Изгубена завинаги

кикотех, макар да не схващах кой знае колко от смешките.

мазето по финансови причини. При тях съм, защото тук ми

Ал Болитар работеше здраво във фабриката си в Нюарк.

е добре - харесва ми да сме заедно.

Не беше от хората, които обичат да играят на покер или

След вечеря изхвърлихме картонените кутии, в които

да се мотаят с приятели, не скиташе и по барове. Нами­

бяхме взели готова храна, и измихме приборите си. По­

раше разтуха у дома си. Предпочиташе да се отпусне в

говорихме за брат ми и сестра ми. Когато мама спомена

компанията на семейството си. Започна от нулата, а умът

работата на Брад в Южна Америка, усетих краткотрайна

му режеше като бръснач и вероятно е имал мечти, които са

но пронизваща болка - нещо като „дежа вю", ала далеч не

прехвърляли границите на нюаркската фабрика - големи,

толкова приятно. Стомахът ми се сви на топка. Отново заг­

велики мечти, - ала никога не ги бе споделял с мен. Аз бях

ризах нокти. Родителите ми се спогледаха.

негов син. Човек не обременява детето си с такива неща за

Мама бе уморена. Напоследък често й се случваше. Це­

нищо на света.

лунах я по бузата и я загледах как тежко се изкачва по стъл­

Тази нощ той заспа по време на повторението на „Зайн-

бите. Облягаше се на парапета. Спомних си за отминалите

фелд". Гледах как гърдите му се повдигат и падат, колко бяла

дни, когато тя вземаше стъпалата по две, по три наведнъж,

е наболата му брада. Не след дълго тихичко станах, слязох в

а косата й, завързана на конска опашка, се люшкаше насам-

сутерена, легнах си в леглото и се вторачих в тавана.

натам и тя не се и сещаше за проклетия парапет. Обърнах

Нещо отново ме сви в гърдите. Обзе ме паника. Очите

поглед към татко. Той мълчеше, ала ми се стори, че и той

ми не искаха да се затворят. А когато се затваряха, когато

си спомня за отминалите дни.

изпадах в дрямка, макар и лека, нападаха ме кошмари и

Двамата с татко се отправихме към кабинета. Той вклю­

аз отново се будех. Не можех да си спомня сънищата, ала

чи телевизора. Когато бях малък, татко се настаняваше в

ужасът оставаше в душата ми. Обливаше ме пот. Лежах в

разтегателното си кресло в отвратителния кестеняв цвят.

тъмнината, вцепенен от ужас като малко дете.

Набръчканата изкуствена кожа вече се бе разкъсала по ше­

В три след полунощ в главата ми нахлу спомен. Под

вовете и отдолу стърчаха метални пружини. Моят татко,

водата съм. Не мога да си поема дъх. Споменът ми продъл­

който не беше от най-сръчните мъже в града, го бе подлепил

жи по-малко от миг, всъщност не повече от секунда, след

с изолирбанд. Знам, че хората критикуват американците,

което на негово място тутакси се настани друг, този път

задето прекарват часове пред телевизора, и има защо, но

звуков: „Ал-сабруал-саиф..."

някои от най-хубавите ми спомени са свързани тъкмо с тази

Сърцето ми залумка, сякаш искаше да изскочи от гърдите.

стая, когато вечер той се отпускаше на подлепеното с изо­

В три и половина се качих на пръсти по стълбите и

лирбанд кресло, а аз се излягах на кушетката. Някой от вас

седнах в кухнята. Постарах се да не вдигам никакъв шум,

спомня ли си класическите програми в съботните вечери

защото знаех: баща ми бе най-леко спящият човек на зем­

по Си Би Ес? „Всички в семейството", „Миш-маш", „Мери

ното кълбо. Като дете понякога се опитвах да се промъкна

Тайлър Мур", „Боб Нюхарт" и „Шоуто на Каръл Бърнет"?

незабелязано покрай вратата му късно през нощта, за да

Татко толкова се смееше на казаното от Арчи Бънкър1, а

отскоча за малко до банята, ала той ще се стресне и ще се

събуди, сякаш някой го бе цапардосал по главата. Така че

сега, когато бях вече улегнал мъж на средна възраст, човек,

1 Измислен хумористичен герой от популярното в САЩ през

седемдесетте години на миналия век телевизионно предаване

считащ себе си за по-храбър от мнозина други, знаех какво

„Всички в семейството", по-късно преименувано на „Домът на

ще стане, ако вляза на пръсти в кухнята:

Арчи Бънкър" и продължило до 1983 година. - Б. пр.

- Майрън?

210

211

Когато той заслиза надолу по стълбите, аз се обърнах и

в оскъдния костюм на Малката Покахонтас, „Индианска­

казах:.

та принцеса". Шампионският й колан висеше в рамка на

- Не исках да те будя, татко.

стената зад бюрото й - безвкусен предмет, който, ако Ес­

- И без това бях буден - отвърна той. Татко носеше

перанца наистина го сложеше на кръста си, сигурно щеше

боксерки, които бяха виждали и по-добри времена, и с два

да й стигне до коленете. Стените бяха боядисани в цвят на

номера по-голяма овехтяла тениска. - Искаш ли да направя

морски охлюв, примесен с особен нюанс на пурпурночер-

бъркани яйца?

веното - никога няма да запомня името му. Писалището

- Искам.

й бе от масивен дъб с богата дърворезба, което Голямата

И той направи. Седяхме и говорехме за незначителни

Синди бе открила в някакъв антикварен магазин и макар

неща. Той се мъчеше да не проявява загриженост, което

че, когато го донесоха, аз бях тук, още се чудя как е могло

ме караше да чувствам притеснението му още по-силно. В

да влезе през вратата.

главата ми нахлуха още спомени. Емоциите ме налегнаха

Но ако цитирам наръчника на политика, доминиращата