Изгубена завинаги

- Преди днешния ден щях да ти отговоря, че спокой­

Поклатих глава.

но бих й поверила живота си - отвърна Териса. - Но ти си

- Вярвам в майчиното чувство. Не знам как да го кажа.

прав. Тя ме лъже за нещо.

Аз съм й майка. Това е най-здравата връзка, позната на чо­

- Да имаш представа за какво?

века, права ли съм? Майчината любов не знае граници. Зна­

- Нямам.

чи би трябвало да усетя нещо, нали? Би трябвало, докато

- Хайде да се върнем назад във времето и да опитаме

стоя до надгробния камък, да усетя дали дъщеря ми е жива

нещо друго. Разкажи ми всичко, което си спомняш за ка­

или не. Разбираш ли какво имам предвид?

тастрофата.

134

135

- Мислиш, че премълчавам нещо, така ли?

- Слизам долу. Уин иска да говори с мен.

- Не, разбира се. Но сега, след като научи всички ново­

- Не мога ли да дойда и аз?

сти по въпроса, питам се дали нещо от онази нощ не ти се

- Каза ми да отида сам.

струва странно.

- Не съм сигурна, че идеята ми харесва - забеляза Териса.

-Не, нищо.

- Аз също, но мисля, че ще е по-добре да не го разпит­

Тя погледна през прозореца, ала навън се виждаха само

ваме.

размазаните от движението стени на тунела.

- Много ли е откачен?

- През последното десетилетие се мъчех да забравя

- Уин е напълно здравомислещ човек. Просто е свръхра-

всичко, станало през онази нощ.

ционален. Вижда всичко в черно и бяло.

- Разбирам.

После додадох:

- Не разбираш. Всеки божи ден от изминалите десет

- По-скоро е склонен да следва максимата, че целта оп­

години възпроизвеждах наум случилото се.

равдава средствата.

Мълчах.

- Средствата му биха могли да са доста крайни.

- Разглеждах нещата под различен ъгъл. Премислях вся­

- Така е.

ко „ами ако" в главата си: ами ако бях карала с по-малка

- Спомням си го от времето, когато ти помогнах да на­

скорост, ако бях минала по друг път, ако я бях оставила у

мериш донор.

дома, ако не бях тъй дяволски амбициозна, всичко от този

Замълчах.

род. Няма какво друго да си спомня.

- Няма да му трепне окото да нарани чувствата ми, нали?

Слязохме и се отправихме към изхода.

- Уин и чувствата на жените - заобяснявах аз, като се

Още щом влязохме във фоайето на хотела, мобилният

опитах да изразя мисълта си с жестове. - Обречени са на

ми телефон завибрира. Уин ми изпращаше следния текст:

вечна раздяла.

- По-добре тръгвай.

ДОВЕДИ Териса В АПАРТАМЕНТА. ПОСЛЕ ОТИДИ В

-Да.

СТАЯ 118. САМ.

- После ще ми разкажеш ли?

- Вероятно не. Щом Уин желае да запази нещо в тайна от

Две секунди по-късно Уин допълни:

теб, значи е за добро. Според мен трябва да му имаш доверие.

Тя кимна с глава и стана.

МОЛЯ, ВЪЗДЪРЖАЙ СЕ ДА МИ ИЗПРАЩАШ ОСТРО­

- Ще се измия, а после ще атакувам интернета.

УМНИ, МАКАР И ЧОВЕКОНЕНАВИСТНИ ТЕКСТОВЕ

- Добре.

ЩЕ СЕ СРЕЩНЕМ ВИЗ-А-ВИ И ТОВА ЩЕ Е „ЕДИН­

Тръгна към спалнята. Аз отворих вратата към коридора.

СТВЕНИЯТ" КОМЕНТАР.

- Майрън?

Обърнах се. Териса бе застанала с лице към мен. Бе кра­

Уин бе единственият от познатите ми, който бе по-мно­

сива, уязвима и в същото време силна и стоеше така, сякаш

гословен в писанията си, отколкото в личните си разгово­

се готвеше да посрещне силен удар, а на мен ми се искаше

ри. Отведох Териса горе в апартамента. Там имаше лаптоп

да се втурна към нея и да я защитя.

с достъп до Интернет. Посочих й го и казах:

- Какво? - попитах.

- Може би още сега ще започнеш да проучваш онази

- Обичам те - отвърна Териса.

благотворителна организация „Спасете ангелите"?

Каза го простичко. Както си стоеше - красива, уязвима

- А ти къде отиваш? - попита тя.

и силна. Нещо в гърдите ми се надигна, сякаш да полети.

136

137

Стоях на мястото си - студен и безмълвен, лишен от дар

„Дюк". Помня, че зърнах снимката му в албума на първо-

слово.

курсниците в деня, в който пристигнах в общежитието. В

- Да, сега едва ли е времето за подобно признание, а аз

списъка той фигурираше под името Уиндзър Хорн Локууд

не желая да смесвам нещата. Но независимо дали Мириям е

III, идваше от някакво смрадливо префърцунено училище

жива, или това е някаква чудовищна шега, бих искала да зна­

във Филаделфия. Косата му бе съвършена, а изражението -

еш: обичам те. А когато всичко свърши, независимо по какъв

надменно. Двамата с баща ми тъкмо бяхме качили багажа

начин, най-много бих желала да си дадем шанс един на друг.

ми пеша до четвъртия етаж. Типично за татко. Закара ме

Отворих уста, затворих я, после пак я отворих.

от Ню Джърси до Северна Каролина, без да изохка нито

- Имам ангажимент към една жена.

веднъж, настоя да мъкне най-тежките неща самичък, после

- Известно ми е. Вероятно времето ми е отминало. Но

седнахме да си поемем дъх, а аз запрелиствах албума на

нищо. Ако я обичаш, добре. Ако не я обичаш, аз съм тук и

студентите, посочих към снимката на Уин и рекох:

те чакам.

- Хей, татко, погледни това момче. Бас ловя, че няма да

Териса не държеше да й отговоря. Обърна се, отвори

го срещна нито веднъж през идните четири години.

вратата на банята и изчезна.

Разбира се, сгреших.

Дълго възприемах Уин като непобедим. Беше надвил

мнозина, ала всички те си го заслужаваха. Да, знам колко

обезпокоително е твърдението ми. Ала възрастта поваля

всички ни. Онова, което изглежда ексцентрично и привле­