Изгубена завинаги

Марио затвори очи. Все още не ни бе поканил да влезем,

тук едва ли ще помогне.

но аз напирах към вратата и той отстъпи назад. Не знам

- Имаме някои въпроси към теб - казах.

защо, но очаквах да видя типично ергенско леговище; ала

- И аз трябва да отговоря, така ли? Не разбираш, нали?

по пода се търкаляха играчки, а в ъгъла бе подпряно детско

Тя бе омъжена за най-добрия ми приятел и в един момент

кенгуру.

124

125

- С Грини се оженихме - уведоми Териса той. - Спом­

със стволови клетки, всичко от този род. Но после изчезват.

няш ли си я?

Рик бе обзет от идеята да научи всичко за тях.

- Разбира се. Радвам се за теб, Марио.

- И какво откри?

За миг той се умълча, за да преоцени положението, и се

- Доколкото ми е известно, не много. Финансирането

успокои.

им бе доста странно. Не успяхме да го проследим. Те бяха

- Имаме три хлапета. Непрекъснато си казваме, че тряб­

против абортите, против работата със стволови клетки и

ва да си купим по-голямо жилище, но тук ни харесва. А пък

поддържаха осиновяването. Наистина, мислех ги за доста

и имотите в Лондон са много скъпи.

солидна организация. Не ми се щеше да навлизам в спора

Стояхме прави.

помежду им в полза на живота или в полза на свободния

- Значи, Рик ти позвъни - обърна се Марио към Териса.

избор, но според мен и двете страни трябваше да стигнат

-Да.

до съгласие и да заявят, че осиновяването е обещаваща ал­

Той поклати глава.

тернатива. Струва ми се, че накрая го направиха. Вместо

Тук вече аз се намесих:

да атакува клиниките, организацията започна да работи по

- Познаваш ли някого, който би искал да го убие?

въпроса за защитаване на нежеланата бременност и осино­

- Рик беше един от най-добрите разследващи журнали­

вяване на нежеланите бебета.

сти в света. Загроби мнозина.

- И Рик се заинтригува?

- Кого по-точно?

-Да.

- Не, не мога да кажа. Все още не разбирам какво общо

- Защо?

има това с вас двамата.

- Не знам.

Исках да му обясня, ала си дадох сметка, че не разпола­

- Кое го накара да се занимае с дейността им?

гаме с достатъчно време.

- И на това нямам отговор.

- Ще ни изтърпиш ли още една минута?

Гласът му се снишаваше все повече.

- Да ви изтърпя ли? Нима се мислите за много забавни?

- Не си ли се замислял?

- Моля те, Марио. Важно е - настоя Териса.

- Замислих се, когато се върна след погребението на

- Само защото ти твърдиш, че е важно?

баща си.

- Познаваш ме - продължи тя. - Знаеш, че щом моля за

Марио обърна поглед към Териса:

нещо, значи е важно.

- Нали знаеш за Сам?

Той се замисли върху думите й.

- Карън ми каза.

- Марио?

- Самоубийство - уточни той.

- Какво те интересува?

- Болен ли е бил?

- Върху какво работеше Рик? - попита тя.

Марио кимна с глава:

Той отмести поглед встрани и прехапа устни.

- Хореята на Хънтингтън1.

- Преди няколко месеца започна да разследва една бла­

Териса изглеждаше ужасена.

готворителна организация, наречена „Спасете ангелите".

- Сам е страдал от болестта на Хънтингтън?

- И кои са тези ангели?

- Честно казано, не знам. Започват като евангелистка

група, класическа организация, защитаваща правото на

1 Генетично детерминирано заболяване на централната нервна

живот. Обявяват се против клиниките, в които се извърш­

система, описано за първи път ог Джордж Хънтингтън през 1872

ват аборти, планира се майчинство, правят се изследвания

година. - Б . пр.

126

127

- Изненада се, нали? Мисля, че го криеше, ала когато

Ние чакахме.

състоянието му се влоши, така де, не пожела да премине

- Аз му отвърнах: „И ти". Но той го пропусна покрай

през мъките, които го очакваха. Избра по-лесния път.

ушите си. Забелязах, че беше напълно обезкуражен, Тери­

- Но... как... не знаех.

са, познаваш го. Нищо не бе в състояние да го уплаши.

- И Рик не знаеше. Нито пък Сам бе съвсем наясно с

- И последния път по телефона звучеше уплашено -

болестта си. Разбра го в самия край.

кимна с глава Териса.

- Но как е възможно?

- Как ли не се мъчих да го накарам да разговаря с мен,

- Известно ли ти е как протича хореята? - попита Марио.

да открие душата си. Не и не. Побърза да си тръгне и от­

Тя кимна с глава.

тогава не ми се е обаждал. Изобщо. А днес ми позвъниха с

- Бях писала за нея. Наследствена е. Единият от роди­

новината.

телите ти трябва да е болен, за да се разболееш и ти. Ако

- Някаква представа къде може да са файловете ти?

единият от тях е болен, шансът ти да я хванеш е две към

- Обикновено държеше копията в офиса си.

едно.

- Ако ги видим, може да разберем нещо.

- Точно така. Бащата на Сам - дядото на Рик - трябва

Марио мълчаливо я гледаше.

да е бил податлив на болестта, ала е загинал в Нормандия,

- Моля те, Марио. Знаеш, че не бих те молила, ако не

преди тя да се прояви. Ето защо Сам нямаше представа от

беше толкова важно.

какво е болен.

Той бе още сърдит, ала вече го превъзмогваше.

- Рик направи ли си тест? - попита Териса.

- Нека утре сутринта ги потърся, става ли?

- Не знам. Дори не каза истината на Карън - сподели

Хвърлих поглед към Териса. Не знаех доколко бихме

само, че баща му има неизлечима болест. Но поостана мал­

могли да го притиснем. По всичко личеше, че този мъж

ко по-дълго в САЩ. Мисля, че е оправял нещата на баща

познава Рик Колинс най-добре от всички. Беше неин ред.