Изгубена завинаги

до офиса си в онази фабрика в Нюарк и обратно.

ен екстремист, който кара останалите екстремисти да се

Джоунс влезе в парка откъм Западна Шейсет и седма

подмокрят в съня си от страх. Матар обича изтезанията.

улица. Отминахме кръчмата, лампите по дърветата не све­

Вярва, че най-добрият начин да унищожи неверниците е да

теха. Настигнах го и казах:

проникне в техните среди и да заживее с тях. Той създаде

- Прилича ми на конспиративна среща.

терористична организация и я нарече „Зелената смърт".

- Вземам предпазни мерки. Вероятно са излишни, но

Мотото на тази организация е: „Ал-сабр уал-саиф сауф йу-

когато човек се занимава с такива неща, с каквито се зани­

дамир ал-кафирун."

мавам аз, понякога ти се ще да си по-внимателен.

През тялото ми премина спазъм. „Ал-сабр уал-саиф."

Намерих отговора му малко мелодраматичен, но пак си

- Какво означават тези думи? - попитах.

казах, че не бива да го притискам. Внезапно Джоунс бе станал

- „Бъдете търпеливи и мечът ще унищожи грешниците."

мрачен и замислен и аз нямах представа каква е причината.

Тръснах глава. Исках да избистря мислите си.

Наблюдаваше бягащите за здраве, разхождащите се на рол­

- Мохамед Матар е прекарал почти целия си живот на

кови кънки, велосипедистите, майките с бебешки колички.

Запад. Израснал е в Испания, но е живял и във Франция,

- Знам, че звучи сантиментално - каза той, - но хората

както и в Англия. А „Д-р Смърт" не е просто прякор - след­

карат ролкови кънки, тичат за здраве, ходят на работа, оби­

вал е медицина в Джорджтаун и се е настанил да живее точ­

чат се, смеят се и се забавляват, а нямат представа колко е

но тук, в Ню Йорк. Прекарал е седем години в Съединените

несигурен животът им.

щати под няколко фалшиви имена. Познай в кой точно ден

Направих гримаса.

е напуснал Щатите?

234

235

- Не ми се играе на въпроси и отговори.

Джоунс поклати глава.

- На десети септември 2001 година.

- Но не си ги взел.

И двамата млъкнахме и почти несъзнателно се обър­

- Какво не съм взел.

нахме на юг. Не, нямаше да можем да видим кулите, дори

- Конфискувахме останките. Вероятно ти е известно.

да бяха там. Но така изразявахме почитта си. Сега и да се

Аз чаках.

надяваме, завинаги.

Джоунс измъкна от чантата си кафява папка.

- Нима искаш да ми кажеш, че е бил замесен?

- Тук са резултатите, които ти трябваха.

- Замесен ли? Трудно е да се твърди. Но във всеки слу­

Протегнах ръка. Джоунс се отдръпна, сякаш се двоуме­

чай Мохамед е знаел за това. Заминаването му не е случай­

ше дали да ми даде да ги погледна или не. Ала и двама­

ност. Разполагаме със свидетел, който в началото на този

та бяхме наясно: затова бях тук. Той ми подаде кафявата

месец го е забелязал в „Розовото пони". Да ти говори нещо?

папка. Отворих я. Най-отгоре бе закрепена фотографията .

- Това не е ли клубът за стриптийз, посещаван от теро­

на костта, която двамата с Уин бяхме взели от гроба онази

ристите преди единайсети септември?

нощ. Отгърнах страницата, но Джоунс вече беше тръгнал.

Джоунс кимна с глава. Пред нас преминаха ученици под

- Тестът бе категоричен. Костите принадлежат на Ми­

строй. Децата - десет-единайсетгодишни - бяха облечени

риям Колинс. Според ДНК пробите Рик Колинс е бащата, а

в подходящи светлозелени ризи, а на гърдите им бе избро-

Териса Колинс е майката. Освен това пробите съвпаднаха с

диран гербът на училището. Отзад и отпред на редицата

приблизителния ръст на седемгодишно момиче.

имаше по един възрастен.

Прочетох протокола. Джоунс продължаваше да върви.

- Ти уби главатаря на терористите - каза Джоунс. -

- Може и да е фалшифициран - предположих аз.

Имаш ли представа какво ще направят последователите му,

- Би могло - съгласи се Джоунс.

ако научат каква е истината?

- Как ще обясниш наличието на кръвта на местопрес­

- Затова ли лаврите обрахте вие?

тъплението в Париж?

- Затова премълчахме името ти.

- Повдигаш един доста любопитен въпрос - отвърна

- Много съм ви благодарен.

той.

- Това сарказъм ли е?

- Който е?

Всъщност и аз не знаех какво е.

- Дали резултатите не са били фалшифицирани.

- Ако продължаваш да се навърташ наоколо, истината

Спрях на място.

ще излезе наяве. Ще вдигнеш шум до небесата и терористи­

- Току-що ми заяви, че аз може да съм фалшифицирал

те тутакси ще дотърчат.

ДНК теста. Но не е ли по-логично да са го направили фран­

- Ами ако не се страхувам от тях?

цузите?

- Значи си ненормален.

- Берлеан ли?

- Какво стана с Териса?

Той сви рамене.

Спряхме се до една пейка. Той вдигна крак, постави го

- Защо му е да го прави?

на пейката и подпря чантата си върху него. Разрови се в

- А защо аз да го правя? Не вземай думите ми толкова

нея.

на сериозно. Тук, в тази чанта, се намира оригиналният ма­

- В нощта, предшестваща убийството на Мохамед Ма-

териал - костта, която взехте от гроба. Когато свършим с

тар, ти си разкопал гроба на Мириям Колинс, за да вземеш

нея, ще ти я дам. Ако искаш, можеш сам да направиш теста.

ДНК проби.

В главата ми всичко се обърка. Той продължаваше да

- На самопризнания ли се надяваш?

върви. В думите му имаше смисъл. Ако Берлеан е излъгал,

236

237

всичко си идваше на мястото. Като махнем от уравнението

- Защо не ми споделиш и останалите си тревоги?