Изгубена завинаги

е била пияна. Могла ли е да избегне катастрофата, ако е

телно бдителен с подобна личност. Защото такъв човек е не

карала колата в трезво състояние? Кой знае? Шофьорът на

по-малък терорист от убиеца.

камиона е бил в нарушение, но може би нейните реакции

- Накъде биеш?

биха били по-бързи...

- Искам да си върнеш живота - говореше Джоунс с тих

Опитах се да възприема казаното от него.

глас, сякаш ме умоляваше. - Знам, че не си съгласен с мен.

- Териса е била пияна?

Но онова, което ти се случи, никак не ми харесва. Затова

- Кръвната проба е показала, че е превишила нормата,

сега ще ти кажа следното: надеждно съм защитен. Джоунс

така е.

не е дори истинското ми име. Намираме се в парка, защото

- И са я прикрили?

нямам кабинет. Дори приятелят ти Уин ще се затрудни да

-Да.

открие местонахождението ми. Аз знам всичко за теб. Знам

Лъжата има свой собствен мирис. Както и истината.

миналото ти. Знам как разби коляното си и как се мъчиш да

- Кой го е знаел? - попитах.

го преодолееш. Не разполагаш и с кой знае колко възмож­

- Съпругът й. Както и Карън Тауър. Те скрили този

ности. В момента аз ти предлагам една.

факт, защото са мислили, че истината ще я разстрои.

Джоунс се загледа в далечината.

Истината може да въздейства и по този начин, казах си

- Трябва да забравиш този въпрос и да продължиш

аз. Но когато осъзнах и другата истина, стана ми тежко на

живота си. За твое добро е. И за нейно - кимна с глава в

гърдите: най-вероятно Териса е знаела. В подсъзнанието си

пространството той...

се е досещала за собствената си вина. Всяка майка би се

За миг се ужасих, не можех да погледна натам. Просле­

покрусила от подобна трагедия и ето я сега - десет години

дих погледа му, очите ми се извъртяха отляво надясно и

по-късно тя все още се опитва да поправи грешката си.

тутакси замръзнах на място. Ръката ми се насочи към уста-

240

241

та и увисна във въздуха. Помъчих се да посрещна удара на

въпроса без отговор. - Когато Мириям се роди, дадохте ли

крака, но нещо ме прониза в гърдите.

на съхранение кръвни клетки от пъпната връв?

Застанала на зелената поляна, със сълзи на очите, в мен

-Не.

се взираше Териса, все тъй до болка красива.

Задънена улица.

Попитах:

- Още ли искаш да направим ДНК теста, за да си сигурна?

- Ти какво мислиш?

- Мисля, че би трябвало - отвърнах.

Т Р И Й С Е Т И П Ъ Р В А Г Л А В А

- Тогава да го направим.

- Ще се наложи да дадеш ДНК проба - казах аз. - За

да имаме база за сравнение. Не разполагаме с ДНК проба

от Рик, но ако получим потвърждение, че детето е твое, е,

предполагам, че си раждала един-единствен път, нали?

По време на нападението в Лондон куршумът улучил

Мълчание.

Териса във врата.

- Териса?

Сега отново се наслаждавах на красивото й рамо и неж­

- Родила съм само това дете - отвърна тя.

но го целувах. Тогава видях белега. Не, не я бяха упоили,

Нова порция мълчание.

нито я бяха закарали на някое никому неизвестно място.

- Майрън?

Бяха я настанили в болница извън Лондон, а после я бяха

качили на самолета за Ню Йорк. Нейните рани бяха по-

-Да?

жестоки от моите. Бе изгубила много кръв. Все още имаше

- Не мога да имам повече деца.

болки, затова се движеше с повишено внимание.

Не казах нищо.

Бяхме се върнали в апартамента на Уин в „Дакота Бил-

- Беше цяло чудо, че родих Мириям. Но непосредствено

динг", лежахме прегърнати в моята спалня и се взирахме в

след раждането трябваше да ми направят спешна хисте-

тавана. Беше опуснала глава на гърдите ми. Чувах сърцето

ректомия, защото ми откриха фиброма. Не мога да имам

си как бие до нея.

повече деца.

- Повярва ли на думите на Джоунс? - попитах я аз.

Затворих очи. Искаше ми се да й кажа нещо утешително,

-Да.

но то щеше да прозвучи твърде поучително и съвършено

Прокарах длан по гърба й и я притеглих по-близо до себе

излишно. Вместо това я притиснах към себе си. Исках само

си. Усетих, че потреперва. Не исках да я губя от погледа си.

да я държа в прегръдките си.

- Част от мен винаги е знаела, че се заблуждавам - каза

Отново в главата ми прозвуча онзи израз на идиш: „Чо­

тя. - Толкова силно го желаех! Нали разбираш, възмож­

век предполага, Господ разполага."

ността за изкупление. Сякаш отдавна изгубеното ми дете

Усетих, че се опитва да се отдръпне от мен. Отново я

бе някъде там и аз имах възможност да го спася.

придърпах към себе си.

Разбирах това чувство.

- Не е ли твърде рано за подобни разговори? - обади се тя.

- И сега какво ще правим? - попитах.

Замислих се и отвърнах:

- Ще ми се да остана тук до теб и просто да съществу­

- Може би дори вече е твърде късно.

вам. Може ли?

- Което ще рече?

- Може. - Не отделях поглед от облицовката на тавана.

- Точно сега - казах - ми се ще да остана тук, до теб, и

После продължих, тъй като не бях в състояние да оставя

просто да съществувам.

242

243

* * *

- Господи! Надявам се.

- Защо ме излъга за Бангкок?

Териса бе заспала, когато чух ключа във вратата на

- А ти как мислиш? - попита в отговор той.

апартамента да се завърта. Хвърлих поглед към часовника

Но отговорът бе очевиден. Отново ме обля гореща вълна.

в спалнята. Един след полунощ.

- Предадох те, нали?

Метнах си халата в мига, в който Уин и Мий влязоха.

- Така е.

Мий ми махна с ръка и каза: