Изгубена завинаги

Сълзите напираха в очите ми, почувствах, че пак се за­

- Здравей, Майрън.

душавам. Десният ми крак отново заподскача.

- Здрасти, Мий.

- Страхуваше се, че пак ще ме хванат, нали? - казах. - И

Тя се запъти към съседната стая. Когато изчезна зад вра­

ако го бяха направили, ако отново ме бяха пречупили, щях

тата, Уин рече:

да им дам информация за теб, ала тя щеше да е невярна.

- Щом работата опре до секс, първо вземам Мий.

- Така е.

Само го погледнах.

- Извинявай - промълвих.

- А най-хубавото е, че не ми коства много усилия да я

- Няма за какво да ми се извиняваш.

задоволя.

- Мислех... Предполагах, че ще съм по-силен.

- Моля те, престани - прекъснах го аз.

Уин отпи от чашата си.

Уин направи крачка напред и ме прегърна.

- Ти си най-силният човек, когото познавам.

- Добре ли си? - попита той.

Изчаках за миг, а после попитах, защото нямаше как да

- Чувствам се прекрасно.

си го спестя:

- Искаш ли да чуеш нещо странно?

- По-силен и от Мий?

- Какво е то? - попитах.

- По-силен, но далеч не тъй гъвкав.

- Това бе най-дългата ни раздяла от университетските

Останахме да седим в уюта на тишината.

години насам.

- Спомняш ли си всичко? - попита той.

Кимнах с глава и зачаках прегръдката му да отслабне, за

- Бегло.

да се отдръпна назад.

- Ще ти е нужна помощ.

- Излъга ме за Бангкок - забелязах.

- Знам.

- Не, не съм те излъгал. Наистина ми се струва, че в това

- В теб ли е костта за ДНК пробата?

наименование се съдържа доста ирония. Там се намират

Кимнах с глава.

най-готините секс клубове.

- И ако тестът потвърди думите на онзи приятел, Джо­

Поклатих глава. Влязохме в стаята, подредена в стил

унс, всичко ще приключи, така ли?

„Луи-някой-си" с тежки дървени мебели, пищно орна­

- Джоунс отговори на повечето ми въпроси.

ментирани скулптури и бюстове на момчета с дълги коси.

- Но имаш нещо наум, нали?

Настанихме се в кожените клубни кресла пред мраморната

- Всъщност имам няколко неща наум.

камина. Уин ми подхвърли чаша безалкохолно, а на себе си

- Слушам те.

наля огромно количество уиски от гарафата.

- Позвъних на номера, който ми даде Берлеан - казах

- Щях да пия кафе - каза той, - но нямаше да оставя

аз. - Никой не се обади.

Мий да заспи през нощта.

- Едва ли това е едно от нещата.

Кимнах.

- Запознат ли си с теорията му за заговора на Мохамед

- Свърши ли най-сетне с шегите от серията „Мий"?

Матар?

244

245

- Че заговорът ще надживее Матар ли? Запознат съм.

- С мен ли си?

- Ако е вярна, този заговор застрашава всички. Длъжни

- Още не - отвърна той. - Но щом си изпия питието и

сме да се притечем на помощ.

отида в спалнята си, ще бъда.

Уин заклати глава напред и назад и рече:

-Ами...

- Джоунс е на мнение, че ако последователите на Матар

разберат какво съм сторил, ще ме преследват. Не ми се ще

да седя и да чакам опасността със скръстени ръце.

Моето умозаключение бе по вкуса на Уин.

Т Р И Й С Е Т И В Т О Р А Г Л А В А

- Искаш да кажеш, че по-добре би било да действаш?

- Мисля, че би трябвало.

Уин кимна с глава.

- Нещо друго?

Човешкото съзнание може да е доста тъпо и долно.

Отпих още една глътка.

Логиката никога не се разгъва линейно. Ще се втурне

- Видях русокосото момиче. Видях го в движение. Зър­

напред, ще се дръпне назад, ще се блъсне в някоя стена и ще

нах лицето му.

отскочи, ще направи лупинг, от който косата ти ще настръх­

- А! - възкликна Уин. - И както забеляза и преди, уста­

не, и току ще се изгуби на някой завой. За катализатор може

новил си съответствия, вероятно генетични, между моми­

да й послужи какво ли не - най-често нещо, което няма ни­

чето и възхитителния господин Колинс?

Изпих си шоколадовата напитка.

каква връзка с поставената задача, някоя мисъл, рикошира­

Уин каза:

ла в неочаквана посока, неизбежно отвеждаща до решение,

- Помниш ли игрите с оптически измами, които играех­

до което линейното мислене никога не би ви отвело.

ме като деца? Гледаш най-обикновена картинка и виждаш

Тъкмо това стана и с мен. Ето как започнах да сумирам

ту някоя дърта вещица, ту млада хубавица. А понякога раз­

фактите.

личаваш нещо средно между заек и патица.

Когато се върнах в спалнята, Териса се размърда. Не

- Тук случаят не е такъв.

споделих мислите си по повод русокосото момиче - онези,

- Попитай се следното: да речем, че Териса не те бе по­

които обсъждахме с Уин. Не че исках да скрия нещо от нея,

викала в Париж; да предположим, че вървиш по улицата

но все още нямаше защо да й го казвам. Тя се мъчеше да

към офиса си и се разминаваш със същото русокосо моми­

се окопити. Защо да не оставя раните й да позаздравеят,

че. Ще се спреш ли? Ще си кажеш ли: „Брей, това сигурно

докато науча повече?

е дъщерята на Териса!"?

Териса отново се унесе в сън. Държах я в прегръдките

- Няма.

си, затворил очи. Осъзнах колко малко съм спал, откакто

- Значи всичко зависи от ситуацията. Разбираш ли?

се бях върнал от шестнайсетдневното си пребиваване в

- Разбирам.

нищото. Плъзнах се в кошмарните си сънища, но към три

Известно време двамата седяхме и мълчахме.

сутринта внезапно се събудих. Сърцето ми бъхташе в гър­

- Разбира се - обади се Уин, - само защото ситуацията е

дите. В очите ми имаше сълзи. Помнех само усещането за

такава, не означава, че видяното от теб не е истина.