Изгубеният град

Премина в нападение. Вдигнал високо брадвата, той се впусна напред и с изпънати ръце

замахна с дръжката право през адамовата ябълка на убиеца. Очите на едрия мъж изскочиха и

той силно изхриптя.

Остин беше преценил атаката, но тя го остави в уязвимо положение. Бледият остана без дъх,

но тлъс-тините на шията предпазиха гърлото от пълно смазване. Мъжът пусна лявата си ръка

от двойната дръжка на меча и хвана с нея дръжката на брадвата. Остин се пробва да го удари

още веднъж по врата. Не успя и се

опита да си вземе обратно оръжието, но онзи го стискаше здраво и не пускаше.

Остин удари силно мъжа с коляно в слабините, но той само изохка. Тоя трябва да има железни

топки, помисли си Кърт, и се опита да извърти с две ръце дръжката от ръката на противника.

Планът му не успя, защото бледият пусна меча и с дясната ръка и с нея също хвана дръжката

на брадвата. Приличаха на две момчета, които се бият за бейзболна бухалка, само дето

загубилият щеше да се прибере у дома в дървено пардесю.

Превъзходството на убиеца по сила и тегло започна да си казва думата. Ръцете му бяха откъм

краищата на дръжката, което му даваше и предимство на лоста. Маниакалната му усмивка се

замени от дивашки победоносен вик и той измъкна брадвата от ръцете на Остин.

Остин се огледа. Магазинът беше пълен с оръжия, но нито едно не беше достатъчно близо.

Бледият се усмихна и започна да се приближава към него. Остин заотстъпва назад, докато

отново не опря стената. Мъжът се ухили и вдигна брадвата, готов да го разсече на две.

Забелязвайки, че диафрагмата на противника е временно незащитена, Остин използва силата

на краката си, за да забие глава в корема му като таран. От мъжа се изтръгна силен рев и

брадвата падна от ръцете му.

Остин застана в разкрач, готов да размаже с юмруци бялата му физиономия. Ударът с глава

явно бе разклатил здравеняка. Бездруго бледото му лице имаше цвят на гипс и той едва си

поемаше въздух.

Мъжът явно реши, че каквото и удоволствие да му доставеше да разсече Остин на две,

мъртвецът си е

мъртвец. Бръкна под якето си и извади пистолет със заглушител. Остин се приготви да

посрещне куршума 0т упор. Но усмивката на мъжа се стопи, заменена от объркано и

озадачено изражение. Изневиделица отнякъде се беше появила стрела с пера, която сега

стърчеше от дясното му рамо. Той пусна пистолета.

Остин се обърна и видя Скай да държи арбалет. Тя вече беше заредила следващата стрела и

неистово опъваше тетивата. Погледът на бледия се премести върху Остин, който се опитваше

да вземе оръжието, после се върна върху Скай. Отвори уста и изрева. Грабна един шлем от

купчината на пода и се втурна към вратата на магазина, късайки завесата по пътя си.

Остин предпазливо го последва с пистолета в ръка. Чу звъна на камбанката на вратата, но

докато излезе навън, улицата вече бе пуста. Влезе обратно вътре, като внимателно заключи.

Скай беше прерязала въжетата, с които бе вързан Дарне.

Остин му помогна да се изправи. Антикварят беше целият в синини и схванат от

продължителното коле-ничене, но инак изглеждаше добре.

- Не си ми казвала колко си сръчна с арбалета -обърна се Остин към Скай.

Тя гледаше зашеметено.

- Не мога да повярвам, че го уцелих. Затворих очи и просто стрелях към него. - Тогава

забеляза кръвта по ризата му. - Ти си ранен!

Остин огледа раната.

- Само драскотина, но някой ми дължи една риза.

- И вие добре се справихте с фошара - каза Дарне, докато изтупваше праха от лактите и

коленете си.

- Какво казахте?

- Че добре се справихте с оръжието. Това беше

фошар от петнайсети век, оръжие с дълга дръжка, напомнящо на алебарда. През

Средновековието са правени постъпки да се забрани заради страховитите рани, които нанася.

Оръжието, което вие използвахте, по-точно беше комбинация от фошар и бойна брадва.

Изглеждате ми озадачен?!

- Просто напоследък често чувам това име.

- Разговорът ви за оръжия е много интересен - намеси се Скай, - но някой има ли идея

какво ще правим сега?

- Дали все пак да не се обадим в полицията? - предложи Остин.

Дарне изглеждаше разтревожен.

- Предпочитам наоколо да не се навъртат жандарми. Някои от сделките ми...

- Скай вече ме осведоми. Но сте прав, полицията няма лесно да повярва, че ни е нападнал

голям лош човек с меч в ръка.

Търговецът въздъхна облекчено и се огледа наоколо.

- Никога не съм предполагал, че магазинът ми ще заприлича на възстановка на битката при

Аженкур.

Скай оглеждаше купчината шлемове.

- Няма го - каза тя прималяла.

Дарне се усмихна, приближи до стената и натисна един дървен панел. Появи се голям сейф,

който той отвори с няколко щраквания на комбинацията за заключване. Бръкна вътре и

извади шлема на Скай.

- Тази дреболия явно предизвиква много вълнения.

- Съжалявам, че те въвлякох в това - извини се Скай. - Този ужасен човек ме е причаквал в

дома ми и е чул обаждането ти. Изобщо не съм допускала, че...

- Не си виновна ти. Както казах, трябва по-подробно

да разгледам този красавец. Може би ще бъде благоразумно от моя страна да затворя за

известно време магазина и да си върша работата от вилата в Прованс. Много бих се радвал да