Изгубена завинаги

правя?

- Тук, у дома си, не знам.

- Никога преди - отвърнах. - Впрочем какво става с Уин?

- Може ми тъкмо сега това не е много добра идея.

- Затова влязох. Той е на батманската телефонна линия.

Замислих се над думите му.

Тя ми направи знак да се обърна назад.

- Чиста ли е тази линия? - попитах.

На кантонерката зад бюрото ми имаше червен телефон

- Напълно. А кабинетът ти бе прочистен тази сутрин.

под нещо като стъклена глазура. Ако сте гледали ориги­

- Кажи ми, какво се случи в Лондон?

налното телевизионно шоу за Батман, ще знаете по каква

- Нали ме видя да убивам Туидълди и Туидълдъм?1

причина1. Червеният телефон светваше и угасваше. Уин.

-Да.

Вдигнах слушалката и казах:

- В такъв случай останалото ти е известно. Намесиха се

- Къде си?

официалните власти. Нямаше начин да те измъкна, затова

-В Банкок - отговори Уин с тон, малко по-весел от необ­

реших, че ще е най-добре да изчезна. Незабавно напуснах

ходимото. - А ако поспреш и се позамислиш, ще се досетиш,

страната. Защо ли? Защото, както току-що отбелязах, вяр­

че това е ироничното название на мястото, където съм в мо­

вах в достойнствата на хипотезата на Берлеан. И мислех, че

мента.

ако ме задържат, нямаше да е от полза за нас.

- Разбирам. Какъв е планът ти?

- Да остана в неизвестност още известно време. Докато

1 В оригиналния телевизионен сериал „Батман", излъчван

облаците се разсеят.

през шейсетте години та миналия век, комисар Гордън притежа­

ва специален червен телефон, поставен върху дървена основа и

покрит с прозрачен похлупак за торти, за пряка връзка с резиден1 Измислени герои от английски детски песнички, използвани

цията на Батман. - Б. пр.

и от Луис Карол в неговата „Алиса в страната на чудесата" - Б. пр.

206

207

- Най-добрият начин да сме в безопасност е да стигнем

до дъното на тази история.

Д В А Й С Е Т И Ш Е С Т А Г Л А В А

- Истина казваш, копеле - отвърна Уин.

Харесва ми, когато говори на езика на улицата.

- С тази цел поставям антени тук-там. Надявам се някой

- Вземи си още една кнедла - каза мама.

да ме осветли относно съдбата на госпожа Колинс. Да го

- Нахраних се, майко, благодаря.

кажа направо - да, знам чувствата ти към нея, - ако Териса

- Само още една. Много си отслабнал. Вземи си поне

не е жива, това ще е удар за нас. Нямаме повече интерес да

едничка.

проучваме нещата.

- Не ми харесват, наистина.

- Няма ли да търсим дъщеря й?

- Какво? - мама ме погледна поразена. - Но нали в гра­

- Ако Териса е мъртва, какво значение ще има това?

дината на Фонг ти харесваха?

Замислих се върху изреченото току-що. Имаше логика.

- Майко, градината на Фонг я закриха, когато бях на

Желанието ми беше да помогна на Териса. Исках - Божич­

осем.

ко, все още ми звучеше налудно - да й помогна да открие

- Знам. Но все пак.

мъртвата си дъщеря. Какъв бе смисълът, ако Териса я няма?

Но все пак. Всеки спор с мама завършваше по този на­

Сведох поглед и осъзнах, че пак гриза ноктите си.

чин. Човек съвсем разбираемо би приел, че спомените й за

- И сега какво следва? - попитах.

градината на Фонг са плод на стареещ мозък. И ще сгреши.

- Есперанца ми каза, че си объркан.

Мама правеше същия коментар по повод кнедлите още по

- И ти ли ще ми даваш наставления?

времето, когато бях на девет.

Мълчание.

Бяхме седнали в кухнята на къщата ни в Ливингстън,

-Уин?

Ню Джърси, където бях прекарал детството си. Напоследък

Уин бе недостижим в умението да контролира гласа си, но

поделям нощите си между този дом и луксозния апарта­

може би за втори път, откакто го познавам, това му убягна.

мент на Уин в „Дакота Билдинг" на „Западна 72-ра улица"

- Последните шестнайсет дни бяха много трудни за мен.

и Сентрал Парк-запад. Когато преди няколко години роди­

- Знам, приятелю.

телите ми се преместиха в Маями, купих къщата от тях. С

- Изрових земята да те търся.

право бихте се попитали защо бях купил имота - бях живял

Не казах нищо.

в него с родителите си до трийсетата си година и продъл­

- Прибягнах до неща, които никога не би одобрил.

жавах да спя в спалнята в мазето, която си бях приспосо­

Аз чаках.

бил в ученическите години, - ала накрая рядко оставах тук.

- И въпреки това не успях да те открия.

Ливингстън е град, в който семейството може спокойно да

Схванах мисълта му. Уин имаше източници, с каквито

отглежда децата си, не е подходящ за ерген, чиято место­

никой от познатите ми не би могъл да се похвали. Уин

работа се намира в Манхатън. Домът на Уин е на много по-

притежава средства и влияние, при това ме обичаше. Не се

удобно място и само с няколко квадратни метра по-малък

плашеше лесно. Но разбрах, че последните шестнайсет дни

от средноевропейско княжество.

са били наистина тежки за него.

Ала мама и татко се върнаха в Ливингстън, така че ето

- Сега съм добре - казах. - Прибери се, когато решиш,

ни сега всички тук.

че можеш.

Аз съм от Обвиняващото поколение, за което се предпо­

лага, че не харесва родителите си; хората от това поколение

търсят в поведението им причините, задето самите те не

208

209

са щастливи като възрастни. Но аз обичам моята майка и

смехът му беше толкова заразителен, че и аз на свой ред се

моя баща. Харесва ми да съм с тях. Не дойдох да живея в