Изгубена завинаги

нах назад и забелязах малкия Матю, отпуснал се на стола в

- Марио Контуци - отвърна Териса. - Най-добрият при­

ъгъла. Беше облечен в черно костюмче.

ятел на Рик, помощник-продуцент. Работеха заедно.

На четиригодишните не им отиват черни костюми. На

Потърсих името му в адресната книжка. Бинго! Вкарах

четиригодишните им отива да се правят на вратари, сгуше­

и домашния, и мобилния му телефон в паметта на моя.

ни до бащите си.

Не съм ли наистина умен?

- Знаеш ли къде се намира „Уилшъм Стрийт"? - попитах.

* * *

- Наблизо е. Марио още ли живее там?

Кимнах с глава и набрах домашния телефонен номер на

Марио Контуци отвори входната врата, без да попита

Марио. Отговори ми мъж със силен американска акцент и

кой звъни. Беше слаб и жилав и приличаше на ваймарско

когато го чух да казва „Ало?", затворих.

ловно куче. Обърна тясната си физиономия към Териса:

- Вкъщи си е - казах аз.

- Не ти липсва хладнокръвие.

Надявам се, че любителите детективи си водят записки.

- И аз се радвам да те видя, Марио.

- Трябва да побързаме.

- Току-що ми позвъни един приятел от дома на Карън.

Отворих файла с електронните снимки. Той съдържаше

Каза, че си се отбила без покана. Вярно ли е?

много фотографии, ала нищо интересно. Не можех да из­

-Да.

пратя всичките. Това щеше да ми отнеме часове. Снимките

- Какво си мислиш? - Марио кимна с глава към мен. - И

бяха нормални, което ще рече скучни. Карън се усмихва

защо мъкнеш този тъпанар със себе си?

щастливо до мъжа си. Рик също изглежда щастлив. Двама­

- Познавам ли ви? - попитах аз.

та сияят със сина си на ръце. Тук имаше една особеност -

Марио носеше от онези плътно прилепнали встрани

като поставих курсора върху СЪБИТИЕ, снимките започ­

очила, за които винаги съм смятал, че не са много удобни.

наха бързо да се изреждат една след друга. Пред погледа

Панталоните му бяха от костюм, а бялата му риза бе раз­

ми премина „Раждането на Матю"!, „Първиятрожден

копчана до кръста.

ден" и някои други. Тези фотографии също бяха скучни

- Нямам време. Моля, напуснете.

до смърт,

- Трябва да поговорим - заяви Териса.

Спрях се на една от последните снимки с наименовани­

-Вече е късно.

ето „ Футболните финали на татко". Рик и Матю бяха в

- Какво трябва да означава това?

еднакви екипи на „Манчестър Юнайтед". Рик бе широко

Той разпери ръце.

122

123

- Ти беше тази, която си тръгна, Териса, не помниш ли?

забягва с теб на някакъв забутан остров. Знаеш ли, как се

Може би си имала причина. Чудесно. Ти си знаеш. Но сега,

почувства приятелят ми?

когато той е мъртъв, ти се е дощяло да си побъбриш, така

- Зле? - предположих аз.

ли? Не става. Нямам какво да ти кажа.

Това го накара да спре. Отново се обърна към Териса.

- Беше много отдавна - забеляза тя.

- Виж сега, няма да се нахвърля върху теб като войнстващ

- Тъй мисля и аз. Рик те чакаше да се върнеш. Известно

запъртък, но трябва да знаеш, че мястото ти не е тук. Между

ли ти е? Цели две години те чакаше. Ти беше разстроена и

Рик и Карън се получи добре. Ти се беше отказала от него.

потисната - всички го разбрахме, - ала това не ти попречи

Погледнах към Териса. Тя полагаше всички усилия да

да се мотаеш с господин Баскетболна звезда.

се сдържи.

- Рик е знаел за него? - попита Териса.

- Укоряваше ли ме? - попита.

- Разбира се. Мислела си, че душата ти е опустошена,

- За какво?

че си твърде уязвима, може би. Не те изпускахме от очи.

Тя не каза нищо.

Рик се надяваше да се върнеш при него. А вместо това ти

Гневът на Марио отмина и той отпусна рамене. Гласът

се заби на някакъв малък остров, за да си правиш оргии с

му прозвуча по-кротко.

този господинчо.

- Не, Териса, не те е укорявал нито за миг. Не и за това,

- Следили сте ме, така ли? - попита Териса.

което ти казах току-що. Но аз те съдех - мисля, че беше

- Не те изпускахме от очи, да.

задето го остави. Ала той - никога.

- Колко време?

Тя мълчеше.

Той не отговори. Внезапно реши да оправи ръкава на

- Трябва да тръгвам - каза Марио. - Ще помогна на Ка­

ризата си.

рън за приготовленията. Приготовления. Сякаш става дума

- Колко време, Марио?

за сватба. Ама, че дума!

- Във всеки един момент знаехме къде се намираш. Не

Териса все още изглеждаше малко замаяна, така че се

казвам, че сме го обсъждали, а и последните шест годи­

включих в разговора:

ни ти изкара в онзи център за бежанци, така че не сме те

- Имаш ли някакви предположения кой може да го е

проверявали много често. Но знаехме къде си. Затова съм

убил?

много изненадан да те видя с този козел, Супернадарения

- Сега пък какво искаш, Болитар? Да не би да си станал

кретен. Мислехме, че си му била шута още преди години.

ченге?

И отново размаха пръст под носа ми.

- Бяхме в Париж, когато го убиха - поясних аз.

- Марио? - рекох аз.

Той се обърна към Териса:

Той ме погледна.

- Срещала си се с Рик?

- Ако пак напъхаш пръста си в лицето ми, ще ти го скъся.

- Нямах тази възможност.

- О! Страшилището на класа ме заплашва - забеляза той

- Но той ти се е обадил?

и върху тясното му лице се разля самодоволна усмивка. -

-Да.

Сякаш съм се върнал в училище.

- По дяволите!

Тъкмо щях да му дам да разбере, но си казах, че силата