Изгубеният град

на другите. Фошар са били в бизнеса с оръжия векове преди тях. Какво знаете за нашия род,

мистър Остин?

- Най-вече, че сте безкрайно потайни.

Мадам Фошар се засмя.

- Когато се занимаваш с оръжие, „потаен” не е мръсна дума. Макар че аз предпочитам да

използвам „дискретен”. - Тя наклони замислено глава, после се надигна от стола. - Последвайте

ме, ако обичате. Ще

иНи

ви покажа нещо, което ще ви разкрие повече неща за Фошар, отколкото хиляди думи.

Тя ги поведе по коридора, докато стигнаха до няколко високи сводести врати с емблеми на

триглавия орел от черна стомана.

- Това е оръжейната на замъка - каза тя, като престъпиха прага. - Сърцето и душата на

империята Фошар.

Озоваха се в огромна зала с високи стени и вълнообразен таван. Приличаше на катедрала.

Стояха в началото на дълъг кораб с колони и напречен неф, зад който се намираше олтарът. В

нишите вместо статуи на светци бяха изложени оръжия, явно подредени

3 Натрапчиви (фр.) - Бея. прев.

според епохата си. На второ ниво, ограждащо залата, се виждаха още оръжия.

Точно пред тях, уловени в крачка, също като живи стояха четирима рицари с огромните си

коне, в пълни доспехи и насочени напред пики, готови да се отбраняват срещу врага.

Скай оглеждаше всичко това с професионално набито око.

- Дъхът спира от такава мащабна и разнообразна колекция.

Мадам Фошар застана до рицарите.

- Това е била тежката артилерия на онова време. Представете си бедния пешак, въоръжен

само с една пика, който вижда как тези мъже летят срещу него в пълен галоп. - Тази мисъл я

накара да се усмихне.

- Formidable4 - съгласи се Скай, - но не непобедими пред развитието на оръжията. Стрелите

на големия лък са можели да пронижат някои брони от далечно разстояние. Алебардата е

можела да я пробие, а двуръчният меч - да разсече рицар, ако бъде свален от коня. И всичките

им доспехи биха били безполезни срещу огнестрелно оръжие.

- Напипахте сърцевината на семейния ни успех. Всяко ново оръжие рано или късно може да

бъде победено с още по-ново. Мадмоазел звучи така, сякаш знае за какво говори - каза мадам

Фошар, повдигайки изящните си вежди.

- Хобито на брат ми са древните оръжия. Нямаше как да не науча това-онова от него.

- Добре сте се научила. Всеки предмет в тази зала е изработен от семейство Фошар. Какво

ще кажете за нашето майсторство?

4 Впечатляващи (фр.) - Бел. прев.

Скай разгледа най-близката ниша и поклати глава.

- Тези шлемове са примитивни, но изключително добре изработени. Може би са над повече

от две хилядолетия.

- Браво! Произведени са в предримски времена.

- Не знаех, че родът ви е толкова древен - отбеляза Остин.

- Няма да се изненадам, ако някой открие пещерна рисунка, изобразяваща как някой

Фошар прави връх за копие от кремък за клиент от неолита.

- Този замък е значителен скок във времето и географията от неолитната пещера.

- Изминали сме дълъг път от скромното си начало. Предците ни са били оръжейни

майстори в Кипър, средиземноморското кръстовище на търговията. Кръстоносците,

достигнали острова, се възхищавали на работата ни. Обичай било богатите благородници да

имат лични оръжейници. Дедите ни се преместили във Франция и създали няколко

занаятчийски гилдии. Семействата се женели и създавали съюзи помежду си.

- Оттам ли идва триглавият орел в герба ви?

- Много сте наблюдателен, мосю Остин. Да, но с времето другите фамилии постепенно

отпаднали и Фошар поели бизнеса в свои ръце. Управлявали множество специализирани

магазини и имали агенти в цяла Европа. Търсенето никога не намалявало: от

Трийсетгодишната война до Наполеон. Френско-пру-ската война се оказала рентабилна и

подготвила сцената за Първата световна война.

- Което ни отвежда до вашия прачичо.

Тя кимна.

- Войната изглеждала неизбежна и Жул ставал все по-мрачен. Но дотогава ние сме се били

превърнали в

оръжеен картел, наречен „Ланс”5. Жул се опитал да накара семейството да се откаже от

надпреварата, но било твърде късно. Както Ленин е казал, Европа била като буре с барут.

- На което му е трябвала само искрата от убийството на австрийския ерцхерцог Фердинанд.

- Франц Фердинанд е бил прост хулиган - махна тя с ръка, - смъртта му е била повече

оправдание, отколкото искра. Международните оръжейни индустрии имали взаимни

споразумения и патенти. Всеки изстрелян куршум или взривена бомба значели печалба за

собствениците и акционерите. Круп правели пари от смъртта на германските войници, „Ланс” -

от гибелта на френските. Жул знаел, че така ще стане, и фактът, че в крайна сметка той е

отговорен за това, го побъркал.

- Поредната жертва на войната?

- Прачичо ми бил идеалист. Страстта му го довела до преждевременна и безсмислена

смърт. Тъжното е, че от нея нямало повече полза, отколкото от смъртта на кой да е войник в

окопите. Само няколко десетилетия по-късно политиците ни въвлякоха в следващата световна

война. Заводите на Фошар бяха сринати от бомбардировките, работниците ни - убити. Бързо

се съвзехме и наваксахме загубите по времето на Студената война. Но светът се промени.

- На мен още ми се струва доста опасно място -рече Остин.

- Да, оръжията са по-смъртоносни отвсякога, но конфликтите са по-регионални и