Изгубеният град

Излязоха от кабинета и след няколко завоя по коридорите се озоваха в малка лаборатория.

Озбърн се приближи до метален шкаф, заключен с катинар. Отвори го с един ключ на колана

си и извади цилиндрична стъкленица около трийсет сантиметра висока и петнайсет

сантиметра в диаметър. Беше плътно запечатана. Остави я на масата под лабораторната

лампа. Изглеждаше пълна с гъста сиво-зелена субстанция.

Гамей се наведе да я разгледа и попита:

- Каква е тази гадост?

- Преди да отговоря на въпроса ти, нека ви разкажа малко от предисторията. Преди няколко

месеца МБЛ участва в съвместна експедиция до Изгубения град заедно с Океанографския

институт на Уудс Хоул. Това място е пълно с необикновени микроорганизми и вещества, които

те произвеждат.

- Съчетанието от топлина и химикали се сравнява с условията на земята, когато се е

зараждал животът - вметна Гамей.

Озбърн кимна.

- На тази експедиция извадихме проби от водорасли с помощта на батискафа „Алвин”. Това

е една от мъртвите проби.

- Стъблото и листата напомнят на Caulerpa, но са някак различни - каза Гамей.

- Много добре. Съществуват над седемдесет вида Caulerpa, включително тези, които сте

виждали по магазините. Инвазивно поведение се наблюдава у пет от тях, макар не всички да

са изучени. Това е напълно непознат вид. Нарекох го Caulerpa Gorgonosa.

- Горгонова трева? Харесва ми.

- Няма да си толкова въодушевена, след като ти поразкажа това-онова за нея. Научно

казано, това е мутирал вид. И за разлика от събратята си, той може да се размножава полово.

- Ако е така, тази горгонова трева може да си пръсне яйцата много надалеч. Ще стане

сериозен проблем.

- Вече е станал. Горгоновата трева се е смесила с taxifolia и сега я измества. Открита е

покрай Азорските острови, а в момента наблюдаваме проби от испанското крайбрежие.

Разпространява се с шеметна скорост. В Атлантическия океан се носят огромни площи от

водораслото, които в скоро време ще се слеят в обща маса.

Пол подсвирна.

- С тази скорост може да превземе целия океан.

- И това не е най-лошото. Taxifolia образува задушаващи килими по дъното. Също както

погледът на Медуза Горгона вкаменява, така и горгоновата трева се превръща в дебела,

твърда биомаса. Там, където я

има, не може да просъществува нищо друго.

Гамей гледаше стъкленицата с ужаса на човек, който знае достатъчно за световния океан, за да

си представи какво може да последва от това.

- Искаш да кажеш, че световния океан се втвърдява?

- Дори не мога да си представя най-лошия сценарий, но едно знам със сигурност. В най-

скоро време горгоновата трева може да се разпространи по умерените крайбрежия и да

причини непоправими екологични щети - каза Озбърн с нетипичен за него шепот. - Може да се

отрази на климата, да доведе до глад и да сложи край на морската търговия. Народите, които

разчитат на улов, ще останат без прехрана. По целия свят ще се разгорят политически

конфликти между бедни и богати за храна.

- Кой още знае за това? - поинтересува се Пол.

- Корабите съобщават за водораслите, но извън тази стая само неколцина доверени колеги

в САЩ и други страни знаят за сериозността на ситуацията.

- Не трябва ли хората да бъдат информирани, за да се обединят в борбата с нея? - каза

Гамей.

- Със сигурност, но не искам да всявам паника, докато не съм приключил с проучванията си.

Тъкмо подготвях доклад, който следващата седмица ще представя пред организации като

НАМПД и ООН.

- Не можеш ли да побързаш?

- О, мога, но има и друг проблем. Когато стане дума за биологичен контрол, често се стига

до конфликт между стремежа към изкореняването на проблема и научните интереси.

Властите, естествено, искат да атакуват максимално бързо с всички възможни оръжия. Ако

новината се разчуе, изследванията ще бъдат забранени от страх да не разпространим

водораслите. -

Той погледна към стъкленицата. - А това не е някакъв морски плевел. Убеден съм, че ще

можем успешно да се справим с него, когато имаме повече оръжия на своя страна. Ако не

знаем с какво си имаме работа, никой от известните методи за изкореняване няма да ни

помогне

- А как може да помогне НАМПД? - попита Гамей.

- Подготвя се експедиция до Изгубения град. Тази седмица на място заедно с „Алвин” ще

бъде изпратен и изследователският кораб „Атлантида” на Океа-нографския институт. Те ще се

опитат да изследват региона, в който е мутирало водораслото. След като определим

условията, довели до аберацията, ще можем да се борим с нея. В момента се мъча да

довърша работата си тук, за да мога да замина на експедицията. Когато чух, че сте в града,

реших, че това е Божи знак. Вие сте идеалните специалисти за тази цел. Бихте ли се включили в

експедицията на мое място?

- Разбира се! Трябва ни разрешение от шефовете в НАМПД, но те надали ще възразят.

- Разчитам на вашата дискретност. Когато получим пробите, ще мога да пусна доклада си

едновременно с колегите по света.

- Къде се намира „Атлантида” в момента? - попита Пол.

- Връща се от друга мисия. Утре спира на Азорските острови за зареждане. Можете да го

пресрещнете там.

- Става - съгласи се Пол. - Тази вечер заминаваме за Вашингтон и утре потегляме. - Той