Изгубена завинаги

с такава сила, че направо не бях на себе си. Бях прекарал

тема в помещението бе промяната. Фотографии на бебето

доста безсънни нощи. Сега ми стана ясно. Ала в едно бях

Хектор в толкова обичайни пози, че те налягаше досада,

сигурен: повече не можех да стоя спокойно.

бяха подредени покрай краищата на бюрото и кантонерка-

Когато се съмна, позвъних на Есперанца и й казах:

та й. Стандартни портрети на хлапето - на фона на извита

- Преди да изчезна, те бях помолил да провериш нещо.

като спирала небесна дъга в стил „Моментно фото" - редом

- Добро утро и на теб.

до изображения в скута на Дядо Коледа и с боядисаните

- Извини ме.

яйца на Великденския заек. Имаше и снимка на Есперанца

- Не се извинявай. Та какво казваше?

и съпруга й Том с облечения в бяло Хектор на ръце по вре­

- Проучваше фактите относно самоубийството на Сам

ме на кръщенето, както и снимка с някакъв герой на Дисни,

Колинс и онзи опал, кода, както и благотворителната орга­

когото ми е трудно да разпозная. Най-забележителната фо­

низация „Спасете ангелите" - уточних аз.

тография е запечатала образите на Есперанца и Хектор по

- Точно така.

време на някакво смешно детско пътуване, най-вероятно с

- Искам да знам какво откри.

миниатюрна пожарникарска кола, на която Есперанца се е

За миг ми се стори, че Есперанца ще ми се скара, но из­

вторачила нагоре в камерата с най-широката и най-тъпата

глежда нещо в тона ми й попречи.

усмивка, която съм виждал на лицето й.

- Добре. Да се срещнем след час. Ще ти покажа на какво

Есперанца беше човек със силно разкрепостен дух. На

попаднах.

времето беше бисексуална, често сменяше партньорите

си, срещаше се и с мъже, и с жени едновременно, без да й

* * *

пука какво ще кажат хората. Беше се запалила по борбата,

защото й беше страшно забавно и когато й омръзна, запи­

- Извинявай за закъснението - каза Есперанца - но Хек-

са се да учи право; посещаваше лекции вечер, а през деня

тор повърна върху блузата ми и трябваше да се преоблека,

се изявяваше като моя асисгентка. С риск да ви прозвучи

а после бавачката ми заговори за повишение на заплатата

жестоко трябва да отбележа, че майчинството до голяма

си, Хектор се вкопчи в мен и...

степен укроти духа й. И преди съм бил свидетел на този

- Не се притеснявай - отвърнах аз.

процес при други мои приятелки. Не го разбирам. Самият

Кабинетът на Есперанца пазеше останки от колорит­

аз не познавах собствения си син като малък, така че не

ното й минало. Тук имаше снимки, на които тя позираше

съм изпитал на гърба си онзи момент на трансформация,

212

213

когато с раждането на бебето ти целият свят се свива, за

- Говоря сериозно.

да се побере в един трикилограмов вързоп. Ето това се бе

- Знам, но не се сещам към кого бихме могли да се обър­

случило с Есперанца. Дали сега бе по-щастлива? Не мога

нем. Опитвам се да отгатна с кого от лекарите е разговарял.

да кажа. Ала отношенията помежду ни се промениха, както

- Може би д-р Шнайдър ще ни помогне.

можеше да се очаква, и понеже съм твърде егоцентричен,

- Възможно е.

това не ми хареса.

- О, стигна ли до някакво заключение във връзка с онази

- Виж как е станало всичко - каза Есперанца. - Преди

бележка за някакъв си опал?

около четири месеца на Сам Колинс, бащата на Рик, по­

- Не. Направих справка в Гугъл. За „опал" има поне

ставят диагноза хорея. Няколко седмици по-късно той се

един милион обяснения. Когато изписах „ХХК", първият

самоубива.

резултат бе за публичен търг на някаква здравна компания.

- Със сигурност ли е самоубийство?

Занимава се с инвестиции в областта на борбата с рака.

-Да, според полицейския протокол. Нищо подозрително.

- С рака ли?

- Добре, продължавай.

- Точно така.

- След самоубийството Рик Колинс посещава доктор

- Не виждам връзка.

Фрида Шнайдър, лекувала баща му. Няколко пъти се обажда

Есперанца се намръщи.

по телефона в кабинета й. Позволих си да й позвъня. Доктор

- Какво?

Шнайдър е доста заета, но днес ще ни отпусне четвърт час по

- Не виждам никаква връзка между тях - каза тя. - Из­

време на обедната почивка. Точно в дванайсет и половина.

глежда напразно си пилеем времето.

- Как го постигна?

- Как така?

- Чрез голямо дарение за техния Здравен център.

- Какво точно се надяваш да откриеш? Лекували са ста­

- Почтена постъпка.

рец от болестта на Хънтингтън. Какво общо би могло да

- От сумата за премиите ти.

има с терористите, които убиват невинни хора в Париж и

- Добре. Нещо друго?

Лондон?

- Рик Колинс е посетил центъра „КриоХоуп" в близост

- Нямам представа.

до Презвитерианската болница в Ню Йорк. Те се занимават

- Някакъв показалец?

със съхранение на кръвни клетки, ембриони и стволови

- Никакъв.

клетки. Центърът се управлява от петима лекари с различ­

- Вероятно няма абсолютно никаква връзка - заключи тя.

ни специалности, така че не е възможно да разберем с кого

- Вероятно.

точно си е имал работа. Няколко пъти е ходил и в благотво­

- Но няма какво друго да правим, така ли?

рителната организация „Спасете ангелите". Хронологията

-Правим, каквото можем. Бъхтаме си главите с надеждата

е следната: първо разговаря с д-р Шнайдър - четири пъти

да изскочи нещо. Цялата история започва с автомобилна ката­