Изгубена завинаги

аз не разбрах и дума от обяснението му. После мъжът се

- Промених решението си. Благодаря за дарението.

заинтересува от телевизорите DPL. Треньор Боби каза, че

- Трябва да ви задам някои въпроси относно Сам Колинс.

ги харесва. Започна да обяснява защо.

Шнайдър преглътна залъка си.

Аз чаках.

- Същото каза и колегата ви. Нали знаете за конфиден-

Есперанца кимна с глава към треньор Боби и забеляза:

циалносгта между лекар и пациент? Да пропуснем тази

- Май е получил тъкмо това, което заслужава.

информация, какво ще кажете?

- Не - отвърнах аз. - Човек не бие хората, за да им даде

- Моля ви.

поука - напада ги само в случай на самозащита.

- Той е мъртъв, така че няма ли да ми кажете поне защо

Есперанца направи гримаса.

се интересувате от неговия случай?

- Какво говориш?

- Разбрах, че се е самоубил.

- Уин е прав. Понякога си такова бебе.

- Значи не очаквате аз да ви го кажа.

Треньор Боби се усмихна на азиатците и им рече:

- Често ли се случва при пациенти с болестта на Хън-

- Не бързайте, след малко се връщам и тогава ще. обсъ­

тингтьн?

дим безплатната доставка.

- Знаете ли какво представлява това заболяване?

Приближи се до мен. И двамата се гледахме втренчено в

- Знам, че е наследствено.

очите. Той издържа на погледа ми.

- Това е неврологично разстройство, което се предава

- Какво искаш?

по наследствен път - изрече тя между две хапки. - Болестта

218

219

не те убива пряко, но с развитието си води до много жи-

- Това не е ваша работа.

вотозастрашаващи усложнения като например пневмония,

- Имам предвид Рик Колинс. Той също е мъртъв. Всъщ­

инфаркт и какво ли още не. Болестта на Хънтингтън пора­

ност, убиха го.

зява страдащия както физически, така и психически и се

- Терористи според вестниците.

отразява отрицателно на познавателните му способности.

-Да.

Не е просто разстройство. Така че, да, самоубийствата не

- Но въпреки всичко вие смятате, че диагнозата на баща

са изключение при тези пациенти. Според някои изследва­

му има нещо общо с неговата смърт, така ли?

ния един на всеки четирима опитват да се самоубият, като

- Така.

седем процента от опитите са успешни, колкото и странно

Фрида Шнайдър отхапа още един залък и поклати глава:

да звучи думата „успешен" в този контекст.

- Рик Колинс има син - казах.

- Такъв ли беше случаят със Сам Колинс?

- Имам го предвид.

- Още преди да уточним диагнозата му, той имаше де­

- Може да има и дъщеря.

пресия. Трудно е да се каже кое беше първо. Обикновено

Тя престана да дъвче.

БХ започва с физическо разстройство, но в много от слу­

- Моля?

чаите бива предхождана от психиатрично разстройство

Не знаех как да го изиграя.

или разстройство в познавателните способности. Така

- Рик Колинс може и да не е знаел, че е жива.

че депресивното му състояние би могло да бъде първият

- Ще се доизясните ли?

симптом на БХ, но неправилно диагностициран. Всъщност

- Всъщност не - отвърнах аз. - Разполагаме само с десет

това няма значение. Така или иначе, той почина вследствие

минути.

на БХ - самоубийството е просто едно от многото живото-

- Прав сте.

застрашаващи усложнения.

- И така?

- Казахте, че болестта е наследствена.

Тя въздъхна:

- Така е.

- Да, направих тест на Рик Колинс.

- И че ако единият родител е неин носител, вероятност­

-И?

та детето да се разболее е петдесет на петдесет.

- Кръвните проби показаха, че известен брой глутами-

- Най-просто казано, да, това е доста точно.

нови аминокиселини се повтарят във всеки алел от БХ.

- А ако родителят не носи заболяването в гените си,

Само я погледнах.

детето няма откъде да го унаследи. Така е, нали? Няма фа­

- Да, както и да е; Казано накратко, за жалост резулта­

милна обремененост.

тите бяха положителни. Ние не приемаме кръвните проби

- Продължавайте.

за диагноза, тъй като може да изминат години, дори десе­

- Това означава, че един от родителите на Сам Колинс

тилетия преди появата на някой симптом. Но Рик Колинс

би трябвало да е носител на този ген.

вече показваше признаци на хорея - отсечени и неконтро­

- Правилно. Майка му е живяла до над осемдесетгодиш-

лируеми движения. Помоли ни за конфиденциалност. Ние,

на възраст без каквито и да е симптоми на болестта, така че

разбира се, се съгласихме.

обременеността вероятно идва по линия на баща му, който

Замислих се. Рик и болестта на Хънтингтън. Вече е

е починал млад и не е имало време симптомите у него да

имал симптоми - какви ли са били последните му години?

се проявят.

Баща му си е задавал същия въпрос и е сложил край на

Наведох се по-близо до нея.

живота си.

- Направихте ли тест на децата на Сам Колинс?

- А синът на Рик? Направихте ли му тест?

220

221

- Да, по настояване на Рик. Според мен е доста не­

- Когато откриха тялото на Рик в Париж, на местопрес­

обичайно. Има спорове относно тестовете, особено когато

тъплението имаше кръв. ДНК тестът показа, че кръвта е на

са свързани с деца. Искам да кажа следното: изследваме

дъщеря му.

малко момченце, което би могло да се разболее от тази

- Но нали току-що ми казахте, че дъщеря му е загинала?

болест - перспективата би била тежко бреме за него. Но

Не разбирам.

не е ли по-добре да я знаеш предварително, за да вземеш

- И аз още не разбирам. Разкажете ми за изследванията