Изгубена завинаги

си, че е продал имота. Тъкмо тогава се натъкнал на благо­

- Напоследък Рик споменавал ли е за Мириям? - попита тя.

творителната организация.

Марио вдигна поглед. Позабави се и аз очаквах простра­

- По какъв начин?

нен отговор. Ала той изрече само:

- Нямам представа.

-Не.

- Спомена, че били против работата със стволови клет­

Чакахме подробности от него. Но уви!

ки? Това свързано ли е с хореята?

- Според мен - започна Териса, - има вероятност Мири­

- Би могло, но Рик повече ме караше да проверявам фи­

ям да е жива.

нансирането им. Да разбера откъде идват парите. „Проследи

Ако Марио Контуци е знаел нещо по въпроса, тогава

парите" - старият девиз. Рик искаше да знае всичко, което

сигурно бе психопат. Не твърдя, че е невъзможно хората

може, за тях и за хората, които ги дават. Но по едно време

да лъжат, да се преструват и да ти правят номера. Виждал

ми заяви, че проучванията ми повече не са му необходими.

съм дори твърде известни люде да го вършат. Едните се

- Отказал се е, така ли?

самозалъгват, че лъжата, изречена от тях, е пълната и не­

- Не. Просто ми каза да спра. Той не спря. Спрях само аз.

подправена истина, а другите са наистина психопати. Ако

- Знаеш ли причината?

Марио е подозирал, че Мириям е жива, той със сигурност

- Всъщност не. Пристигна, прибра всичките ми файлове

попада в една от двете групи.

и изрече нещо много странно.

Направи гримаса в стил: „Добре ли чух?". В гласа му се

Марио погледна първо към Териса, после пак към мен.

появи нотка на гняв.

- Каза: „Трябва да си предпазлив, имаш семейство".

- За какво говориш?

128

129

Да изкаже подозренията си гласно очевидно й костваше

С Е Д Е М Н А Й С Е Т А Г Л А В А

огромно усилие. Разговорът продължих аз. Като се мъчех

да придам логика на думите си, разказах му за петната

от кръв, за русия косъм и за ДНК анализа. Не споменах

за факта, че съм я зърнал на видеозаписа, не казах нищо

такова. И без това историята звучеше неправдоподобно.

Когато се отдалечихме на достатъчно разстояние от

Най-добрият начин да се съобщи подобно нещо бе с по­

дома на Марио Контуци, Териса каза:

мощта на научни доводи като например кръвния тест, а не

- Трябва да отида на гроба на Мириям.

да използвам интуицията си, основаваща се на походка и

Спряхме друго от хубавите лондонски таксита и поте­

наблюдения с видеокамери.

глихме, обгърнати в мълчание. Стигнахме до ограденото

Дълго време той не каза нищо.

гробище и спряхме пред портата. Всички гробища имат

Последва:

ограда и порта. Какво всъщност пазят те?

- Кръвните проби сигурно са сгрешени.

- Да те почакам ли тук? - попитах.

Двамата с Териса мълчахме.

-Да.

- Или пък, да, да! Полицията мисли, че ти си убила Рик,

И така, останах да я чакам пред портата, сякаш се боях

нали?

да стъпя върху святата земя. Не отделях поглед от Териса

- Отначало наистина предположиха, че Териса има

като някой страж, ала когато тя коленичи, аз се обърнах и

пръст в тази работа.

тръгнах. Мислех си какво ли минава през главата й, какви

- Ами ти, Болитар?

спомени нахлуват в душата й. Уверявам ви, това не бе до­

- Бях в Ню Джърси, когато е бил убит.

бра идея от моя страна, затова набрах Есперанца в Ню Йорк

- Значи, мислят, че Териса го е сторила, така ли?

по мобилния си телефон.

-Да.

Тя вдигна след шестото позвъняване.

- А пък ти знаеш какви са ченгетата. Проиграват ситу­

- Не си ли чувал за разлика във времето, глупчо?

ациите в ума си. Какво по-добро от това - да ти кажат, че

Погледнах часовника си. В Ню Йорк беше пет сутринта.

мъртвата ти дъщеря е все още между живите?

- Опа! - възкликнах аз.

Сега аз направих гримаса:

- Какво има пък сега?

- Как този факт би помогнал, за да я обвинят в убий­

Реших да й съобщя голямата новина. Разказах й за ДНК

ството му?

тестовете и за русокосото момиче.

- Че откъде да знам? Но, имам предвид... Хайде, Териса.

- Това дъщеря й ли е?

Знам, че го желаеш. По дяволите, аз също. Но как е възможно?

- Очевидно.

- Когато изключиш невъзможното, онова, което остава,

- Пълна лудница - заяви Есперанца.

независимо колко невероятно ти се струва, трябва да е ис­

- Така е.

тината - произнесох аз.

- И какво искаш от мен?

- Сър Артър Конан Дойл - забеляза Марио.

- Направих куп снимки - на кредитни карти, сметки,

- Точно.

телефонни номера и тъй нататък - и ти ги пуснах по елек­

- Готов ли си да отидеш толкова далеч, Болитар?

тронната поща - отвърнах аз. - И, да! Изпращам ти и някои

- Готов съм да отида докъдето е нужно.

странни отметки за опали и други такива от „Неотложни

задачи" в компютъра.

- „Опал" като камъка ли?

130

131

- Нямам представа. Може и да е код.

- Ще се справя. Ти се пази. Кажи на Териса да не унива.

- Много съм зле с кодовете.

Ще я видим ние тази работа.

- И аз, но може да изникне нещо. На първо време ще

Тя прекъсна разговора. Втренчих се в телефона. Обик­

акцентираме върху въпроса: „С какво се е занимавал Рик

новено и Уин, и Есперанца се дразнят, когато се забърквам

Колинс?". При това баща му се е самоубил.

в подобни истории. Но сега нямаше и помен от това. Питах

Продиктувах й името и адреса му.

се защо ли.

- Да го проучим, става ли?

На отсрещния тротоар безгрижно се разхождаше мъж

със слънчеви очила, черни кецове и зелена тениска. Шесто­