обратно

- Тогава не съм сигурна, че те разбирам.

на въпроса.

- Рик ми се обади - каза Териса.

- Значи Сам се самоубива, а Рик потъва в работа?

-Кога?

- Нещо такова, да.

116

117

- И не иска да ти каже какво разследва?

Време беше да минем на въпроса.

-Да.

- Трябва да те попитаме за автомобилната катастрофа -

- Не попита ли Марио?

започна Териса.

- И той нямаше да каже.

Думите й сякаш я уцелиха право в сърцето. Очите й

Не попитах кой е Марио. Сметнах, че по-късно Териса

се изцъклиха и загледаха смаяно, нефокусирано. Не бях

ще ме информира.

сигурен за думата „катастрофа" - дали Карън ще разбере

Териса продължи, като върна лентата назад:

въпроса на Териса. Очевидно го бе разбрала.

- Имаш ли представа върху какво работеше Рик?

- Какво за нея?

Карън изучаващо я гледаше.

- Била си там. Имам предвид на местопроизшествието.

- Добре ли се беше скрила, Териса?

Карън не й отговори.

- Доста добре.

- Там ли беше?

- Може да е работил върху това. Да се е опитвал да те

-Да.

открие.

Териса се сепна от отговора й.

- Нямаше да му отнеме месеци.

- Никога не си го споменавала.

- Сигурна ли си?

- Защо да ти казвам? Помисли си - кога да го направя?

- Но дори да е така, защо ще го прави?

Не сме говорили за онази нощ. Никога. Ти се събуди от

- Опитвам се да не проявявам ревност в случая - забеляза

комата. Какво трябваше да ти кажа? „Здрасти, как си, бях

Карън. - Но според мен, ако се случи нечий баща да се само­

на местопроизшествието."

убие, това би поставило под съмнение приоритетите на сина.

- Разкажи ми какво си спомняш.

Териса се намръщи.

- Защо? Има ли някакво значение?

- Нима мислиш, че...

- Разкажи ми.

Карън сви рамене.

- Обичам те, Териса. И винаги ще те обичам.

- Едва ли - усъмни се Териса. - Но дори да смяташ, че

Нещо помежду им се промени. Забелязах го в жестовете

Рик се е опитвал - знам ли? - да се свърже с мен или да ме

й. Може би се стегна физически. Най-добрата й приятелка

върне обратно при себе си, защо ще твърди, че въпросът не

бе на път да изчезне и на нейно място да се появи съпер­

търпи отлагане?

ницата.

Карън се замисли.

- И аз те обичам.

- Къде се намираше, когато той ти се обади?