Изгубена завинаги

за две седмици. После отива в „КриоХоуп". Това по няка­

строфа, станала преди десет години. После нещата се уталож­

къв начин ни отвежда към „Спасете ангелите".

ват до мига, в който Рик Колинс разбира, че баща му е болен

- Добре - отвърнах аз. - Можем ли да си определим сре­

от хорея. Не знам каква е връзката между двете събития, така

ща с „КриоХоуп"?

че мога само да се върна назад и да проследя пътя им.

- С кого по-точно?

Есперанца кръстоса крака и се заигра с падналата на че­

- С някого от лекарите.

лото й къдрица. Тя имаше много тъмна коса, синкавочерна,

- Единият е акушер-гинеколог - забеляза Есперанца. -

от която все увисваше по някой немирен кичур. Щом се

Да му кажа ли да ти вземе натривка от семенна течност?

заиграваше с косата си, значи нещо я тормозеше.

214

215

- Какво има?

Треньор Боби и помощник-треньор Пат.

- Докато те нямаше, аз не се обадих на Али - отвърна тя.

- Какво искат?

Кимнах с глава.

- Няколко пъти те търсиха от полицията в Касълтън.

- И тя не ми се обади, разбра ли?

Казаха да им се обадиш, щом се върнеш. Нали знаеш, че

- Скъсахте, така ли? - попита Есперанца.

мъжът, когото Уин жестоко удари, също е полицай?

- Очевидно.

- Уин ми каза.

- Евтината ми линия ли използва?

- Оперирали са коляното му и сега се възстановява.

- Забравих.

Другият, онзи, който започна боя, притежавал верига же­

Есперанца въздъхна:

лезарски магазини. Големите момчета го изхвърлили от

-Добре дошъл в Града на евтинията. Население: само ти.

бизнеса и в момента си изкарва прехраната като управител

- Не. По-подходящо би било да се каже: „Население:

на щанд в търговския център „Бест Бай" в Парамъс.

само аз."

Станах от стола.

- О! Извинявай - каза.

- Добре.

- Няма нищо.

- Добре, но какво?

- Уин ме уведоми, че си търкал чаршафите с Териса.

- Имаме време до срещата с д-р Шнайдър. Да тръгваме

Беше ми на езика да отвърна: „Уин търкаше чаршафите

за магазина.

с Мий", ала се притесних да не би Есперанца да ме разбере

погрешно.

- Не виждам какво общо би могло да има между едното

и другото - забелязах.

- Не би търкал чаршафите с никоя жена, особено след

раздяла с друга, освен ако наистина не си влюбен в нея.

Д В А Й С Е Т И С Е Д М А Г Л А В А

Така че има доста общо.

Върнах се на мястото си.

- И какво от това?

- Ами значи трябва да надуем платната докрай, ако от

Синьото поло на служител в търговския център „Бест

това ще има някаква полза. Но също така трябва и да не се

Бай" се бе опнало на биреното шкембе на треньор Боби.

боим от истината.

Наведен над един телевизионен приемник, той говореше на

- Която е?

мъж и жена от азиатски произход. Огледах го за белези от

- Вероятно Териса е мъртва.

схватката ни, ала не видях такива.

Замълчах.

С мен беше Есперанца. Докато прекосявахме магазина,

- Винаги съм била край теб, когато си губил любими

към нея дотърча мъж, облечен във фланелена риза.

хора - напомни ми Есперанца. - Не ти се отразява добре.

- Извинете - каза той, а лицето му светна като на мом­

- Нима някой би го приел?

ченце в коледна утрин. - Но, Боже мой, вие не сте ли Мал­

- Прав си. Но ти трябва да се справиш и с допълнител­

ката Покахонтас?

ните неща, които ти се случват. А това е тежък товар.

Сдържах усмивката си. Винаги се изненадвам, когато

- Всичко ще се нареди. Нещо друго?

разбера, че все още я помнят. Тя бързо ме погледна и се

- Да - отвърна тя. - Онези двамата, които вие с Уин

обърна към своя обожател.

понатупахте.

- Да, аз съм.

216

217

- Леле! Не мога да повярвам. Леле мале! Толкова се рад­

- Да ти се извиня.

вам да ви видя!

Треньор Боби не помръдна. Последваха три секунди

- Благодаря.

мълчание. После:

- Навремето бях окачил афиша ви в стаята си. Тогава

- Ето, вече ми се извини.

бях на шестнайсет.

Извъртя се на пети и се отправи към клиентите си.

- Поласкана съм... - започна тя.

Есперанца ме тупна по гърба:

- Направих и някое друго петно върху него - с намигва­

- Леле, колко пречистващо!

не й поясни той, - ако разбирате какво искам да кажа.

- .. .и погнусена - размаха пръст тя и се отдалечи. - До

* * *

скоро!

Последвах я.

Д-р Фрида Шнайдър беше ниска и набита и имаше ши­

- Петна - повторих. - Не може да не си поне малко трог­

рока и добродушна усмивка. Тя изповядваше юдеизма и

ната.

носеше скромни одежди и барета. Срещнахме се в кафе­

- За жалост, наистина съм трогната - отвърна тя.

нето на Здравния център „Терънс Кардинал Кук", което се

Забравете какво казах току-що за майчинството, укро­

намираше на „Пето авеню" и Сто и трета улица. Есперанца

тило духа й. Есперанца си оставаше все такава, беше най-

остана навън да говори по телефона. Д-р Шнайдър ме по­

добрата.

пита дали искам нещо за ядене. Аз отклоних поканата й.

Отминахме Г-н „Аааау! Нима това сте вие?" и се прибли­

Тя си поръча богат сандвич. Седнахме. Д-р Шнайдър каза

жихме към треньор Боби. Чух азиатеца да пита за разликата

на ум молитвата си и започна яростно да разкъсва със зъби

между плазмените телевизори и телевизорите от типа LCD.

сандвича си, сякаш той я бе обидил с нещо.

Треньор Боби наду перки и го осведоми относно положи­

- Разполагам само с десет минути - заобяснява ми тя.

телните и отрицателните качества на едните и другите, но

- Мислех, че са петнайсет.