Изгубеният град

замъка. Беше малка и интимна, а с ниския си таван, греди и лавици със стари книги

напомняше на селска къ-щурка. Една жена седеше в ъгъла на кожен стол и четеше на

светлината на високия прозорец.

__ Майко - тихо я повика Фошар, - гостите ни пристигнаха. Това са мистър Остин и неговата

асистентка, мадмоазел Буше.

Скай беше избрала фалшивото име от телефонния указател на Париж.

Жената се усмихна и като остави книгата си, стана, за да ги поздрави. Беше висока, с почти

военна стойка. Черният й делови костюм и бледолилавият шал подчертаваха бледата й кожа и

сребристата коса. Тя се приближи с грацията на балерина и им подаде ръка. Ръкостискането й

беше учудващо силно.

- Моля, седнете - покани ги тя, показвайки два удобни кожени стола. После се обърна към

сина си. - Гостите ни вероятно са жадни след дългия път. -Говореше английски без акцент.

- Ще се погрижа на излизане - отвърна Емил.

След малко се появи прислужник с табла със студена минерална вода и чаши. Докато мадам

Фошар отпращаше прислужника и наливаше води в чашите им, Остин внимателно я

наблюдаваше. Не можеше да определи точно възрастта й, също като при сина й. Можеше

спокойно да бъде както на четирийсет, така и на шейсет. Независимо от възрастта си, тя се

отличаваше с класическа красота. С изключение на мрежата от ситни бръчици, кожата й беше

безупречна като порцелан, а сивите й очи бяха будни и интелигентни. Усмивката й варираше

от подкупваща до загадъчна, а когато говореше, в гласа й се долавяха много малко от

дрезгавите нотки, характерни за напредналата възраст.

- Много мило от ваша страна да дойдете чак от Париж, мистър Остин.

- Ни най-малко, мадам Фошар. Предполагам, че

сте заета с множество ангажименти, и се радвам, че успяхте да ни отделите време толкова

скоро.

Тя вдигна смаяно ръце във въздуха.

- Как можех да не се срещна с вас, след като чух за откритието ви? Честно казано, бях

шокирана, когато научих, че тялото, намерено в ледника Льо Дормьор, може да се окаже на

моя прачичо Жул Фошар. Много пъти съм летяла над Алпите, но никога не съм предполагала,

че виден член на семейството ни може да лежи там някъде долу, замръзнал в ледовете.

Сигурни ли сте, че е наистина той?

- Не съм видял тялото и не мога да твърдя с положителност, но самолетът „Моран-Солние”,

който открих в ледниковото езеро, беше проследен посредством серийния номер. Косвени

улики, но все пак надеждни.

Погледът на мадам Фошар се зарея.

- Жул трябва да е - каза тя по-скоро на себе си, отколкото на двамата си гости. После се

опита да събере мислите си. - Изчезнал през 94 г., след като излетял оттук със самолета си

„Моран-Солние”. Обичал да лети и бил завършил военновъздушна школа, така че бил умел

пилот. Горкият човек! Сигурно му е свършило горивото или се е натъкнал на тежки

метеорологични условия в планината.

- Льо Дормьор е далеч оттук - вметна Скай. - Какво ли го е накарало да лети чак до Алпите?

Мадам Фошар се усмихна снизходително.

- Той е бил доста луд всъщност. Случва се и в най-добрите семейства. - Тя се обърна отново

към Остин. - Разбрах, че сте от НАМПД. Не се учудвайте, името ви е по всички вестници и

телевизии. Много находчиво и дръзко от ваша страна да използвате подводница, за да спасите

учените под ледника.

- Не бях сам. Много хора ми помогнаха.

- Не само находчив, но и скромен - възхити се тя, гледайки го с изражение, което говореше

за нещо повече от обикновен интерес. - Прочетох за ужасния мъж, който нападнал учените.

Какво ли е искал?

- Сложен въпрос, който няма лесен отговор. Явно е искал да се погрижи никой никога да не

успее да извади тялото оттам. Освен това е взел сейф, в който може би са се съдържали

документи.

- Жалко - въздъхна Расин Фошар, - може би те щяха да хвърлят известна светлина върху

странното поведение на прачичо ми. Питате какво е правел в Алпите, мадмоазел Буше. Мога

само да гадая. Жул е страдал много.

- Болен ли е бил?

- Не, но бил чувствителен човек, обичал изкуството и литературата. Трябвало е да се роди в

друго семейство. Трудно понасял факта, че хората ни наричат „Търговци на смърт”.

- Разбираемо.

- И с по-лоши имена са ни наричали, повярвайте ми. Но понеже животът често си прави шеги с

нас, Жул бил роден бизнесмен. Нечистите му задкулисни игри били достойни за Макиавели.

Семейната компания процъфтявала под вещата му ръка.

- Този образ някак не съвпада с характера, който преди малко ни описахте.

- Жул мразел насилието, свързано с оръжията, които продавал. Но съзнавал, че ако не той,

ще го прави някой друг. Бил голям почитател на Алфред Нобел. И също като него използвал

голяма част от богатството си в подкрепа на мира. Виждал в себе си баланс на природните

сили.

- Но нещо го е разклатило. Тя кимна.

- Смятаме, че това е била перспективата за Първата световна война. Тя била започната от

надути и арогантни политици, но не е тайна, че те са били побутнати и от търговци на оръжие.

- Като Фошар и Круп?

- Круп са arrivistes3 - каза тя, бърчейки нос, сякаш е помирисала нещо неприятно. - Те не са

били нищо повече от възвеличени миньори, парвенюта, натрупали богатство с кръвта и потта