Читаем Изгубена завинаги полностью

кикотех, макар да не схващах кой знае колко от смешките.

мазето по финансови причини. При тях съм, защото тук ми

Ал Болитар работеше здраво във фабриката си в Нюарк.

е добре - харесва ми да сме заедно.

Не беше от хората, които обичат да играят на покер или

След вечеря изхвърлихме картонените кутии, в които

да се мотаят с приятели, не скиташе и по барове. Нами­

бяхме взели готова храна, и измихме приборите си. По­

раше разтуха у дома си. Предпочиташе да се отпусне в

говорихме за брат ми и сестра ми. Когато мама спомена

компанията на семейството си. Започна от нулата, а умът

работата на Брад в Южна Америка, усетих краткотрайна

му режеше като бръснач и вероятно е имал мечти, които са

но пронизваща болка - нещо като „дежа вю", ала далеч не

прехвърляли границите на нюаркската фабрика - големи,

толкова приятно. Стомахът ми се сви на топка. Отново заг­

велики мечти, - ала никога не ги бе споделял с мен. Аз бях

ризах нокти. Родителите ми се спогледаха.

негов син. Човек не обременява детето си с такива неща за

Мама бе уморена. Напоследък често й се случваше. Це­

нищо на света.

лунах я по бузата и я загледах как тежко се изкачва по стъл­

Тази нощ той заспа по време на повторението на „Зайн-

бите. Облягаше се на парапета. Спомних си за отминалите

фелд". Гледах как гърдите му се повдигат и падат, колко бяла

дни, когато тя вземаше стъпалата по две, по три наведнъж,

е наболата му брада. Не след дълго тихичко станах, слязох в

а косата й, завързана на конска опашка, се люшкаше насам-

сутерена, легнах си в леглото и се вторачих в тавана.

натам и тя не се и сещаше за проклетия парапет. Обърнах

Нещо отново ме сви в гърдите. Обзе ме паника. Очите

поглед към татко. Той мълчеше, ала ми се стори, че и той

ми не искаха да се затворят. А когато се затваряха, когато

си спомня за отминалите дни.

изпадах в дрямка, макар и лека, нападаха ме кошмари и

Двамата с татко се отправихме към кабинета. Той вклю­

аз отново се будех. Не можех да си спомня сънищата, ала

чи телевизора. Когато бях малък, татко се настаняваше в

ужасът оставаше в душата ми. Обливаше ме пот. Лежах в

разтегателното си кресло в отвратителния кестеняв цвят.

тъмнината, вцепенен от ужас като малко дете.

Набръчканата изкуствена кожа вече се бе разкъсала по ше­

В три след полунощ в главата ми нахлу спомен. Под

вовете и отдолу стърчаха метални пружини. Моят татко,

водата съм. Не мога да си поема дъх. Споменът ми продъл­

който не беше от най-сръчните мъже в града, го бе подлепил

жи по-малко от миг, всъщност не повече от секунда, след

с изолирбанд. Знам, че хората критикуват американците,

което на негово място тутакси се настани друг, този път

задето прекарват часове пред телевизора, и има защо, но

звуков: „Ал-сабруал-саиф..."

някои от най-хубавите ми спомени са свързани тъкмо с тази

Сърцето ми залумка, сякаш искаше да изскочи от гърдите.

стая, когато вечер той се отпускаше на подлепеното с изо­

В три и половина се качих на пръсти по стълбите и

лирбанд кресло, а аз се излягах на кушетката. Някой от вас

седнах в кухнята. Постарах се да не вдигам никакъв шум,

спомня ли си класическите програми в съботните вечери

защото знаех: баща ми бе най-леко спящият човек на зем­

по Си Би Ес? „Всички в семейството", „Миш-маш", „Мери

ното кълбо. Като дете понякога се опитвах да се промъкна

Тайлър Мур", „Боб Нюхарт" и „Шоуто на Каръл Бърнет"?

незабелязано покрай вратата му късно през нощта, за да

Татко толкова се смееше на казаното от Арчи Бънкър1, а

отскоча за малко до банята, ала той ще се стресне и ще се

събуди, сякаш някой го бе цапардосал по главата. Така че

сега, когато бях вече улегнал мъж на средна възраст, човек,

1 Измислен хумористичен герой от популярното в САЩ през

седемдесетте години на миналия век телевизионно предаване

считащ себе си за по-храбър от мнозина други, знаех какво

„Всички в семейството", по-късно преименувано на „Домът на

ще стане, ако вляза на пръсти в кухнята:

Арчи Бънкър" и продължило до 1983 година. - Б. пр.

- Майрън?

210

211

Когато той заслиза надолу по стълбите, аз се обърнах и

в оскъдния костюм на Малката Покахонтас, „Индианска­

казах:.

та принцеса". Шампионският й колан висеше в рамка на

- Не исках да те будя, татко.

стената зад бюрото й - безвкусен предмет, който, ако Ес­

- И без това бях буден - отвърна той. Татко носеше

перанца наистина го сложеше на кръста си, сигурно щеше

боксерки, които бяха виждали и по-добри времена, и с два

да й стигне до коленете. Стените бяха боядисани в цвят на

номера по-голяма овехтяла тениска. - Искаш ли да направя

морски охлюв, примесен с особен нюанс на пурпурночер-

бъркани яйца?

веното - никога няма да запомня името му. Писалището

- Искам.

й бе от масивен дъб с богата дърворезба, което Голямата

И той направи. Седяхме и говорехме за незначителни

Синди бе открила в някакъв антикварен магазин и макар

неща. Той се мъчеше да не проявява загриженост, което

че, когато го донесоха, аз бях тук, още се чудя как е могло

ме караше да чувствам притеснението му още по-силно. В

да влезе през вратата.

главата ми нахлуха още спомени. Емоциите ме налегнаха

Но ако цитирам наръчника на политика, доминиращата

Перейти на страницу:

Похожие книги

Убить Ангела
Убить Ангела

На вокзал Термини прибывает скоростной поезд Милан – Рим, пассажиры расходятся, платформа пустеет, но из вагона класса люкс не выходит никто. Агент полиции Коломба Каселли, знакомая читателю по роману «Убить Отца», обнаруживает в вагоне тела людей, явно скончавшихся от удушья. Напрашивается версия о террористическом акте, которую готово подхватить руководство полиции. Однако Коломба подозревает, что дело вовсе не связано с террористами. Чтобы понять, что случилось, ей придется обратиться к старому другу Данте Торре, единственному человеку, способному узреть истину за нагромождением лжи. Вместе они устанавливают, что нападение на поезд – это лишь эпизод в длинной цепочке загадочных убийств. За всем этим скрывается таинственная женщина, которая не оставляет следов. Известно лишь ее имя – Гильтине, Ангел смерти, убийственно прекрасный…

Сандроне Дациери

Триллер
Ледовый барьер
Ледовый барьер

«…Отчасти на написание "Ледового Барьера" нас вдохновила научная экспедиция, которая имела место в действительности. В 1906-м году адмирал Роберт Е. Пири нашёл в северной части Гренландии самый крупный метеорит в мире, которому дал имя Анигито. Адмирал сумел определить его местонахождение, поскольку эскимосы той области пользовались железными наконечниками для копий холодной ковки, в которых Пири на основании анализа узнал материал метеорита. В конце концов он достал Анигито, с невероятными трудностями погрузив его на корабль. Оказавшаяся на борту масса железа сбила на корабле все компасы. Тем не менее, Пири сумел доставить его в американский Музей естественной истории в Нью-Йорке, где тот до сих пор выставлен в Зале метеоритов. Адмирал подробно изложил эту историю в своей книге "На север по Большому Льду". "Никогда я не получал такого ясного представления о силе гравитации до того, как мне пришлось иметь дело с этой горой железа", — отмечал Пири. Анигито настолько тяжёл, что покоится на шести массивных стальных колоннах, которые пронизывают пол выставочного зала метеоритов, проходят через фундамент и встроены в само скальное основание под зданием музея.

Дуглас Престон , Линкольн Чайлд , Линкольн Чайльд

Детективы / Триллер / Триллеры