Изгубеният град

батискафа. Свалиха обувките си и се промушиха през петдесетсантиметровия люк.

Двамата съпровождащи водолази се изкатери-ха върху съда и закачиха лебедката от А-

образната рамка. Междувременно отстрани се появи малка на-дуваема лодка. Под надзора

на инженера, стоящ върху „кучешката колибка” - малко помещение върху хангара,

осемнайсеттонният батискъф беше спуснат

прилича много повече на свободно падане. А когато дойдеше време да излезе на

повърхността, щяха да изхвърлят баласта и батискафът да изплува. С оглед на безопасността

манипулаторите можеха да се откачат ако се заплетат в нещо, а ако стане проблем, целият

външен корпус можеше да се изхвърли и сферата с екипажа да се издигне от само себе си

нагоре. Ако попаднеха в коварно течение, имаха кислород и най-необходимото за седемдесет

и два часа.

Пол Траут, ветеран в риболова, добре познаваше не-постоянството на океана. Той беше

проверил прогнозите за времето, но разчиташе преди всичко на собствените си инстинкти и

опит. Огледа метеорологичните и морските условия от палубата на „Атлантида”. Яркосиньото

небе беше съвършено чисто с изключение на няколко перести облачета, а водата беше по-

спокойна, отколкото във вана. Идеални условия за гмуркане.

Щом се просветли достатъчно, екипът спусна два предавателя към дъното на мястото, където

трябваше да се потопи „Алвин”. Те започнаха да излъчват сигнал, с помощта на които

батискафът да се ориентира в мрака, където липсваха улични табели, а повърхностните

методи за навигация бяха практически безполезни.

Гамей стоеше наблизо, погълната от телефонен разговор с доктор Озбърн. Обсъждаха най-

новите сателитни снимки на районите с горгонова трева.

- Разпространява се по-бързо, отколкото очаквахме - каза Озбърн. - Големи маси с

водорасли са се насочили към източния бряг на Съединените щати. Появяват се петна и в

Тихия океан.

- След малко спускаме „Алвин” - отвърна Гамей. - Тихо е и водата би трябвало да бъде

сравнително прозрачна.

- Да, трябва да имате максимална видимост. Ог-пеждайте се внимателно за признаци на

растеж. Източникът на заразата може да не се види веднага.

- Камерите ще снимат постоянно и може да открием нещо на записа. Ще ти пратя снимките,

веднага щом имаме нещо.

След като затвори, тя предаде на Пол разговора си с Озбърн. Беше време да тръгват. На

палубата се събраха изпращачи. Сред множеството беше строен мъж с прошарена коса, който

дойде да им пожелае късмет. Чарли Бек беше ръководител на екипа, който обучаваше

екипажа на кораба по процедурите за безопасност.

- Не ви липсва кураж, щом сте готови да слезете там долу - поздрави ги той. - От десантните

лодки на тюлените винаги ме хваща клаустрофобията.

- Ще бъде малко тесничко - съгласи се Гамей, - но е само за няколко часа.

Когато не беше под вода, батискафът се съхраняваше в специална постройка на задната

палуба, известна като „хангара на Алвин”. Вратите й се отвориха и отвътре излезе „Алвин”,

спусна се по релсите до кърмата и спря под А-образната рамка. Семейство Траут и пилотът се

качиха по стълбата и минаха по тясното мостче до боядисаната в червено горна част на

батискафа. Свалиха обувките си и се промушиха през петдесетсантиметровия люк.

Двамата съпровождащи водолази се изкатери-ха върху съда и закачиха лебедката от А-

образната рамка. Междувременно отстрани се появи малка на-дуваема лодка. Под надзора

на инженера, стоящ върху „кучешката колибка” - малко помещение върху хангара,

осемнайсеттонният батискъф беше спуснат

в океана заедно със съпровождащите водолази. Те свалиха въжетата, осигуряващи коша с

инструменти в предната част, направиха последна проверка и махнаха за довиждане през

люка. След това изплуваха до надуваемата лодка, която щеше да ги върне на кораба.

Семейство Траут и пилотът седнаха по местата си в тясната кабина - титанова сфера под

налягане с диаметър едва два метра. Всеки квадратен сантиметър беше покрит с контролни

табла за мощността и баласта, монитори за кислород и въглероден двуокис, други прибори.

Пилотът се настани на една леко повдигната седалка, откъдето щеше да управлява с помощта

на лоста пред себе си.

Пол и Гамей се сместиха от двете му страни върху малки възглавнички, които трябваше да им

осигурят поне малко комфорт. Въпреки теснотията и двамата се вълнуваха. Единствено

типичната за Нова Англия сдържаност на Пол му пречеше да се развика от радост. За

дълбоководния геолог никой луксозен апартамент в скъп хотел не можеше да се мери с

„Алвин”.

От построяването си за американския военноморски флот през 964 година досега „Алвин” се

беше превърнал в най-знаменития батискаф на света. Тромавото на вид средство с дължина

едва седем метра и половина можеше да се потапя на смайващата дълбочина от над пет

хиляди метра. „Алвин”се озова на първите страници на международните издания, след като

откри изгубена водородна бомба край бреговете на Испания. При друга експедиция пък за

първи път отведе хора до гроба на „Титаник”.

Човек трудно можеше да се добере до място на „Алвин”. Траут се смяташе за голям късметлия.

Ако не беше тази спешна експедиция, можеше да чака с