Изгубеният град

Дзавала мина чисто през него, без да докосне колоните. Но белята вече беше станала.

Таванът се сгромоляса с лавина от огромни камъни. Хиляди литри вода, насъбрала се в джоба

на ледника, се изляха в тесния тунел. Мощната вълна блъсна сиймобила и го изтика напред

като листо през бент.

Вълната се носеше към изхода със сиймобила на гребена си.

Неподозирайки каква драма се разиграва в мрачните дълбини под ледника, хората от

екипажа се бяха върнали

при хеликоптерите. Беше останал един единствен мъж, който да наглежда входа. Той тъкмо

бе излязъл от тунела да глътне малко въздух, когато чу грохота отвътре. Краката му реагираха

по-бързо от мозъка и го отнесоха далеч зад една скала. В този момент сиймобилът се изстреля

от изхода на тунела във въздуха.

Вълната се изля с пълната си мощ, оставяйки сиймобила на сухо. Замаяни и разбити,

пътниците отвързаха въжетата и скочиха долу. Изплюха мундщуците на кислородните бутилки

и напълниха дробовете си със свеж въздух.

Дзавала излетя от кабината и се втурна назад към тунела. Отстъпи крачка встрани пред

вторичната вълна, която се изля от тунела, изхвърляйки тяло в оранжев гащеризон. Напуканата

маска на Остин беше завъртяна настрани. Каската с комуникатора беше паднала, а водата я

въртеше като топка на плажа.

Дзавала го хвана и го изправи на крака.

Остин се олюляваше като пиян моряк, а очите му напомняха на стъклени топчета. Започна да

плюе вода и да кашля, лаейки като мокро куче.

- Казах ти, Джо. Липсват ти часове на полигона.

Час по-късно пристигна и френският спасителен отряд. Хеликоптерът се спусна устремно пред

електроцентралата като орел рибар, зърнал шаран. Още преди ските му да докоснат земята,

отвътре изскочиха шестима енергични и сурови на вид алпинисти, екипирани с въжета и

карабинери. Шефът на екипа обясни, че носят катерачна екипировка, защото разбрали, че има

пострадали на ледника, не под него.

Когато му казаха, че вече няма нужда от тях, той сви рамене и философски отговори, че и най-

добрият

отряд от планински спасители би бил безполезен за водно спасяване. После извади две

бутилки шампанско, които носеше. Вдигнал високо чаша, рече, че все пак ще има и други

възможности: по планините постоянно закъсваха хора.

След импровизираното тържество Остин нагледа връщането на сиймобила на „Мумичуг”, а

после двамата с Дзавала отидоха в електроцентралата. Всички оцелели бяха превозени там, за

да си вземат душ и да хапнат топла храна. Облечени в разноцветни дрехи, събрани оттук-

оттам, те се събраха в стаята за почивка, за да разкажат какво се е случило.

Репортерите пуснаха записите от нападението над Рено, но всички бяха с лошо качество и

лицето на въоръжения мъж се виждаше много размазано. Аудиокасе-тата също не даваше

кой знае каква информация, освен кратката размяна на реплики между Рено и нападателя.

Остин лекуваше цицините и синините си с бутилка белгийска бира от килера на

електроцентралата. Седеше, подпрял брадичка с ръка, и усещаше как генвът му нараства,

докато Скай и останалите се опитваха да си припомнят подробности за хладнокръвното

деяние, което едва не обрече няколко невинни човека на смърт под леда.

- Това е работа за полицията - каза Друе, началникът на електроцентралата, след като чу

цялата история. - Властите трябва да бъдат уведомени незабавно!

Остин си замълча. Докато полицаите пристигнат, всички следи щяха да са изстинали повече от

бирата в ръката му.

Рено бързаше да си тръгне. Размахвайки ръката си, сякаш е смъртно ранен, той си проби път и

си намери място на хеликоптера на електроцентралата. Ролинс и

репортерите нямаха търпение да разкажат историята, която значително надхвърляше

откриването на замръзналото тяло. Те извикаха чартърния хидроплан, който ги докара на

ледника.

Пилотът разкри една от загадките. Каза, че докато чакал при езерото репортерите да се върнат

от ледника, един едър мъж се появил на брега със „Ситроена” на Льоблан и казал, че

останалите ще преспят тук, но той трябва незабавно да се прибере у дома.

Загледана в отлитащия хидроплан, Скай се разсмя:

- Видя ли Рено? Как само използваше ранената си ръка, за да избута другите и да се качи

пръв.

- Подигравателният ти тон ми подсказва, че няма да ти липсва - каза Остин.

Тя се престори, че си мие ръцете.

- Хубаво отърване от лошия боклук, казваше баща ми.

Лесар стоеше до Скай и с тъжни очи гледаше как

хидропланът се отдалечава към долината между два планински върха.

- Е, мосю Остин, аз трябва да се връщам на работа - каза той. - Благодаря ви за вълнението,

което вие и приятелите ви донесохте на това самотно място.

Остин стисна здраво ръката му.

- Спасителната операция не би била възможна без вашата помощ - отвърна той. - Не мисля,

че това място ще остане самотно за дълго. Когато историята се разчуе, тук ще се напълни с

журналисти и полиция.

Лесар изглеждаше по-скоро щастлив, отколкото подразнен от тази перспектива.

- Така ли мислите? - грейна той. - Сега, ако ме извините, трябва да вървя, за да се подготвя

за посетителите. Ако желаете, мога да се погрижа камионът да ви закара до езерото.