Изгубена завинаги

светлината и чух Есперанца да казва:

- Да почакаме прокурорската заповед, какво ще кажеш?

- Здрасти.

- предложих аз. - Ще доведа и адвоката си. Както си му е

- Какво има?

редът.

Тя посочи към един автомобил на отсрещната страна на

Джоунс направи крачка към нас.

улицата.

- Няма да ти връча официално обвинение. Но съм убе­

- Погледни лепенката върху задната броня.

ден, че си извършил престъпление.

Знаете тези ваденки. Овална на форма с черен надпис,

- Да не би да си свидетел?

показващ местата, които си посетил с автомобила. Струва

Джоунс сви рамене.

ми се, че започваше с градове в Европа. Когато някой ту­

- Къде ме откарахте, когато изгубих съзнание? - попи­

рист се връща от екскурзия в Италия, той може да постави

тах аз.

230

231

Той изфабрикува дълбока въздишка.

Джоунс вдигна очи и срещна погледа ми. Гледаше доста

- Нямам представа за какво говориш. Нито аз, нито ти

спокойно за човек, в чиито слабини се е прицелил снайпе­

имаме време за подобни въпроси. Да се повозим, става ли?

рист. Хвърлих поглед към Есперанца. Тя не ме погледна.

Когато той протегна ръка да ме хване, Есперанца се обади:

Осъзнах нещо съвсем очевидно: Уин не беше в Бангкок.

- Специален агент Джоунс?

Беше ме излъгал.

Той я погледна.

- Не желая да се разиграват сцени - отвърна Джоунс и

- Има обаждане за вас - каза тя.

вдигна ръце. - Добре, никой никого няма да насилва. При­

Есперанца му подаде мобилния си телефон. Той свъси

ятен ден.

вежди, ала го пое. Аз също се намръщих и я погледнах. Из­

Обърна се и се отправи към автомобила си.

ражението на лицето й нищо не ми подсказваше.

- Джоунс! - викнах след него аз.

- Ало? - обади се Джоунс.

Той се обърна и засенчи очите си с длан.

Звукът на телефона бе достатъчно силен, за да чуя ясно

- Известно ли ти е какво стана с Териса Колинс?

гласа на човека отсреща. Той каза:

-Да.

- Хромирана в стил „Милитер" и с логото на „Гучи",

- Кажи ми.

инкрустирано в долния ляв ъгъл.

- Ако ме придружиш - постави условие той.

Беше Уин.

Погледнах към Есперанца. Тя отново подаде телефона

Джоунс само рече:

си на Джоунс.

-Ъ?

Уин рече:

- През мерника на снайпера си виждам катарамата на ко­

лана ти, макар че съм се прицелил седем сантиметра по-на­

- Разбрано. Няма да можеш да се скриеш. Семейството

долу - каза Уин. - Но като гледам, и пет ще са достатъчни.

ти също. Ако нещо му се случи, ще те унищожа. Ще уни­

Хвърлих поглед към катарамата на Джоунс. Точно така.

щожа всичко, което обичаш и за което те е грижа. Не, това

Нямах представа какво означава хромирана в стил „Мили­

не е заплаха.

тер", но в долния ляв ъгъл наистина бе инкрустирано лого­

Телефонът замлъкна.

то на „Гучи".

Джоунс ме погледна.

- Купуваш „Гучи" със заплата на държавен служител?

- Симпатяга.

Сигурно са ти направили отбивка от цената.

- Дори нямаш представа какъв голям симпатяга е той.

Както държеше слушалката до ухото си, Джоунс започ­

- Готов ли си?

на да се оглежда.

Тръгнах след него и се качих в кадилака.

- Предполагам, че разговарям с господин Уиндзър Хорн

Локууд.

- Нямам представа за какво говориш.

- Какво искате?

- Съвсем просто нещо. Господин Болитар няма да те

придружи.

Т Р И Й С Е Т А Г Л А В А

- Заплашвате федерален служител. Това е углавно прес­

тъпление.

- Коментирам усета ти за мода - отвърна Уин. - И при

положение че коланът ти е черен, а обувките кафяви, един­

Отправихме се към моста „Джордж Уошингтьн", за да

ственият престъпник тук си ти.

се върнем в Манхатън. Джоунс ме представи на двамата

232

233

агенти на предната седалка, но не запомних имената им.

- Нека отгатна - ти, специален агент Джоунс, си тихият

Кадилакът излезе на Западна Седемдесет и втора улица.

страж, който ги закриля, който с цената на собствените си

Няколко минути по-късно спря до Сентрал Парк. Джоунс

удобства охранява гражданите, така че да спят спокойно

отвори вратата, грабна куфарчето си с документи и рече:

нощем. Така ли?

- Да се поразходим.

Той се усмихна.

Измъкнах се от колата. Слънцето още грееше високо в

- Мисля, че сам си го изпросих.

небето.

- Какво стана с Териса?

- Какво стана с Териса? - попитах аз.

Джоунс продължаваше да върви. Аз додадох:

- Първо трябва да научиш цялата история.

- В Лондон ме арестува.

Не чувствах такава необходимост, но нямаше смисъл да

- Така беше.

го притискам. Щеше да ми каже, когато му дойде времето.

- А после?

Джоунс свали сакото на кафявия си костюм и го метна на

Той сви рамене.

задната седалка. Почаках двамата агенти да паркират и да

- Ангажиментите ни са разпределени по отдели. Нямам

слязат от колата, ала Джоунс удари с ръка по покрива й и

представа. Предадох те на друг отдел. Изпълних задълже­

тя потегли.

нието си.

- Само ние двамата ли? - попитах аз.

- Колко удобно от морална гледна точка! - вметнах аз.

- Само ние двамата.

Джоунс присви очи, ала продължи да крачи.

Чантата му принадлежеше на друга епоха - идеален

- Какво знаеш за Мохамед Матар? - попита.

правоъгълник с цифрови заключалки от двете страни. На­

- Само онова, което прочетох във вестниците - отвър­

времето баща ми имаше същата - в нея държеше договори,

нах. - Предполагам, че е бил от лошите.

сметки и писалки, както и малък магнетофон; разнасяше я

- Най-лошият и от най-лошите. Високо образован, кра­