Изгубена завинаги

- Да проучим самоубийството ли?

то ми чувство се задейства. Той имаше ниско подстригана

-Да.

тъмна коса. И кожата му беше тъмна - ние наричаме подоб­

- Какво да търсим?

ни личности „семити", а аз ги бъркам с латиноамериканци,

- Ами дали няма нещо подозрително, откъде да знам.

араби, гърци или, дявол го взел, с италианци.

Тя мълчеше Аз продължих да крача.

Той зави зад ъгъла и изчезна. Чаках да видя дали ще се

- Есперанца?

появи отново. Не се появи. Огледах се, за да разбера дали

- Харесва ми.

още някой не е излязъл на сцената. Няколко души минаха

-Кой?

покрай мен, ала никой от тях не възбуди шестото ми чувство.

- Маргарет Тачър. За кого говорим в момента? За Тери­

Териса се върна, очите й бяха сухи.

са, сънливецо. Познаваш ме. Мразя всичките ти гаджета.

- Да хванем ли такси? - попита.

Замислих се и забелязах:

- Познаваш ли района?

- Нали харесваше Али?

-Да.

- Така е. Тя е свестен човек.

- Има ли наблизо метростанция?

- Не долавям ли „но" в думите та?

Почти чух гласа на Уин да казва: „В Лондон, Майрън,

- Но не е за теб.

наричаме метрото „подземна железница".

- Защо да не е за мен?

Териса кимна с глава. Отминахме две преки. Водеше ме тя.

- В нея няма недостижимост - отвърна тя.

- Знам, че ще ти прозвучи като повечето идиотски въ­

- Какво пък ще рече това?

проси, известни на човечеството - захванах аз, - но добре

- Кое беше онова, дето те превърна във велик спортист? -

ли се чувстваш?

попита Есперанца. - Не казвам добър. Говоря за най-висо­

Териса кимна с глава. Последва:

ко ниво, за първите сред всички останали. За най-добрите в

- Вярваш ли в свръхестественото?

Америка. Такива неща.

- Например?

- Умение, усърден труд, вродена дарба.

- Призраци, духове, екстрасензорни възприятия, такива

- Мнозина ги притежават. Но онова, което те отличава,

неща.

което различава великите от останалите, е недостижимостта.

- Не. Защо? А ти?

- А при мен и Али?

Тя не ми отговори направо.

- Няма недостижимост.

- Днес посещавам гроба на Мириям едва за втори път -

В слушалката чух плач на дете. Синът на Есперанца,

каза.

Хектор, беше на година и половина.

Поставих кредитната си карта в автомата за билети и

- Все още се събужда нощем - обясни Есперанца. - Мо­

оставих Териса да натисне бутоните.

жеш да си представиш какво ми причини с обаждането си.

- Мразя да идвам на това място. Не защото ме натъжава,

- Извинявай.

а защото не чувствам нищо. Човек би помислил, че цялото

132

133

това нещастие, всички сълзи, пролети тук - някога спирал

Непосредствената ми реакция бе насочена към това да

ли си се в гробището, за да помислиш за това? Толкова

проявя снизхождение и да отвърна: „Но как би могла да

много хора са плакали. Толкова много хора са се сбогували

усетиш?", или „Не се тормози толкова", ала се спрях, преди

за последно с любимите си същества. Човек би помислил,

да изрека някое безполезно утешение. Имам син, поне от

че цялото това човешко страдание ще се завихри и ще се

биологична гледна точка. Вече е пораснал и е на второто си

превърне в малки частици негативна космическа енергия.

презокеанско пътуване - намира се в Кабул. Непрекъснато

Че ще изтръпнеш, че кожата ти ще настръхне, че нещо ще

ми е в ума и, макар и да не вярвам, че е възможно, продъл­

се случи.

жавам да си мисля, че ако нещо му се случи, ще усетя. Че

- Ала не го усещаш - забелязах аз.

ще почувствам хладина в гърдите си или някаква подобна

- Никога. Голямата цел на погребението, на камъка вър­

простотия.

ху гроба с името на починалия... сякаш е пилеене на прос­

- Знам какво имаш предвид - отвърнах аз.

транство, сякаш всичко е останало от едно време, когато

Стъпихме на ескалатора и той ни придвижи надолу - ся­

хората са били много суеверни.

каш пътят ни нямаше край. Хвърлих поглед назад. Нямаше

- И все пак - уточних аз, - днес пожела да дойдеш.

и помен от мъжа със слънчевите очила.

- Не и за да изразя уважение.

- И сега какво? - попита Териса.

- А за какво?

- Връщаме се в хотела. Започваш да разглеждаш неща­

- Ще прозвучи доста глупаво.

та, които открихме в дома на Карън. Помисли си за думата

- Нищо.

„опал" и виж какво би могла да означава. Есперанца ще ти

- Пожелах да дойда, за да видя дали нещо се е промени­

изпрати по имейла онова, което открие. Нещо е станало с

ло през изминалото десетилетие. Да разбера дали този път

Рик - нещо, което го е накарало да промени досегашния

няма да усетя нещо.

си начин на живот и да ти се обади. Най-доброто, което би

- Не ми звучи глупаво.

могла да направиш в момента, е да разбереш кой го е убил,

- Не да усетя в този смисъл на думата. Не се изразих

защо и върху какво е работил през последните месеци. Така

правилно. Мислех, че идването ми може да ни помогне.

че трябва да прегледаш нещата му и да видиш кое от тях

- По какъв начин?

засяга и теб

Териса продължаваше да върви.

- Какво ти е мнението за разговора ни с Карън? - попита

- Там е работата. Мислех...

ме Териса.

Млъкна и преглътна.

- Били сте много близки, нали?

- Какво? - попитах аз.

- Да, много.

Тя запремига на слънчевата светлина.

- Тогава ще се опитам да се изразя по-внимателно: ми­

- Аз също не вярвам в свръхестественото. Но нали зна­

сля, че Карън не бе напълно искрена. А ти?

еш в какво вярвам?