Изгубена завинаги

- Не е минал и ден без да си мисля за теб. Но ти си отиде.

- В едно забутано място в северозападната част на Ан­

Имаше си причини за това, изпитваше твърде голяма болка

гола.

и така реши. Тръгна си. Изградих живота си с този мъж.

- И щом ти е казал, че не търпи отлагане, ти си захвър­

Имахме проблеми, но Рик бе целият ми свят. Схващаш ли?

лила всичко и ето те тук, така ли?

- Разбира се.

-Да.

- Обичах го. Той бе баща на сина ми. Матю е само на

Карън разпери ръце, за да покаже, че това обяснява

четири години. А някой го лиши от баща.

всичко.

Териса просто чакаше.

- Не ме излъга, когато настоя да дойда в Париж, Карън.

- Сега сме в траур. Справям се някак си. Опитвам се да

Карън не беше толкова убедена. Ако преди беше тъжна,

събера парчетата от разнебитения си живот и да защитя де­

сега изглеждаше разнебитена. Териса хвърли поглед към

тето си. Така че, съжалявам. Няма да говоря за автомобилна

мен. Аз кимнах с глава.

катастрофа, станала преди десет години. Не и на този ден.

118

119

Тя се изправи. В думите й имаше логика и все пак нещо

ресуваше) и сметки за електричество (това - не). Отварях

в гласа й биеше на кухо.

чекмеджетата и се ровех в тях.

- И аз се мъча да направя същото - забеляза Териса.

- Какво търсиш? - попита Териса.

- Какво?

- Плик с надпис: „ВАЖНАТА УЛИКА Е ВЪТРЕ".

- Опитвам се да защитя детето си.

Това щеше да е истинско чудо, разбира се. Да открия

Карън отново я погледна слисано.

нещо за Мириям. Може би снимки. Освен това записах си

- За какво говориш?

номерата на сметките, на кредитната карта, телефонните

- Какво стана с Мириям? - попита Териса.

номера. Трябва да изтръгнем някаква информация от тях.

Карън я изучаваше с поглед. После се обърна към мен,

Надявах се да открия дневник с датите на насрочени срещи,

сякаш търсеше здрав разум в страничния наблюдател. Аз

ала такъв липсваше.

гледах строго.

Попаднах на няколко фотографии, на които, както раз­

- Видя ли я онази нощ?

бирах, бяха снети Карън, Рик и синът им Матю.

Ала Карън Тауър не отговори. Отвори плъзгащите се

- Това ли е Рик? - попитах.

врати и се сля с тълпата опечалени.

Тя кимна с глава.

Не знаех какво да правя със снимката му. Той имаше ве­

личествен нос, воднисто сини очи и мръсноруса коса, нещо

средно между чуплива и непокорна. Всички правят така -

виждаш бившия и го грабваш. Понечих да сторя същото,

но изведнъж се спрях. Върнах фотографиите обратно на

Ш Е С Т Н А Й С Е Т А Г Л А В А

мястото им и продължих обиска. Нямаше други снимки. Не

зърнах фотография на русата му дъщеря, която да е крил с

години. Нямаше и стари снимки на Териса.

Обърнах се и видях лаптопа върху шкафа.

Щом Карън излезе от гостната, аз се приближих до пи­

- Колко време имаме още? - попитах аз.

салището.

- Ще пазя на вратата.

- Какво правиш?

Щракнах върху МАКБУК. Появи се само след секунди.

- Душа - отвърнах.

Кликнах на иконката най-долу. На екрана светна календарът

Писалището беше от махагоново дърво, със златно

му. За миналия месец нямаше нищо. Вдясно в колонката „Не­

ножче за отваряне на писма, което се сгъваше надве и се

отложни задачи " имаше само едно напомняне. Там пишеше: превръщаше в увеличително стъкло. Разрязаните пликове

стояха вертикално върху старинни поставки с гнезда. Не се

ОПАЛ

гордея със следващата си постъпка, ала и не си посипвам

ххк

главата с пепел. Извадих мобилния си телефон. Онзи, кой­

4714

то ми бе дал Уин - в него бе вграден доста чувствителен

фотоапарат. Започнах да разгръщам писмата и да ги фото­

Нямах представа какво може да означава това, ала напи­

графирам.

саното бе класифицирано като „Много важно ".

В пликовете имаше сметки от кредитни карти. Нямах

- Какво има? - попита Териса.

време да прегледам всичките, при това имах нужда само

Изчетох НЕОТЛОЖНИТЕ ЗАДАЧИ и я попитах дали

от номерата им. Видях телефонни сметки (това ме инте-

знае какво означава написаното. Тя нямаше представа.

120

121

Времето летеше. Помислих си дали да не изпратя по елек­

усмихнат и държеше сина си близо до себе си. Пот капе­

тронната поща написаното до Есперанца, но това можеше

ше от челото му. Можех да се обзаложа, че е останал без

да се забележи. Тогава? Разбира се, Уин имаше няколко

дъх, но изпитва див възторг. Четиригодишният Матю се бе

анонимни електронни адреса. Изпратих му данните и от

сгушил в баща си - на ръцете му бяха нахлузили грамадни

календара, и от адресната книжка. Прехвърлих се на ИЗ­

ръкавици от онези, които носят вратарите - мъчеше се да

ПРАТИ и после изтрих изпратеното, за да не го види някой.

изглежда сериозен и аз си казах, че това хлапе ще израсне

Не съм ли умен?

без усмихнатия си баща; помислих си и за Джак - още едно

Ето ме - ровя се из вещите на мъж, който наскоро е бил

момче, което щеше да расте без баща си, - после си спом­

убит, докато вдовицата и синът му плачеха в съседната

них за собствения си баща, за това колко много го обичах и

стая. Какъв герой! Може би на излизане трябваше и да за­

как все още имах нужда от него, и затворих файла.

бия и един ритник в задницата на добрата стара Кейси?

Промъкнахме се към изхода, без да се сбогуваме. Поглед­

- Кой е Марио, за когото говорехте? - попитах.